НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Обн., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм., бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., изм. и доп., бр. 109 от 20.12.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., изм., бр. 69 от 5.08.2008 г., изм. и доп., бр. 109 от 23.12.2008 г., изм., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 1.01.2010 г. (*) - изм., бр. 32 от 28.04.2009 г., изм. и доп., бр. 27 от 10.04.2009 г., доп., бр. 33 от 30.04.2009 г., изм. и доп., бр. 15 от 23.02.2010 г., бр. 32 от 27.04.2010 г., в сила от 28.05.2010 г., изм., бр. 101 от 28.12.2010 г., изм. и доп.,бр. 13 от 11.02.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 33 от 26.04.2011 г., в сила от 27.05.2011 г., доп., бр. 60 от 5.08.2011 г., изм., бр. 61 от 9.08.2011 г., изм. и доп., бр. 93 от 25.11.2011 г.; изм. с Решение № 10 от 15.11.2011 г. на Конституционния съд на РБ; доп., бр. 19 от 6.03.2012 г., в сила от 6.03.2012 г., изм., бр. 20 от 9.03.2012 г., в сила от 10.06.2012 г., изм. и доп., бр. 25 от 27.03.2012 г., в сила от 28.04.2012 г., доп., бр. 60 от 7.08.2012 г., в сила от 8.09.2012 г., бр. 17 от 21.02.2013 г., бр. 52 от 14.06.2013 г., в сила от 14.06.2013 г., изм. и доп., бр. 70 от 9.08.2013 г., в сила от 9.08.2013 г., бр. 71 от 13.08.2013 г., бр. 21 от 8.03.2014 г., бр. 14 от 20.02.2015 г., бр. 24 от 31.03.2015 г., в сила от 31.03.2015 г., бр. 41 от 5.06.2015 г., в сила от 6.07.2015 г., бр. 42 от 9.06.2015 г., доп., бр. 60 от 7.08.2015 г., изм. и доп., бр. 74 от 26.09.2015 г., изм., бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.11.2015 г., бр. 32 от 22.04.2016 г., изм. и доп., бр. 39 от 26.05.2016 г., в сила от 26.05.2016 г., бр. 62 от 9.08.2016 г., в сила от 9.08.2016 г., доп., бр. 81 от 14.10.2016 г., в сила от 14.10.2016 г., бр. 95 от 29.11.2016 г., изм. и доп., бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 7.02.2017 г., бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г., доп., бр. 101 от 19.12.2017 г., изм. и доп., бр. 7 от 19.01.2018 г.
Сборник закони - АПИС, кн. 11/2005, стр. 22
Виж Таблица за съответствие между разпоредбите на НПК (отм.) и НПК (нов)
(*) (Бел. ред. - относно влизането в сила на измененията на Наказателно-процесуалния кодекс с ДВ, бр. 12 от 13.02.2009 г., виж Параграф единствен от Закона за допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 32 от 2009 г.)
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Глава шеста
РАЗСЛЕДВАЩИ ОРГАНИ
Разследващи органи
Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 109 от 2008 г.) (1) Разследващи органи са:
1. следователите;
2. (доп. - ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г., изм., бр. 14 от 2015 г.) служителите от Министерството на вътрешните работи, назначени на длъжност "разследващ полицай" и служителите от Агенция "Митници", назначени на длъжност "разследващ митнически инспектор";
3. (нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) полицейските органи в Министерството на вътрешните работи и митническите органи в Агенция "Митници" - в случаите, предвидени в този кодекс.
(2) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) При извършване на разследването разследващите органи по ал. 1, т. 1 имат правата по чл. 46, ал. 2, т. 2.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ЧАСТ ТРЕТА
ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО
Глава шестнадесета
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Дела, по които се провежда досъдебно производство
Чл. 191. Досъдебно производство се провежда по дела от общ характер.
Стадии на досъдебното производство
Чл. 192. Досъдебното производство включва разследване и действия на прокурора след приключване на разследването.
Органи на досъдебното производство
Чл. 193. Органи на досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи.
Разпределение на делата в досъдебното производство между разследващите органи
Чл. 194. (1) Разследването се провежда от следователи по дела:
1. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., доп., бр. 42 от 2015 г.) за престъпления от общ характер по чл. 95 - 110, чл. 123, чл. 212, ал. 5, чл. 286 – 289, чл. 295, чл. 299, чл. 334, ал. 2, чл. 335, ал. 2, чл. 341а, чл. 341б, чл. 342, ал. 3 вр. с ал. 1, предложения първо, второ и четвърто, чл. 343, ал. 3 вр. с чл. 342, ал. 1, предложения първо, второ и четвърто, чл. 349а, чл. 353в, чл. 356г – 356к, чл. 357 - 360 и чл. 407 - 419а от Наказателния кодекс;
1а. (нова – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) за тежки умишлени престъпления по глава втора, раздели I, IV, V и VIII от особената част на Наказателния кодекс, извършени от непълнолетни лица;
2. (доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 42 от 2015 г., доп., бр. 7 от 2018 г. ) за престъпления, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, от членове на Министерския съвет или от държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи или по чл. 43, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", както и от служители на Агенция "Митници" в качеството им на разследващи органи и от органите по чл. 16, ал. 2 на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество;
2а. (нова – ДВ, бр. 7 от 2018 г. ) за престъпления по чл. 201 – 205, 212, 212а, 219, 220, 224, 225б, 226, 250, 251, 253 – 253б, 254а, 254б, 256, 282 – 283а, 285, 287 – 289, 294, 295, 299, 301 – 307, 310, 311 и 313 от Наказателния кодекс, извършени от лица, заемащи висши публични длъжности, съгласно Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество;
3. за престъпления, извършени в чужбина;
4. (нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) с фактическа и правна сложност, възложени им от административния ръководител на съответната окръжна прокуратура.
