Николай Кокинов: Имотите на братя Г. отдавна трябваше да са конфискувани

21 Май 2012 г.

Мярката да не се напуска страната вече не е актуална, смята шефът на СГП

Интервю на градския прокурор Николай Кокинов във весник "Новинар"

 

Председателят на Софийската градска прокуратура |Николай Кокинов е роден на 29 ноември 1969 г. в Ямбол. Завършил е право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Започва работа в Софийската районна прокуратура като младши прокурор. Две години по-късно преминава в Софийската градска прокуратура (СГП). През юни 2004 година е избран за неин зам.-шеф. Две години по-късно оглавява СГП. Тази година Висшият съдебен съвет го избра за втори мандат председател на СГП.

- Прокурор Кокинов, нека в началото на нашия разговор изясним това, което се случи с братя Г.. Можеше ли да бъде избегнат пропускът те да бъдат арестувани, след като съдът произнесе окончателните им присъди? Единият трябваше да лежи 4 а другият – 5 години.
- Причината братя Г. да напуснат България аз не мога да знам, тъй като не съм в течение на това дали изобщо не са в страната. Те на мен не са ми се обаждали. Вероятно страхът от факта, че трябва да търпят присъда, ги кара да се крият. Това е движещият мотив за всеки един осъден. По българското законодателство, когато делото се гледа на втора и трета инстанция, подсъдимите нямат задължение да се явяват на съдебно заседание. Те се представляват от адвокати. Когато делото стигне до третата съдебна инстанция, в случая във Върховен касационен съд, магистратите не четат присъдата на датата на съдебното заседание. Оттегля се съдебният състав и обявява, че присъдата ще бъде произнесена в срок. Към онзи момент, когато е приключило съдебното заседание, нито адвокатите, нито прокурорът са знаели каква ще е обявената присъда. Ако тя беше прочетена на датата на съдебното заседание и ако подсъдимите бяха в залата, естествено, прокурорът можеше да поиска изменение на мярката на братя Г. и те да бъдат арестувани веднага. Но към онзи момент не е знаел, че те ще бъдат осъдени. Ако присъдата беше оправдателна, в този случай държавата щеше да бъде осъдена за незаконно задържане и щеше да плаща тлъсти суми. Би следвало законодателят да прецени доколко е удачно да се промени законът така, че подсъдимите да присъстват на втора и трета инстанция, като присъдите се произнасят също в тяхно присъствие. При сегашното състояние на нещата Върховният касационен съд прочита присъдата и изпраща писма на страните за изпълнение. Има един луфт, един интервал от седем дни, през който луфт на практика един осъден подсъдим може да разбере и неофициално, че има ефективна присъда, влязла в сила и след законовия срок от седем дни тя ще бъде изпълнена от прокуратурата. През този седемдневен луфт, с оглед съвременните средства за комуникация и транспорт човек може да обиколи земята няколко пъти. Ако има средства да си позволи това, спокойно може да го направи. Братя Г. са се възползвали.

- Но те са имали забрана да напускат територията на страната, нали така?
- Забраната за напускане на територията на страната преди двадесет и пет години е била едно чудесно средство да не напуска никой България, в условията на тоталитарна държава с граница с бодлива тел. Днес, когато светът е глобален и когато ние сме част от Европейския съюз, движението на хора и капитали е свободно и всеки един спокойно би могъл без особени проверки да напусне на контролен пункт за ЕС границата. А ако не желае оттам да минава, има предостатъчно километри неохраняеми участъци, през които да си хване торбичката и да пресече границата, ако е решил криминално да напуска страната. А когато има и съответните средства да го стори, спокойно би могъл да го направи. Така че в този смисъл тази мярка вече не е актуална и не изпълнява функциите си в днешните обществени условия.

