В първите години след Освобождението правосъдната система обединявала всички органи и институции, които имали отношение и участвали в правосъдната дейност - съд, прокуратура, адвокатура. Временните правила за устройство на съдебната власт в България са утвърдени от комисаря на руския император на 24.08.1878 год. Установената система била двустепенна. С приемането на Търновската конституция /16.04.1879 год./ у нас се слага началото на изграждането на съдебната система на стабилна основа.
В конституцията на Република България от 1947 год. има специална VІ-та глава, наречена “народните съдилища и прокурорски надзор”. Главният прокурор се избирал от Народното събрание за срок от 5 години и е подчинен единствено на него. Всички останали прокурори при съдилищата от всички степени се назначавали и уволнявали от Главния прокурор.
Глава VІІІ-ма от Конституцията от 1971 год. е озаглавена “Съд и прокуратура”. Тук по-подробно /в сравнение с предишните конституции/ се регламентира структурата, функциите и правомощията на съда и прокуратурата. В чл. 135 ал. 1 е посочено, че при изпълнение на длъжността си прокурорите са независими и действат само въз основа на закона.
Структурата и функциите на съдебната система, такава, каквато е позната днес, намира началото си в Конституцията на Република България от 1991 год.
На основание чл. 101 ал. 2 от Конституцията на Република България от 1991 год., на 14.07.1994 год. е приет Закона за съдебната власт, който дефинира значението, правата и отговорностите на независимата прокуратура.
Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София. Тя е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горе стоящ по длъжност, а всички заедно - на Главния прокурор. Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, освен ако подлежат на съдебен контрол. Прокуратурата е призвана да следи за спазване на законността като: привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер, упражнява надзор при изпълнението на наказателните и други принудителни мерки, предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и за възстановяване в бързи и неотложни случаи на самоуправно нарушени права, в предвидените от закона случаи участва в граждански и административни дела.
При изпълнение на дадените му от закона пълномощия, прокурорът е независим по отношение на съда и има право да извършва лични проверки; да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали; да призовава граждани; да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за вземане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично. Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с новата компетентност, са задължителни за длъжностните лица, гражданите, полицията, държавните органи и организации.
Прокурорът има право да протестира и иска отменяне или изменяне на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвиден в закона. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган.
При упражняване на надзора за законност върху изпълнението на наказанията на другите принудителни мерки и в местата за задържане прокурорът може: да посещава без предварително разрешение на администрацията местата за задържане, лишаване от свобода и за изпълнение на други принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които са задържани лицата: да разговаря насаме със задържаните или настанените; да разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на други принудителни мерки, предвидени в закона; да нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки, да го уведомяват за определени действия, актове и събития.
Прокуратурата в Република България се състои от Главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, апелативни прокуратури, военно-апелативни прокуратури, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури.
Главният прокурор ръководи прокуратурата, подпомаган от заместник-главните прокурори при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура.
Като осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Той може да сезира Конституционния съд.
Ръководителите на останалите прокуратури организират и ръководят работата им, назначават и освобождават служителите в тях.