09 ноември 2021 г.
Димитър Мартинов,
"24 часа"
- Прокурор Зартова, съобщихте за тройно увеличение на сигналите за домашно насилие спрямо 2019 г. и двойно спрямо 2020 г. Какви са данните, които най-често има в сигналите?
- Повечето сигнали, които постъпват в Софийската районна прокуратура, са от жертвите на домашно насилие. По-рядко са от техни роднини, но има такива. Те са за чести битови скандали между жертвата и насилника, за психически и физически тормоз, както и конкретика къде и кога се е случило.
В голям процент се споменава за системен тормоз, налаган с години и премълчаван от страх. В повечето случаи насилникът е партньор на жертвата, но има и много сигнали за синове, които тормозят родителите си, най-вече майките. Само за периода от началото на годината до 30 юни в Софийската районна прокуратура са заведени 700 преписки за домашно насилие, като от тях са образувани 127 досъдебни производства.
- Какви хора са домашни насилници, злоупотребяват ли с алкохол?
- Не водим статистика за това дали извършителите на домашно насилие са злоупотребявали с алкохол. Практиката ни обаче показва, че има и такива случаи. По мои наблюдения най-често насилниците са мъже с доминиращ характер. Те са агресивни, нервни и без висше, понякога дори и без средно образование.
- А колко от тях вече са осъждани?
- Има много случаи. В началото на годината приключихме с ефективна осъдителна присъда дело срещу мъж, който преди това беше лежал 15 г. в затвора за убийство. След като излязъл, започнал да налага психически и физически тормоз над съпругата си. Благодарение на усилията на наблюдаващия прокурор мъжът отново е в затвора.
Затова се надявам по-често дела за престъпления, извършени в условията на домашно насилие, да приключват с ефективни осъдителни присъди. В последно време има ръст на внесените в съда обвинителни актове срещу извършители на домашно насилие.
- Колко извършителиса мъже и колко - жени?
- Повечето са мъже. Например за първото шестмесечие на 2021 г. под наказателна отговорност за престъпления, свързани с домашното насилие, са привлечени общо 64 души. Само двама от тях са жени.
- Голяма част от случаите са за закана за убийство. Разкажете за някои.
- Едно от делата, което водим и приключи тази година, е за син, тормозил майка си. 39-годишният мъж бе обвинен за закана за убийство в условията на домашно насилие - за няколко деяния, извършени от 8 юни м.г до 17 юни м.г. Мъжът многократно се беше заканвал с думи и действия с убийство на майка си и малолетния ѝ внук. Според разказите на майката той е наркозависим и почти всеки ден идвал в дома ѝ да иска пари. Жената не смеела да отвори вратата, защото я било страх да не изпълни някоя от непрекъснатите закани за убийството ѝ, както и за това на внуците ѝ. За да успокои сина си, тя често му давала дребни суми пари. След приключване на разследването делото е внесено в съда и в началото на тази година мъжът е осъден на 10 месеца затвор при първоначален строг режим.
Друг случай, типичен за престъпленията, свързани с домашно насилие, е за мъж, който четири пъти за времето от 15 юни м. г. до 24 август м. г. се заканвал с убийство на приятелката си, която му е и колежка. След като не издържала на тормоза, жената подала жалба в полицията. Агресорът разбрал и я заплашил с отвертка, която насочил към гърдите ѝ и казал, че ако не оттегли жалбата, ще я убие. Обвиняемият също е осъден ефективно.
- Трудно ли жертвите на домашно насилие подават сигнали? След системен тормоз ли става, или още първия път?
- Наблюденията ми са, че жертвите на насилие не реагират при първия случай. Те по-скоро подават сигнал тогава, когато физическият или психическият тормоз се превърне в системен, а заплахата за живота им става все по-реална.
- Често домашното насилие се случва пред децата. Как вземате показания от тях?
- Разпитът на деца винаги е много деликатно и специфично действие по разследването. Според изискванията на закона малолетните свидетели се разпитват винаги в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо - и родител. В сградата на Софийския районен съд е обособено нарочно създадено за целта помещение – т. нар. “синя стая”, в която децата свидетелстват. Обстановката в нея е по-неформална, което създава предпоставки както за избягване травмирането на психиката на децата, така и за даване на правдиви показания.
- Опишете механизма, по който се процедира при сигнал за домашно насилие. Ако не греша, се изисква и прави проверка за предишни сигнали срещу този човек?
- Когато пострадалият дойде на място в СРП, което напоследък става често, дежурен прокурор разговаря с него. Снемат се обяснения - как, къде и кога е осъществен актът на насилие, дали има данни, че насилникът притежава оръжие, има ли психическо заболяване, както и дали употребява алкохол или наркотици. Вади се справка дали има данни извършителят да е извършил предходни такива престъпления, дали е осъждан или има висящи дела срещу него. Възлага се спешна проверка на полицията, която трябва да бъде извършена до 14 дни.
Полицай идва на място да вземе преписката, за да може да задържи бързо извършителя, за да прекрати агресията и да му бъде съставен протокол за предупреждение. В случаи, когато има опасност за живота и здравето на пострадалия, както и данни, че извършителят е психично болен, употребява алкохол и/или наркотици или има оръжие, жертвата отива при униформените, докато не бъде задържан насилникът. Ако има достатъчно данни за престъпление в условията на домашно насилие, както и за предходни престъпления, се образува досъдебно производство, извършителят се задържа за срок до 72 часа и се иска задържане под стража.
- Има ли случаи на оттеглени сигнали и как се процедира?
- Няма как жертвата да оттегли сигнала си, дори и да иска. Веднъж подаден, той се входира и се образува преписка, в повечето случаи и досъдебно производство. Тук възниква друг проблем, впоследствие жертвата на домашното насилие се отказва да свидетелства пред съд. Тогава, ако няма други доказателства като медицински експертизи или свидетелски показания, делото приключва. Често прокурорите от СРП се сблъскват с подобни случаи и са с вързани ръце. Бих посъветвала жертвите на домашно насилие, веднъж направили първата крачка, да не се отказват от нея, защото тормозът няма да спре, докато извършителят не бъде наказан.