22 Декември 2021 г.

Ясен Тодоров, новоизбраният заместник-директор на Националната следствена служба: Политиците искат да кадруват в съдебната система

Сподели

Ирен Делчева

В. "Труд"

 

За пореден път България се тресе от скандал между МВР и прокуратурата. Не без намесата на стари и новоизлюпени политици. Съдебна реформа, оставка на главния прокурор, закриване на специализираното правосъдие - това са само част от поводите за нови войни между политици и магистрати, от които най-малко има нужда във времето на икономически срив и COVID криза. По тези и други въпроси потърсихме мнението на следователя Ясен Тодоров. Миналата седмица той и председателят на Камарата на следователите в България Петко Петков внесоха декларация против опитите за натиск над магистратите. Вчера с единодушно решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет Ясен Тодоров бе избран за заместник-директор на Националната следствена служба.

- Г-н Тодоров, какъв резултат очаквате от Декларацията против натиска срещу магистрати, внесена в представителството на Европейската комисия в София?
- Надяваме се да заострим вниманието на европейските институции за системните проблеми, с които през последното десетилетие се сблъсква българската съдебна система и в частност прокуратурата като неразделна част от нея. За нас основните проблеми са три: незачитане на принципа на разделение на властите; несъобразяване с върховенството на закона и извършване на законодателни промени в областта на правосъдието без оценка на бъдещото им въздействие и без предварително проведен професионален дебат.

- Много политици настояват за реформа на съдебната система. Има ли нужда от такава и ако да, от каква?
- Проблемът е, че има генерално разминаване между виждането на част от политиците и това на занимаващите се с наказателно право магистрати. Политиците виждат реформата най-вече като смяна на един висш административен ръководител с друг, докато действащите магистрати добре осъзнават, че проблемите в наказателното правосъдие се коренят най-вече в остарелия материален закон и прекалено формализирания наказателен процес. Тук не може, да не отбележа, че понякога отделни магистрати с действията (или бездействията) си допринасят за създаване на не дотам добър имидж на правосъдието в обществото. Тук е много важна дисциплинарната роля на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към него, които разполагат със законовите механизми за пресичане на всякакви порочни практики в правораздаването.

- Как се чувстват и работят колегите ви от спецправосъдието, след като непрекъснато се говори за закриване?
- Непрекъснато говорене в тази насока неизбежно произвежда пагубен ефект върху мотивацията на колегите, работещи в специализираните структури. Това говорене е типичен пример за бруталната намеса на представители на законодателната и изпълнителната власт в работата на съдебната. Без никакъв обществен и професионален дебат се правят политически заявки за закриване на специализираното правосъдие, като това дори е залегнало в коалиционното споразумение на сегашните управляващи. Преди десетина дни в резиденция „Бояна“ имаше конференция на тема „Съдебна реформа и специализирано правосъдие“. Много неприятно впечатление ми направи, че въпреки отправените покани към всички парламентарни групи, на форума присъстваха представители на само три от тях, като депутатите от ГЕРБ просто „отчетоха присъствие“ и си тръгнаха рано. Само представителите на ДПС и БСП изслушаха по-голямата част от направените изказвания, а те бяха наистина много полезни и професионално издържани. Горещо препоръчвам на уважаемите народни представители, ако могат, да се запознаят с изказванията, направени от доц. д-р Ива Пушкарова, д-р Борислав Цеков, националния ни представител в „Евроджъст“ г-жа Иванка Которова, председателя на прокурорската асоциация г-н Владимир Николов, както и със становищата на административните ръководители на специализираните съдилища и прокуратури. Ако това запознаване представлява проблем за народните избраници, то нека поканят горе цитираните от мен лица в парламентарната комисия по правни въпроси, преди да вземат окончателни законодателни решения, които могат да доведат до крайно негативен ефект за наказателното ни правосъдие и за борбата срещу престъпността.

- Вие работили ли сте с Бойко Рашков и какъв следовател е той, след като е видно, че не разбира проблемите на съдебната система?
- Г-н Бойко Рашков е бивш ръководител на Столичното и на Националното следствие, бивш народен представител, заместник-министър на правосъдието и шеф на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства. Също така е дългогодишен университетски преподавател, така че въобще не съм съгласен с тезата, че той не разбира проблемите на съдебната система. Просто заеманият в момента от него политически пост е причината той понякога да атакува вербално прокуратурата и ръководството u. Силно се надявам това политическо говорене да не се отрази негативно на професионалното взаимодействие между прокуратурата и МВР, защото то е в основата на успешната борба с престъпността. Лично аз близо 30 години съм имал перфектни отношения с преобладаващата част от служителите на МВР, с които съм работил, като част от тези взаимоотношения дори са прераснали от чисто професионални в близки и приятелски.

- Защо МВР води война срещу прокуратурата и докъде, според вас, ще доведе тя?
- В отговора си на предишния въпрос казах, че доброто взаимодействие между органите на МВР и прокуратурата на Република България е в основата на успешната превенция и борба срещу престъпността в страната. Огромната част от служителите на МВР и от магистратите са почтени хора и добри професионалисти. Силно се надявам, че съвместната им работа ще бъде единствено и само в полза на българското общество.

