Към сайт на прокуратурата

Главен прокурор

на Република България

Главният прокурор Иван Гешев: Изложението на Рашков е едно правно нищо

23 Юли 2021 г.

Сподели

Акценти от изявлението на ръководителя на държавното обвинение на вчерашното заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет

Проф. Стоилов, искам да Ви кажа - извинявайте. Съжалявам, че сте принуден да подпишете това предложение с ясното разбиране, че то е политически акт на изпълнителната власт чрез служебен министър на вътрешните работи. Политически акт, за който няма никакви юридически аргументи и в крайна сметка преследва нелегитимна политическа цел. 

Тази нелегитимна политическа цел основно е - не отстраняване на главния прокурор, а компрометиране и делегитимиране на ВСС, овладяване на части от съдебната власт или на цялата, и в крайна сметка нарушаване на основни европейски принципи като върховенство на правото, независима съдебна власт, разделение на властите,  правова държава. 

Това, което се случва и ще продължи да се случва, е защото прокуратурата работи. Представители на прокуратурата достойно и смело, при спазване на закона, извършиха действия спрямо лица, които бяха считани за недосегаеми, спрямо хора, които разполагат с изключително голям финансов ресурс, хора, които работят за чужди държави. Решиха проблема с телефонните измами. Предстои да видим как ще продължи този въпрос при това взаимодействие в кавички с МВР. За пръв път бяха повдигнати обвинения на действащ министър от действащо правителство и действащ зам. министър. Бяха замразени активи за около 3 млрд. лева. Прокуратурата си е свършила работата, уведомила е КПКОНПИ. 

Искам да поздравя колегите си и да им кажа, че се гордея, че заедно сме част от българската прокуратура и съм сигурен, че ще продължим да работим в интерес на  българските граждани. 

Обсъждаме едно бланкетно предложение на министъра на правосъдието, което трябва да бъде попълнено по същество от изложението на министъра на вътрешните работи, където има доста повече конкретика - естествено дълбоко невярна. Бих нарекъл това изложение на г-н Рашков едно правно нищо. Към това предложение са приложени основно прессъобщения на прокуратурата, които показват добрата й работа, и медийни публикации.

Поставените въпроси, чрез проф. Стоилов, от служебно назначения министър на вътрешните работи, са обсъждани при избирането ми като главен прокурор. На същото основание в момента се иска процедура за отстраняването ми като главен прокурор. За мен това най-малкото е юридически нонсенс. Това, което виждам, е компилация от внасяни във ВСС и обсъждани становища на различни организации. Обсъждан е сходен материал вече на Пленума на ВСС, доста пъти такива материали са приемани за сведение. И никой от ВСС не е преценил, че има основания за дисциплинарно производство.

Лъжа е, че главният прокурор не се е явил пред Европейския парламент. Той няма такива задължения, но моите заместници участваха в тази среща. По ред причини аз не съм участвал. Отделно, писмено, отговорихме на поставените въпроси. 

Първата група въпроси (в предложението) е за това, че главният прокурор носи отговорност за дейността на прокурорите в страната и за резултатите от тяхната дейност, включително за евентуално извършени някакви нарушения или престъпления. По същата логика, г-н Стоилов, при извършено престъпление или нарушение на Ваш служител, би трябвало да се търси отговорност от Вас. 

След конституционната т.нар. „реформа“ през 2016 г. на определени политически сили бе променен Законът за съдебната власт, според който главният прокурор осъществява ръководство по отношение само и единствено на административните ръководители, а не и по отношение на отделните прокурори. Това е законово регламентирано. Така че да се търси отговорност на база конституционните ми функции и на база тази регламентация в ЗСВ, за действия на конкретни прокурори, още повече при задължително изискване за писмени указания, е юридически несъстоятелно. Отделно - действията, които сте описали, са правомерни и при спазване на закона. 

Трети кръг твърдения са с по-скоро с политически и журналистически характер, т.е. журналистическа интерпретация. По тази логика на всеки от нас след една статия може да му се търси някакъв вид отговорност, защото някой журналист, спазвайки свободната си воля и вътрешно убеждение,  е интерпретирал факти по определен начин. В твърденията, които изложихте, г-н Стоилов, има дори логически противоречия. Твърдите, че липсва информация по досъдебните производства. От друга страна, че е изнесена и се извършва нарушение, защото е изнесена информация. Аз не знам критерии, може би като изтъкнат представител на юридическата общност, да ми кажете кои факти трябва да бъдат оповестявани и кои не. Законодателят е предвидил, че това става с разрешение на конкретен наблюдаващ прокурор на основание от  чл. 198 от НПК. 