- Наскоро разговарях с един депутат от ГЕРБ за братя Г.. Той ми каза, че имуществото им трябва да бъде конфискувано. Прокуратурата направила ли е нещо по този въпрос?
- Ние отдавна сме уведомили още тогавашната комисия „Кушлев” за това, че имуществото на братя Г. трябва да бъде конфискувано и предполагам, че са взети необходимите мерки за това. Имуществото най-напред трябва да е запорирано. Сега по телевизиите се въртят стари кадри от именията на братя Г.. Предполагам, че Комисията за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин си е свършила работата. Предстои да се реализира гражданската процедура по конфискацията и обявяването на имотите за публична продан.

- Според Вас новият Закон за конфискуване на имуществото, придобито по престъпен начин ще бъде ли ефикасен?
- Не съм пророк, надявам се, че законът ще проработи. Трудно ми е все още да го анализирам. Не съм седнал спокойно да го прочета и да го осмисля. Тепърва ще го прилагаме и практиката ще покаже доколко е ефективен. Така или иначе виждам, че от страните от Европейския съюз се приема радушно. Засега мога да кажа, че крачката напред е положителна.

- А запознат ли сте с проекта за нов Наказателен кодекс?
- Прочетох го в сайта на Министерството на правосъдието. Ако трябва да бъда откровен, нищо не ми направи впечатление. Аз очаквах нещо по-революционно. Но не открих революционно съдържание. Тук-там е обърнат словоредът, номерацията на текстовете, тук-там са завишени наказанията, но като цяло духът на Наказателния кодекс е същият. Прокуратурата отдавна апелираше за по-друг тип промяна, в която огромна част от деянията в Наказателния кодекс да се декриминализират и да се налагат административни наказания.

- Бихте ли изброили някои от тях?
- Те са свързани с опазване на обществените отношения във връзка с лова, риболова, с горския фонд - такъв тип дребни престъпления. Ако щете дори и някои транспортни произшествия, които са без причиняване на смърт или тежки телесни повреди или вреди. Прокуратурата е на мнение, че подобни дела спокойно биха могли да приключат с административни наказания. В този проект не видях нещо революционно в смисъла на нещата, които изброих дотук.

- А това, че се искат много строги наказания за шофьорите, които са пили и са убили човек на пътя?
- Те и сега не са по-малко строги наказанията. Сега законът предвижда петнайсет години наложено наказание на пиян шофьор, убил човек на пътя.

- А защо досега няма издадени такива тежки присъди?
- Това преценява съдът за всеки отделен случай. Всяко едно наказание е с минимум и с максимум. Съдията преценява какво да отсъди – минимума или максимума, или по средата. Така че, колкото и да завишаваме максимума, винаги има и един минимум, до който пак може да се стигне.

- На вас лично какво ви се искаше да е по-различно в новия НК?
- Исках да поразчистят новия НК от множество от деянията, които са обявени за престъпления. Урегулирането им да стане чрез административни наказания, но това не се случи. Затова не смятам, че има някаква революция. Не очаквах такъв тип промяна. Тя ми се струва козметична. Накратко казано промяната е еволюционна, но не и революционна. Тепърва ще има по-широк дебат, докато новият НК стигне до парламента. Има все още време и поле за изява на всички, които желаят да изкажат своето мнение. Ето, аз го направих. Всеки от прокурорите имаше възможност също да направи това. Да даде становище, бележки и да ги изпрати да хората, които да ги обобщят.

- И един личен въпрос. На вас лично обидни ли са ви упреците за това, че в прокуратурата и в съда има пробойни?
- Не мога да бъда обиден, ако упреците са основателни. Зависи от упреците. Всеки коректен и основателен упрек за себе си го приемам с внимание.

- Кое най-силно ви е засегнало?
- Не се сещам нещо конкретно. По-скоро не ми е приятно, когато хора, които не познават добре материята, дават компетентно становище.

- Как работите с МВР?
- Както винаги добре. Това е необходимост. Имаме много добри взаимоотношения. Това се дължи на дългогодишната ни съвместна работа.