08.12.2024 г.
Константин Костов, БТА
Домашното насилие напоследък се среща във всичките му форми, като може би най-честите са на физическо и психическо насилие, коментира в интервю за БТА прокурорът от Софийската районна прокуратура (СРП) Христиана Керанова.
Тя добави, че има и случаи, в които се спекулира с домашното насилие – и от жени, и от мъже. Обичайно се среща между страни по висящи граждански дела за развод, издръжка и родителски права над общи деца, като подадените в прокуратурата сигнали за домашно насилие се използват пред гражданския съд за постигането на една или друг цел при решаването на горните въпроси. Не са малко и случаите, в които сигналите се подават за „отмъщение“, срещу партньор, който е взел решение да прекрати отношенията си с другия, посочи прокурорът.
По данни на Софийската районна прокуратура от началото на годината до средата на ноември 2024 г. са образувани 1912 преписки и досъдебни производства за престъпления, извършени в условията на домашно насилие. През цялата 2023 г. прокурорските преписки за домашно насилие са били общо 2106 броя. Внесените от прокурори при СРП обвинителни актове за престъпления, извършени в условията на домашно насилие, от началото на годината до средата на ноември 2024 г. са 57, а за цялата 2023 г. внесените обвинителни актове са 32.
От началото на годината до средата на ноември 2024 г., като пострадали лица по образуваните досъдебни производства за домашно насилие, наблюдавани от СРП, са регистрирани 539 жени, 76 мъже и 33 деца.
Попитана дали повече дела за домашно насилие завършват със споразумение или с присъда, прокурор Керанова заяви, че от началото на годината до средата на ноември 2024 г. внесените от СРП обвинителни актове са 57, а предложенията за споразумения за същия период са 35.
По отношение на това дали е необходимо да се прецизира законодателството по темата с домашното насилие и в каква насока, тя коментира, че материално-правната уредба не е съвършена, като има своите празноти и неясноти. Прокурор Керанова даде за пример разминаването между кръга от лица, жертви на домашно насилие, които могат да търсят защита по наказателния закон и по Закона за защита от домашно насилие.
Във връзка с трудностите, които среща прокурорът при този тип дела, Христиана Керанова обясни, че те са свързани преди всичко с доказването. „Основният доказателствен източник за събитието на престъплението и неговото авторство са свидетелските показания на пострадалия от насилието, а жертвите на домашно насилие невинаги са склонни да съдействат докрай на органите на досъдебното производство. Често веднага след задържането на извършителя на престъплението от прокурора за срок до 72 часа, жертвата депозира молби до органите на МВР, до прокуратурата, а и до съда, с искане насилникът да бъде освободен.“, обясни Керанова. Според нея е възможно този проблем на доказването да бъде преодолян, ако това право на свидетеля (да откаже да свидетелства) бъде ограничено за някои видове посегателства.
На въпрос какви съвети би дала на жертвите на домашно насилие прокурор Керанова призова те да сигнализират за такива случаи, като това може да се направи чрез лично явяване в съответното полицейско управление или прокуратура, така и чрез телефонно обаждане до единния европейски номер „112“ за спешни повиквания.
„Съветът ми е да не отричат насилието, независимо от неговата конкретна проявна форма, да не пренебрегват проблема, да не оправдават насилника и своевременно да потърсят съдействие от органите на МВР, прокуратурата, съда или неправителствените организации“, каза тя.
Прокурорът посочи, че е важно да се знае, че всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка, или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка, дори да не представлява престъпление от общ характер, е основание за търсене на защита по реда на Закона за защита от домашно насилие.
Керанова обясни, че процедурата за защита по този закон е изключително улеснена и може да бъде инициирана по молба на пострадалия до районния съд, в района на който той фактически пребивава към момента на подаване на молбата.