Борислав Сарафов, заместник-главен прокурор
БНТ, “Още от деня”, 4 април 2016 г.
Водещ: Започваме с Борислав Сарафов, заместник-главен прокурор. Здравейте. Добре дошли.
Борислав Сарафов: Здравейте, господин Цонев.
Водещ: Започваме с Борислав Сарафов, заместник-главен прокурор. Здравейте. Добре дошли.
Борислав Сарафов: Здравейте, господин Цонев.
Водещ: Разбрахте, че имаме една интересна анкета, в която питаме нашите зрители ще има ли осъдителни присъди за задържаните в корупционната схема служители на ДАИ? 35% казват „да“ досега, 65% казват „не“. Между другото, мен ме изненада този висок резултат от хората, които вярват, че прокуратурата може да постигне осъдителни присъди в съда за тази организирана група, която е провеждала доста сериозни акции в ДАИ. И това, между другото, противоречи на едно днешно изследване, което имаме на „Екзакта“, което бе публикувано, където доверието към прокуратурата и съда е само 10%, а при нас се получава един доста по-висок процент. Къде е грешката според вас?
Борислав Сарафов: Точно това, което казахте. На фона на общото доверие към съдебната система в частта прокуратура и съд, тези проценти за убеденост, че ще има осъдителни присъди, ни дават кураж да смятаме, че тук сме на прав път. Между впрочем, аз съм убеден в това. Аз съм убеден. Познавам доказателствата по делото, познавам начина, по който са работили колегите и събраните материали, така че съм убеден в това.
Водещ: Всичко от процесуална гледна точка е в ред, нали, и няма как да бъде атакувано в съда? Имайте предвид, че адвокатите са станали много силни, вие знаете добре, през годините.
Борислав Сарафов: Адвокатите винаги търсят слаби места на прокуратурата, разбира се и на съда. Но вече една съдебна инстанция се е произнесла, съдът е приел, че е налице обосновано предположение и достатъчно доказателства, поради което петима от обвиняемите общо 9 човека са в ареста с мярка „задържане под стража“, двама от тях са с „домашен арест“ и двама с „парична гаранция“.
Водещ: Разкажете, обаче, има ли нещо, което вас ви изненада в начина на действие при осъществяването на този тип престъпление?
Борислав Сарафов: Това, което ме изненадва, е всеобхватността на тази организирана престъпна група, защото те са обсебили всички направления и сфери на дейност на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Събирани са суми както за назначаване на служители, между впрочем това е именно начин да бъде структурирана тази организирана престъпна група – чрез хора, които дават пари да бъдат назначени. Естествено те трябва да ги избият, казано на жаргон, отнякъде. И се включват в дейността на групата.
Водещ: А книжките продавани ли са наистина в големи мащаби? Шофьорските книжки имам предвид.
Борислав Сарафов: До момента имаме данни за манипулирани 20 протокола, за подменени 20 изпитни протокола, основно за професионална квалификация. И ADR лицензи – това са лицензи за превоз на опасни товари, например взривни вещества, петрол, газ.
Водещ: Спазвано ли е винаги изискването този, който се явява на шофьорски изпит, да има поне образование 8 клас? Да знае да чете, да пише, да разпознава знаците. Или са пренебрегвани в името на парите?
Борислав Сарафов: Формално са спазвани. Но дали е така и дали всички дипломи, които са представени, са истински и дави се намират в документацията, която би трябвало да се съхранява, е предмет на проверка, която прокуратурата е възложила на органите на МВР и тепърва ще бъде изготвено.
Водещ: А смятате ли, че е възможно действително КАТ да започне едни масови проверки и да установява дали дадена книжка е купена или пък собственикът е бил подложен…
Борислав Сарафов: Това /…/, но няма да го направи КАТ.
Водещ: Кой ще го направи?
Борислав Сарафов: Още в петък административният ръководител на Специализираната прокуратура изпрати писмо до министъра на транспорта. В това писмо са посочени 20-те изпитни протокола, за които имаме категорично събрани по делото доказателства, че са манипулирани. Те са подменени и са сложени други изпитни протоколи, които са подготвени предварително от участниците в групата. За тези протоколи сме изпратили уведомление до министъра на транспорта и доколкото зная, там вече са предприети действия по анулиране на тези изпити. Респективно това, че изпитите са анулирани, ще бъде изпратено като уведомление до МВР и тогава вече КАТ може да предприеме действие по анулиране на издадените въз основа на тези протоколи шофьорски книжки.
Водещ: Това е важно уточнение, защото това, което разбрахме в края на миналата седмица е, че едва ли не ще има масови проверки и за масови шофьори.
