След внесен в съда обвинителен акт от Районна прокуратура – Велико Търново, А.Т. бе призната за виновна и осъдена на пет години лишаване от свобода по повдигнатото ѝ обвинение за това, че в периода от началото на 2018 г. до 18.05.2018 г. в село Ресен, общ. Велико Търново и гр. Велико Търново, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у Е. Т., че следва да изпраща средства, необходими за заплащане на такси и разноски по водене на гражданско дело в Районен съд гр. Русе за признаване собствеността и последваща продажба на 117 дка наследствени земи в землището на общ. Две могили, когато имотите са собственост на други лица, като с това ѝ причинила имотна вреда в общ размер на 6441 лева, като случаят е немаловажен и измамата извършила повторно - престъпление по чл. 210, вр. чл. 209, вр. чл. 28, вр. чл. 26 от НК.
Присъдата подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. Търново.
Обвиняемата се занимавала с посредничество при покупко-продажби на земеделски земи, като била осъждана пет пъти за извършени измами при такива сделки. В края на 2017 г. А.Т. била посредник при сделка за покупко-продажба на нива, с която изградила доверие в наследниците към нея. Докато подготвяла сделката, тя се запознала с всички документи относно дяловете на наследниците, притежаваните земи и делби. Възползвайки се от убеждението им, че наследодателят им бил имотен човек, липсата на знания за процедурите във връзка със собствеността и продажбата на недвижими имоти и отношенията между тях, А.Т. решила да ги убеди /с представяне на неверни факти/, че притежават по наследство още 117 дка земеделски земи, за да ги мотивира да й изпращат пари за разноски по водене на дело за признаването им за собственици и продажбата им. От всички петнадесет наследници избрала трима, между които била пострадалата Е.Т. Вярвайки на обвиняемата, Е.Т. започнала да ѝ изпраща пари, искани във връзка с действията по придобиване на наследствената земя, докато накрая пострадалата не се усъмнила, че е измамена.
* Съгласно чл.31, ал.3 от Конституцията на Република България и чл. 16 от НПК обвиняемият се смята за невиновен до установяване на противното с влязла в сила присъда.