Вестник "Екип 7"
Тихомир Тодоров е завършил право във Висшия институт на МВР през 1991 година. Работил е в РДВР-Разград и в Окръжна следствена служба, а в системата на прокуратурата е от 1997 година - до 2001 година в Районна, а оттогава насам в Окръжна прокуратура. От 2010 година до 2017 г. бе заместник-окръжен прокурор на Разград. През март същата година оглави Окръжната прокуратура, мандатът му изтича след по-малко от година. През 2016 година Тодоров бе поощрен от главния прокурор на Република България с грамота за образцово изпълнение на служебните си задължения като прокурор и заместник - административен ръководител.
Прокурор Тодоров, наближава края на първия ви мандат като ръководител на Окръжна прокуратура - Разград. По какво работихте приоритетно в изминалите четири години?
Прокуратурата има един единствен приоритет и той е да преследва извършителите на престъпления и да им търси наказателна отговорност, без значение за какъв тип противоправно деяние става въпрос.
Два акцента по скоро бих поставил в нашата дейност и те са свързани с борбата с бракониерството и престъпленията против данъчната система. Резултатите от работата ни, особено по линия на данъчните престъпления, които са доста повече като абсолютен брой, са красноречиви. Повече от половината щети, нанесени на държавата вече са възстановени или обезпечени. Това са делата срещу така наречените ало-измамници. Всичко това доведе до значителен спад на измамите и с възрастни хора, и от типа „ало“, респективно и на делата.
Дейността ми като административен ръководител обаче не се изчерпва само с работата по наказателни преписки, но и с осигуряването на добри условия за труд на колегите, грижа за сградния фонд, който ползваме. Смятам че в тази посока сме постигнали напредък. Ето, последно през март тази година, ВСС ни отпусна над 11 000 лева за текущи ремонти на прокуратурите в Исперих и Кубрат, където такива не са правени сигурно от десетилетия.
Като споменахте Исперих и Кубрат, как се отрази преструктурирането в системата и преобразуването на тези прокуратури в териториални поделения към РП-Разград?
Реорганизацията, която беше направена на национално ниво, бе с цел постигане на икономии. При нас не доведе до трусове, ако това имате предвид. Две-три седмици бяха нужни на служителите да свикнат с новите моменти по движението на документооборота, чисто организационно. По никакъв начин промените не се отразиха на бързината на работа, на образуването и изпращането на преписките.
Кои от внесените в последните години дела определяте като такива с обществен интерес и можете ли да кажете колко от тях са приключили и на какъв е етап са висящите производства?
От по-пресните случаи е този с откраднатите пътни знаци от района на Северната индустриална зона. Бащата и синът от Стражец, припомням – рецидивисти, които бяха привлечени като обвиняеми, и в момента остават задържани. Чакаме една експертиза и вероятно до края на този месец делото ще бъде внесено в съда.
По отношение на препарирания лъв, който открихме в хале на ветеринарна аптека в Разград, също се работи усилено. Производството също е на експертиза.
Поискали сме справка за всички служители, работили в зоокъта в годините назад, тъй като има съмнения че животното е починало от глад и трябва да ги разпитаме.
От по-старите дела, обществен интерес представляват тези срещу хирурга д-р Бранимир Мичев. Три от тях вече са окончателно приключили с присъда. По производството за теглене на пари от чужда дебитна карта и по т.нар. случай „Писанцалъ“ за измама, получи условни наказания, които вече са в сила. През януари тази година Шуменския окръжен съд одобри споразумение по делото, в което той беше обвиняем, че като подбудители и помагач, на 15 пъти в съучастие с д-р Люба Николова я склонил и улеснил да предпише морфин на имената на пациенти, които не се нуждаят от такава терапия. Има по едно висящо дело на РП-Варна, Районна и Окръжна прокуратура – Разград, като това в Окръжен съд – Разград е в края на съдебната фаза. Едно има и в Специализираната прокуратура.
Има ли в момента други дела, изпратени от Разград по компетенция на Специализираната прокуратура?
На прима виста се сещам за две. Става дума за разследвания, касаещи предходното управление на Община Разград. Едното, на Окръжната прокуратура, е от 2019 година и е срещу длъжностни лица, свързано е с проведени обществени поръчки. Материалите са изпратени на Специализирана прокуратура. Другото дело беше на Районна прокуратура - Разград и започна по сигнал на настоящия кмет. Става дума за случая с посадените заедно със саксиите стотици дръвчета по проекта за паркоустрояване на зелените площи в жк „Орел“, като щетата е над 40 000 лева. По него спецпрокуратурата е образувала досъдебно производство.
Може би тук е мястото да отбележа, че твърденията че Специализираната прокуратура и Специализирания съд не са натоварени и трябва да бъдат закрити, не отговарят на истината. Ето, сами виждате, само нашата сравнително малка община Разград, има поне три дела. Тези опити за закриването им могат да доведат и до демотивиране на разследващите органи.
Ето, пресен пример, със следовател Асенов работим по един случай, по който предстои да привлечем към наказателна отговорност заместник-кмет на една община от областта за престъпление по служба. Когато обвинителният акт се изготви трябва да се внесе в Специализирания съд, защото той е компетентен. Ако той бъде закрит, нашата работа се обезсмисля. Та, в тази връзка смятам за удачно и правилно идеите за промени в областта на правосъдието, каквито и да са те, да се поставят на обсъждане сред правоприлагащите органи.
И последно, как се отрази пандемията COVID-19 на работата ви?
Въведените противоепидемични мерки наложиха реорганизация в работата. На моменти, съобразно актуалните заповеди на здравния министър, присъствието на служителите беше редуцирано и по график, но не се е стигало до забавяне на дела. Слава Богу, сравнително малко бяха случаите на заболели от вируса сред нас, трима колеги, не прокурори, а от администрацията, се разболяха. Пандемията се отрази дотолкова, доколкото нарасна броят на делата, по които работим, предвид множеството установени случаи на нарушаване на карантина или като цяло на действащите противоепидемични мерки. Някои от преписките бяха прекратени, но в съда сме внесли 41 такива дела и по тях има 41 осъдени лица. Броят им вероятно ще започне да намалява, тъй като наскоро беше въведена една промяна – ако карантиниран не бъде открит на адреса си, но в определен срок след установяване на нарушението представи отрицателен PCR-тест, дело срещу него не се образува, а карантината му отпада. Други производства от този тип все още са в ход.
Вчера /б.ред.- четвъртък/ например мина разпоредителното заседание по делото, което образувахме след като на 14 февруари тази година в нощен клуб в центъра на Разград близо 30 души, сред които е непълнолетен, бяха засечени на непозволено парти в нарушение на действащите противоепидемични мерки. Заради това, че не са преустановени посещенията „в обекта за хранене и развлечение по смисъла на чл.124 от Закона за туризма“, беше задържан 41-годишният управител на заведението. На присъстващите бяха съставени актове, а съдържателят беше привлечен като обвиняем. На заседанието в четвъртък той категорично е отказал споразумение и делото ще се гледа по общия ред.