Борислав Сарафов: Не, няма как КАТ на улицата да проверява коя книжка е редовна и коя не, защото то формално процедурата е спазена. Именно ангажимент на Министерство на транспорта е да анулира изпитните протоколи, за които са налице данни, че са фалшифицирани и след това МВР ще отнеме тези свидетелства за правоуправление.
Водещ: Един детайл. Вярно ли е, че шофьорът на бившия вече шеф на ДАИ Цветелин Цветанов е дал първия сигнал и оттам е тръгнало разплитането на тази сложна схема от манипулации?
Борислав Сарафов: Не, аз няма да кажа кой е дал първия сигнал. Надявам се ще ми позволите тази професионална дискретност.
Водещ: Няма да кажете. Това е тайна, съдебна тайна. Тайна на следствието, да го наречем.
Борислав Сарафов: Това е следствена тайна. Защото по подобен начин получаваме сигнали и за други държавни органи, администрации и т.н.
Водещ: Ще припомните ли все пак на зрителите точно в кои градове е действала тази схема най-ефикасно, освен в София?
Борислав Сарафов: Да, разбира се. До момента е задържан изпълнителният директор на агенцията. Обвиняеми са задържани и по делото регионалните директори на ДАИ в Плевен и в Габрово. Отделно от това имаме обвиняеми двама началници на отдели в централната администрация, един служител от Видин. Именно това са регионите, където групата е действала най-мащабно.
Водещ: Стигнахте ли до истината как транспортни фирми са били принуждавани да си плащат т.нар. данък спокойствие? Това ми направи много силно впечатление, върна ме години назад в рекетьорските години на мутрите.
Борислав Сарафов: Този термин беше въведен, господин Цонев, по делото на братя Галеви, разследването, което именно аз ръководех, така че това не е нов термин за мен.
Водещ: Данък спокойствие.
Борислав Сарафов: Данък спокойствие. Само че там беше друг ред за осигуряване на този данък спокойствие. Тук таксата спокойствие е осигурявана от нашите участници в ОПГ-то чрез административен натиск върху превозваческите фирми. С всичкия инструментариум, с който разполага ДАИ.
Водещ: Тоест използват различни нормативни хватки, за да принудят тези хора…
Борислав Сарафов: За непрестанни проверки, за натиск, ревизии, проверки, спиране на автомобили от движение, отнемане лицензи. Повярвайте ми, арсеналът е доста сериозен.
Водещ: Имате ли достатъчно доказателства за тази дейност, защото трудно може би се доказва една подобна дейност като вина, като умисъл?
Борислав Сарафов: То това е предизвикателството. Но смея да твърдя, че имаме доказателства и за тази дейност на групата.
Водещ: Разследвате ли обаче дали върхът на пирамидата е шефът на ДАИ, изпълнителният директор на ДАИ Цветелин Цветанов, или е възможно той да се е ползвал с подкрепата на други по-високоетажни административни…
Борислав Сарафов: Политически чадър имате предвид.
Водещ: Добре, политически чадър. Вие го казахте.
Борислав Сарафов: Към момента нямаме доказателства за осъществяване на политическа протекция върху дейността на Цветелин Цветанов и респективно групата, която той е ръководел. Но нямайте никакво съмнение, че ако получим някакви данни, ще го вкараме в делото по съответния ред – било чрез повдигане на обвинение, било по друг начин.
Водещ: Търсите ли и други суми пари, които евентуално са заделени в тайници или по банкови сметки? Впрочем вие знаете ли точно откога е действала… тоест, регулирахте ли периода от време, в който тази организирана група е работила най-активно?
Борислав Сарафов: Това, което сме установили от доказателствата по делото е, че групата е работила от февруари месец 2015 година. Година и един месец.
Водещ: Добре, смятате ли, че само тези пари, които досега сте открили, са тези, които те са успели да спестят?
Борислав Сарафов: Това сме открили при първоначалните ни следствени действия. Между впрочем, по делото колегите проведоха над 60 претърсвания и изземвания в домове, жилища, офиси на обвиняемите. Така че това са парите, които сме установили. Но ние работим много активно по всички направления, работим и в тясно сътрудничество с Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и сме уведомили председателя на комисията, за да може тази комисия също да може да започне да издирва банкови сметки, имоти в чужбина, в България и т.н.
Водещ: Тоест можем да очакваме, че ако се разплете докрай цялата тази дейност, бихме могли да станем свидетели на една доста колосална сума, която е събрана само и единствено за една година. Вие очаквате ли това да се случи?
Борислав Сарафов: Категорично да. Аз, ако съм на мястото на обвиняемите, не бих бил никак спокоен.
Водещ: А обвиняемите, ако в момента решат да окажат пълно съдействие на прокуратурата и направят пълни самопризнания, няма ли да попаднат в една по-изгодна ситуация в един бъдещ съдебен процес?
