В действителност се наблюдава една тенденция на намаляване на образуваните дела за нарушения на граничния режим, за разлика от изминалите 2014 г. и 2015 г., когато имаше бум на този вид престъпност.Това може да се обясни с ефективните мерки, предприети от правителството по охраната на държавната граница. Това казва в интервю пред Николай Колев, главен редактор на вестник "Старият мост", Мария Кирилова, и.ф. районен прокурор на гр. Свиленград.
В действителност се наблюдава една тенденция на намаляване на образуваните дела за нарушения на граничния режим, за разлика от изминалите 2014 г. и 2015 г., когато имаше бум на този вид престъпност.Това може да се обясни с ефективните мерки, предприети от правителството по охраната на държавната граница. Това казва в интервю пред Николай Колев, главен редактор на вестник "Старият мост", Мария Кирилова, и.ф. районен прокурор на гр. Свиленград.
- Г-жо Кирилова, от 5 ноември т. г. влязоха в сила промени в Наказателно - процесуалния кодекс, какво е новото при тях и кои промени са свързани с работата и на прокуратурата?
- Като обем с новия Наказателно-процесуален кодекс, който влезе в сила на 5 ноември 2017 г., бяха направени най-големите промени от 2006 г., когато влезе в сила, до момента. Целта на всички тези изменения е да се ускори наказателното правосъдие и да отпадне ненужният формализъм. Променените и новите състави в кодекса са доста, затова ще се спра само на някои от тях. С новите нормативни положения се премахна институтът на незабавното производство, по който показател Районна прокуратура-Свиленград заемаше традиционно челното място сред районните прокуратурите в страната по наблюдавани незабавни производства. Остана само институтът на бързото производство, като досега то се започваше единствено от разследващия орган. Вече е предвидена възможност бързото производство да бъде започнато и по разпореждане на прокурора, когато се касае за престъпление, за което се предвижда наказание до 3 години „лишаване от свобода“ или друго по - леко наказание, с изключение на такива, от които е настъпила смърт или тежка повреда. Предвидена е и възможност, ако тези предпоставки са налице и едно производство е започнало като досъдебно, прокурорът да разпореди то да продължи като бързо производство. Разследването по бързо производство започва по разпореждане на прокурора и е в срок от 14 дни, а в останалите случаи е 7 дни. Промяна има и в сроковете на разследване, като се дава възможност на наблюдаващият прокурор при дела с фактическа и правна сложност да удължи срока до 4 месеца. Ако и той се окаже недостатъчен, тогава срокът на разследване се удължава от административния ръководител на съответната прокуратура. Досега това се извършваше от съответния окръжен прокурор, и то ако е необходим срок на разследване над 6 месеца.
- А какъв е принципът на въведената процедура за ускоряване на разследването?
- Въведена е т. нар. процедура по „ускоряване на наказателното производство“, която е допустима както в досъдебната фаза, така и в съдебната фаза, според която недоволният от бавното правосъдие обвиняем или съответно страните в съдебната фаза могат да подадат искане за ускоряване на разследването, като, разбира се, са налице съответните предпоставки, предвидени в закона. С измененията в кодекса е въведено и задължителното „разпоредително заседание“ при разглеждане на делото от първата инстанция, в което първо и единствено заседание ще трябва да се изчерпят всички възражения за нарушени права в досъдебното производство. Заседанието е открито, с участие на страните. Целта на това заседание е да се преклудира възможността за връщане на делото на прокурора заради съществени и отстраними процесуални нарушения, допуснати на досъдебната фаза. С последните промени в кодекса делата за корупция по високите етажи на властта ще се разглеждат от Специализирания наказателен съд, а не от Софийски градски съд, както беше до сега.
- Според Вас ще се подобри ли работата в наказателното производство и ще доведе ли това до по-справедлив съдебен процес?
- Както казах, целта на всички тези изменения на НПК е да се ускори наказателното правосъдие и да отпадне ненужният формализъм. Дали това е така, само времето ще покаже. Едва когато първите решени дела по новия кодекс стигнат до Върховния касационен съд, който е касационната инстанция за определените със закон съдебни актове, тогава ще се разбере дали промените са довели до по-справедлив процес.