- Защо политици искат смяна на главния прокурор и каква е причината - не работи добре или пречи на някого и с какво?
- Отговорът на този въпрос се съдържа в самия него. Просто политиците, които съставляват законодателната и изпълнителната власт, искат да командват и кадруват и в съдебната, което е в тежък дисонанс с основополагащия конституционен принцип за разделението на властите.

- Защо всяка изпълнителна власт първо се насочва към съдебната система и иска да я овладее?
- Именно заради това, което казах по-горе. Изпълнителната власт, при която корупционният риск е най-висок, винаги ще иска да има контрол върху съдебната с цел осуетяване или избягване на наказателно преследване.

- Какво ще стане, ако прокуратурата бъде извадена от съдебната система?
- Това ще бъде погром върху държавността и връщане десетилетия назад в годините на тоталитаризма, когато господстващата политическа сила командваше абсолютно всичко в държавата, включително и съдебната власт. Това би дало възможност за произвол на властимащите и за разправа с техните политически опоненти.

- Какво ви подтикна да сте едни от инициаторите за откриването на паметник на американския президент Удроу Уилсън и защо точно на него?
- Едва ли мога да отговоря кратко на този въпрос, но най-общо това е чувството за „историчност“. Следователите и прокурорите от моето поколение сме силно привързани към историята на България. За нас думите „Родина“ и „Отечество“ все още имат огромно значение. Надяваме се, че опитът на неолибералния глобализъм да отрече значението на националната държава, няма да успее. Ако не е била решителната намеса на президента Уилсън на Парижката мирна конференция след края на Първата световна война, България щеше да е силно орязана териториално от север, от юг и от запад. Румъния е претендирала за земите на североизток от линията Русе - Варна, Гърция е искала да премести границата отвъд Родопите, едва ли не до Стара планина, а Сърбия (впоследствие Кралство на сърби, хървати и словенци) е искала да навлезе на близо сто километра навътре от запад, като включи в територията си градове като Видин, Враца, София, Кюстендил, Петрич и др. До голяма степен това е предотвратено благодарение на ултиматума, поставен от президента Уилсън, че по-скоро би напуснал Парижката мирна конференция, отколкото да се съгласи с „подялбата на един народ със самостоятелна държава и минало“.

- Ще „клекне“ ли България пред ЕС за присъединяването на Северна Македония и виждате ли индикации за отказване от досегашната ни позиция?
- Македония е най-романтичната, но същевременно и най-трагичната страница от българската история. Вероятно над два милиона настоящи наши съграждани са потомци на македонските българи, прокудени от долината на Вардар и от Беломорието в първата четвърт на ХХ век. Стотици хиляди български мъже са оставили костите си в името на осъществяването на националния ни идеал за обединението на всички български земи „под една национална стряха“. Безспорно България има огромен интерес РС Македония да стане член на голямото европейско семейство. По този начин ще отпаднат всички прегради пред взаимоотношенията ни в областта на търговията, енергетиката, транспорта, туризма, културата и останалите обществени сектори. По естествен път ще се случи това, което стана в Северна Гърция след влизането ни в ЕС през 2007 г. Но ние сме народ с национално достойнство и не можем да позволим никой да се гаври с историята ни. Ако Европа е толкова загрижена за отношенията ни с РСМ, нека първо Европейската комисия се запознае с историческите факти за издевателствата след 1944 г. и Европейският парламент да се произнесе с нарочна резолюция, която да осъди терора над българското население в бившата югославска република Македония. Всъщност, ако иска да стане част от цивилизована Европа, самата РСМ трябва да осъди престъпленията на югославския комунистически режим във Вардарска Македония. В противен случай от нас ще се иска да признаем и да се съобразяваме с резултатите от една престъпна и антихуманна политика, притежаваща и някои от характеристиките на геноцид. Народът на РСМ не само не ни е враг, напротив той е най-близкият до нас народ. Но, за да се сближим отново, скопският елит трябва да има куража и смелостта сам трябва да развенчае историческите заблуди, които сам е налагал през последните 75 години. България е най-големият, най-искреният и най-естественият приятел на независимата и суверенна държава РСМ. Само от нашите братя от двата бряга на Вардар зависи дали ще осъществим заедно това, за което цял живот са се борили Даме Груев и Гоце Делчев, Тодор Александров и Иван Михайлов.

Ако новите управляващи в България, си позволят да загърбят българския национален интерес в името на някакви глобалистични политики или под външен натиск, то със сигурност те ще останат в нашата история на „стената на позора“, редом до тези, които бяха готови да „подарят“ Пиринска Македония на Титова Югославия под диктовката на Сталин и според идеологемите на Комунистическия интернационал.

Нашият гост
Ясен Тодоров е роден в София през 1968 г. Завършил е 35-а Руска езикова гимназия. Магистър е по специалностите “Право”, “Охрана на обществения ред и борба срещу престъпността”, “Спортна журналистика” и “Нова българска история”. От 1993 г. до 2007 г. е следовател в Столична следствена служба, а след това - инспектор в Инспектората към ВСС. От 2012 г. до 2017 г. - член на ВСС и председател на Етичната комисия. От 2018 г. до момента е следовател в Национална следствена служба, а с решение Прокурорската колегия на ВСС от 21 декември тази година е избран за заместник-директор на НСлС. Член е на Управителния съвет на Камарата на следователите в България. Женен е, има три деца.