За Международния авторитет в резултат на Доклада за върховенство на закона. Докладът е за всички държави от ЕС. Отделно бележките, които твърдите, че уронват престижа, са резултат от законодателната дейност или липсата на такава от НС. Не мога да нося отговорност за една друга власт, която потенциално, може би, не си е свършила работата. Това звучи най-малкото абсолютно нелогично. И бележки бяха използвани политически – един извежда едни, друг - други заключения. Някои  констатации, които вие казвате, фигурират 10-12 и повече години. Не виждам връзка между моето поведение и законодателния процес.

Една констатация, която за мен е юридически липсваща, и е обидна към съдебната власт, към прокурори, следователи. Обида от действащ служебен министър на вътрешните работи. Това е твърдението, че поради йерархична зависимост, която доминира над свободата на волята им, им се пречи (на магистратите-бел.ред.) да упражняват правомощията си по вътрешно убеждение. Обидно, невярно и не почива на законите и Конституцията… Другата обида е към Прокурорската колегия на ВСС, че нейните членове са само привидно на нивото на изискването за високо правосъдие и нравствени качества. Точка.

За твърденията за разгласяване на данни по досъдебни производства. При други главни прокурори, политици казваха, че прокуратурата крие информация. Сега, когато сме максимално открити, защото това е в интерес на гражданите - да знаят кой краде парите им и кой евентуално извършва престъпления, и прокуратурата и нейните говорители изнасят факти в обема, който разрешава чл.198 в НПК и не би застрашил презумпцията за невиновност, се казва: Защо се изнася тази информация? Явно някой се притеснява от това българските граждани да бъдат информирани в съответствие с изискванията на Конституцията. Някой се притеснява, може би, да знае какво си говори г-н Божков с политици от парламентарна група, с журналисти. Цитирам по памет „ще променим Конституцията и ще направим Гешев фигурант“. Този сценарий на г-н Божков предстои да видим дали ще се развие, но той явно има такова желание.

Смешно е за юрист или за студенти втори-трети курс да се твърди, че Законът за специалните разузнавателни средства е специален по отношение на НПК. Този аргумент е квазиюридически. Ще кажа само за цитираните „данни от СРС“. Г-н Стоилов, това не са данни, това са веществени доказателствени средства (ВДС). След приобщаване те стават част от досъдебното производство, те са явни.  Обсъждат се в публичната фаза на процеса - съдебната, и всеки, който желае, може да присъства и да ги чуе.

Разпоредбата на чл. 198 НПК дава възможност на прокурора да прецени кои части от тези ВДС или от други материали от досъдебното производство да бъдат оповестени в интерес на правото на българските граждани да бъдат информирани и в какъв обем. Тук ще цитирам решение на Павлина Панова, настоящ конституционен съдя, докладчик по дело от 2007 г. ВКС казва: ВДС-те стават част от материалите по досъдебното производство и се подчиняват на общите правила по НПК.

Темата с нахлуването. Това е медийна интерпретация, която обслужва, може би, политически тези. Не мога да предположа защо. Определено не съответства на обективната истина. На база на подробните съобщения, публикувани от прокуратурата и на изявления на административния ръководител на Специализираната прокуратура, е ясно следното. Има две разрешения на българския съд за претърсване на определени кабинети. Сградата и лицата, които се претърсват, нямат функционален имунитет. По същия начин бяха предприети действия спрямо действащ министър и действащ зам.-министър в едно министерство и никой не употреби термина „нахлуване“. Показани са разрешенията от съда. Проведен е 15-минутен. Заведени са от лице от сградата, няма как без пропуски да влязат в президентството - до кабинета, в който ще се извършват следствените действията. Записано е и в протоколите, както изисква НПК. 

Цитират се конкретни досъдебни производства, бившият премиер Борисов, къщата в Барселона, пачките, списъка с магистрати, притежаващи имоти и сметки в чужбина и т.н. И „Ало Ваньо“ - едно досъдебно производство, което аз си спомням от медиите, тогава съм бил командирован прокурор в градска прокуратура. Извинявайте, че не мога като командирован прокурор в СГП да нося отговорност за досъдебно производство, което е наблюдавал друг прокурор. 

Главният прокурор, каквито и да са медийните импровизации, интерпретации или лъжи, не разследва и не носи отговорност за конкретни разследвания, нито за отделни процесуални действия. Както на г-н Лозан Панов, като председател на ВКС, не може да му се търси отговорност за конкретни съдебни решения. Това е огледално.