- Напоследък се забелязва спад в делата срещу нелегалната имиграция през границата. Колко такива дела са образувани в Районната прокуратура в Свиленград от януари досега и с колко са намалели в сравнение с предишни периоди?
- Както е известно, Районна прокуратура-Свиленград е една от най-натоварените в страната, като основната причина за това са многото разкрити престъпления, свързани с граничния контрол. За деветмесечието на 2017 г. прокурорите в Районна прокуратура - Свиленград са наблюдавали общо 1030 досъдебни производства, от които 165 дела са образувани за престъпления, свързани с нарушения на граничния режим. За същия период на 2016 г. тези дела са били 179 броя. В действителност се наблюдава една тенденция на намаляване на образуваните дела за този вид престъпления за разлика от изминалите 2014 г. и 2015 г., когато имаше бум на този вид престъпност.Това може да се обясни с ефективните мерки, предприети от правителството по охраната на държавната граница, което е довело до намаляване броя на гражданите на страни от Азия, Африка и Близкия Изток, които правят опити да преминат или да бъдат преведени нелегално през границата на страната. Една част от тях с влизането си в страната заявяват, че желаят да се ползват от конституционното си право да искат убежище и много от случаите приключват с откази за образуване на досъдебни производства.
- Кои са най-честите престъпления тук, по които има образувано производство?
- Безспорен и определящ дял, както в образуваните наказателни производства, така и в осъдените и санкционирани с влезли в сила присъди лица, е този за извършени престъпления по чл.279, чл.280 и чл.281 от Наказателния кодекс. Това се престъпленията, свързани с нарушения на граничния режим, които си остават структуроопределящи за района на Районна прокуратура – Свиленград. След тях се нареждат престъпленията против собствеността и общоопасните престъпления, в които са включват престъпления по транспорта и съобщенията.
- Наскоро в тукашния съд приключи за втори път с оправдателна присъда станалото емблематично т. нар. жепейско дело за крадени телевизори. Има ли и други знакови дела, по които прокуратурата не е могла да докаже тезата си, и каква е причината обвиненията да падат в съда?
- На 19.10.2017 г. беше произнесена отново оправдателна присъда по въпросното дело, но ще се въздържа от всякакъв коментар, тъй като към момента няма изготвени мотиви към присъдата на Районен съд -Свиленград, а също така има подаден протест от Районна прокуратура - Свиленград за проверка правилността на така постановената присъда пред Окръжен съд-Хасково. Към момента от РП-Свиленград няма внесени в съда знакови дела, по които да има оправдателни присъди.
- Години наред прокуратурата в Свиленград е в челните места по брой съдебни дела на един прокурор. През 2015 г. например са се падали средно по 340 дела на всеки един обвинител. Какво е положението в момента?
- В действителност през 2015 г. средно решените от прокурор досъдебни производства са 337 броя ,а през 2016 г. - 296 броя, като реално са работили 4-ма прокурори и през двете години. Към 1.10.2017 г. средно от прокурор са решени около 120 дела при реално работили 7 прокурори.Това намаляване се дължи от една страна на намаляване броя на регистрираните престъпления в съдебния район, а от друга - на кадровата обезпеченост на РП-Свиленград. Към момента щатните бройки в Районна прокуратура - Свиленград са общо 8, като има само една незаета позиция за длъжност „прокурор“. След като бяхме кадрово обезпечени, проблем на РП-Свиленград остана материалната база, тъй като помещенията, с които разполагаме към момента, са крайно недостатъчни. Все пак работата на Районната прокуратура не може и не трябва да бъде измервана само в количествени параметри. Голямото предизвикателство, което стои пред нас като правоохранителни органи на страна членка на ЕС, е от една страна интегриране на прокуратурата с другите сродни структури в ЕС и от друга - да се организира по начин, който да вдъхва сигурност и спокойствие у гражданите.
Интервюто взе: Николай Колев
Снимка: Вестник "Старият мост"