(2) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Разследването по дела за престъпления по чл. 334, ал. 2, чл. 335, ал. 2, чл. 341а, чл. 341б, чл. 342, ал. 3 вр. с ал. 1, предложения първо, второ и четвърто, чл. 343, ал. 3 вр. с чл. 342, ал. 1, предложения първо, второ и четвърто, чл. 349а, чл. 353в, чл. 356г – 356к от Наказателния кодекс се извършва от следовател при Националната следствена служба. Главният прокурор или оправомощен от него заместник може да възложи разследването и по други дела по ал. 1 да бъде извършено от следовател при Националната следствена служба.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., предишна ал. 2, бр. 42 от 2015 г., доп., бр. 60 от 2015 г.) Извън случаите по ал. 1 разследването се извършва от разследващи полицаи, а за престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи - и от разследващи митнически инспектори, освен когато в извършване на престъплението е участвал служител от Агенция "Митници".
(4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., предишна ал. 3, бр. 42 от 2015 г.) Полицейските органи в Министерството на вътрешните работи могат да извършват действията по чл. 212, ал. 2, както и действия по разследването, възложени им от прокурор, следовател или от разследващ полицай.
(5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., предишна ал. 4, бр. 42 от 2015 г., доп., бр. 60 от 2015 г.) Митническите органи могат да извършват действията по чл. 212, ал. 2 в случаите на престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи, както и действия по разследването, възложени им от прокурор, следовател или от разследващ митнически инспектор.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Глава тридесет и шеста
ПРОИЗВОДСТВА ВЪВ ВРЪЗКА С МЕЖДУНАРОДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО
НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА
Раздел III
Международна правна помощ по наказателни дела
Разпит на лица чрез видеоконференция или телефонна конференция
Чл. 474. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Съдебен орган на друга държава може да проведе чрез видеоконференция или телефонна конференция разпит на лице, което е свидетел или вещо лице в наказателно производство и се намира в Република България, както и разпит с участието на обвиняем само ако това не противоречи на основните принципи на българското право. Разпит чрез видеоконференция с участие на обвиняем може да се проведе само с негово съгласие и след като участващите български съдебни органи и съдебните органи на другата държава договорят начина на провеждане на видеоконференцията.
(2) В молбата за разпит на съдебния орган на другата държава трябва да са посочени:
1. причината, поради която личното явяване на лицето е нежелателно или невъзможно;
2. наименованието на съдебния орган на другата държава;
3. данните за лицата, които ще проведат разпита;
4. съгласието на лицето, което ще се разпитва като свидетел или вещо лице чрез телефонна конференция;
5. съгласието на обвиняемия, който ще участва в заседание за разпит чрез видеоконференция.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) Българските компетентни органи в наказателното производство изпълняват молби за разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция. За нуждите на досъдебно производство молба за разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция се изпълнява от Националната следствена служба. За нуждите на съдебно производство молба за разпит чрез телефонна конференция се изпълнява от съдия от равен по степен съд по местоживеене на лицето, а за разпит чрез видеоконференция - от съдия от апелативния съд по местоживеене на лицето. Компетентният български орган може да изиска молещата държава да осигури техническите средства за разпит.
(4) Разпитът се извършва пряко от съдебния орган на молещата държава или под негово ръководство в съответствие с нейното законодателство.
(5) Преди разпита българският компетентен орган установява самоличността на лицето, което трябва да бъде разпитано. След разпита се съставя протокол, в който се отразяват:
1. датата и мястото на провеждането му;
2. данните за разпитания и неговото съгласие, ако такова се изисква;
3. данните за участвалите от българска страна лица;
4. изпълнението на други условия, приети от българска страна.
(6) Лице, което се намира в чужбина, може да бъде разпитано от компетентен български орган или под негово ръководство чрез видеоконференция или телефонна конференция, когато законодателството на другата държава допуска това. Разпитът се провежда в съответствие с българското законодателство и с разпоредбите на международните договори, по които Република България е страна, регламентиращи посочените способи за разпит.
(7) Разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция по ал. 6 в досъдебното производство се извършва от следовател от Националната следствена служба, а в съдебното производство - от съда.
(8) Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно и за разпита на лицата по ал. 6.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------