Борислав Сарафов: Разбира се, в един бъдещ съдебен процес биха могли да се ползват от благоприятното си процесуално поведение.
Водещ: Обаче за такива тежки престъпления, нали, организирана група, за които се предвиждат доста високи наказания, възможно ли е да се постигне споразумение с прокуратурата и да се искат едни доста по-минимални наказания, ако действително се постигне самопризнания и постигнат споразумения?
Борислав Сарафов: Не, споразуменията, когато се касае за организирани престъпни групи, това са изключителна рядкост.
Водещ: А не може ли да постигнете споразумение с двама или трима членове на тази престъпна група?
Борислав Сарафов: Не, не го правим, защото това води до процесуални неудобства за прокуратурата. Но наистина е дълго за обяснение и може би нямаме време да го обясняваме. Предпочитаме да внесем обвинителния акт, за да може съдът в крайна сметка да се произнесе по виновността и да определи размера на наказанията за виновните, ако ги намери за такива.
Водещ: В процеса на разследването достигнахте ли до някакви данни, че са продавани шофьорски книжки на шофьори любители?
Борислав Сарафов: По-скоро са манипулирани изпитните протоколи за професионална квалификация и лицензите за превоз на опасни товари.
Водещ: До любители все още не сте стигнали, които са си плащали, за да придобиват шофьорска правоспособност, така ли е? Категорично е това?
Борислав Сарафов: Категорично.
Водещ: Добре. Главният прокурор Сотир Цацаров онзи ден изказа съмнение, че схемата може много лесно да се възпроизведе отново, ако не бъдат взети спешни мерки. Какво означава това? Възможно ли е прокуратурата да предотврати подобна престъпна група, ако тя се пресъздаде отново в същата администрация в този период?
Борислав Сарафов: Аз не бих се ангажирал професионално да кажа какво трябва да се направи, защото това е ангажимент на изпълнителната власт и на Министерство на транспорта, разбира се и на правителството. Но нямайте съмнения, че ако дейността се възпроизведе, ние пак ще възпроизведем пък нашите действия.
Водещ: И да завършим по тази тема с вашия оптимизъм ли? Искате ли да проверим сега, докато ние си говорим, как се е променило общественото мнение в рамките на тези може би 10 минути? Уви, не е във ваша полза. Значи, от 35 на 30% са спаднали тези, които вярват, че ще има осъдителни присъди. Не знам защо така се получи.
Борислав Сарафов: Въпреки това нека запазим оптимизма, тъй като на фона…
Водещ: Ето. Беше, между другото, в началото на разговора 35, както обявих. Сега са станали с 5% по-малко зрителите, които вярват, че прокуратурата ще успее да постигне осъдителни присъди за тази организирана група.
Борислав Сарафов: Аз обещавам след края на вашето предаване аз също да гласувам в интернет, така че ще дам своя глас.
Водещ: Ама те гласуват почти 1000 човека, така че вашият глас няма да има особено значение. Но това в кръга на шегата.
Борислав Сарафов: Ще дам своя принос.
Водещ: Сега към другата тема, която е важна за прокуратурата и за обществото. След последната вълна атентати, у нас също има информация за проповядване на радикален ислям сред мюсюлманската общност. Смятате ли, че нашето законодателство достатъчно добре превантивно и защитава от подобна дейност, имам предвид радикален ислям, българското общество?
Борислав Сарафов: Аз ще ви припомня, че България беше една от първите страни, която установи проповядване на радикален ислям. Установи една формална подкрепа за дейността на "Ислямска държава" и това е обективирано в делото, което в момента тече в Пазарджик. Така че смея да твърдя, че ние работим не от вчера и работим доста добре в тази насока.
Водещ: А трябва ли да се промени законодателството, наказателното законодателство?
Борислав Сарафов: В момента и колеги от прокуратурата работят в съвместната работна група с Министерството на правосъдието по въвеждане на антитерористичния закон.
Водещ: Смятате ли, че е нормално в един такъв текст да се възприеме и забраната за носене на бурки на обществени места? Това ще влезе ли вътре като наказателно-правна разпоредба?
Борислав Сарафов: Аз не бих се ангажирал с конкретно становище за бурките, но мога да дам един пример. В крайна сметка, когато се извърши терористичен акт или каквото и да е престъпление и някой го извърши с бурка, вие не можете да разберете изобщо мъж ли е, жена ли е зад бурката и той после не би могъл да бъде разпознат.
Водещ: Ами да, ето сега примерно тези жени, дори да ги познаваме, ние не можем да разберем. Не, тук се вижда, че са жени, защото са едри планове. Но от една по-далечна дистанция трудно бихме могли да определим.
Борислав Сарафов: Така или иначе разпознаването, което е ключово процесуално следствено действие, поне така е било, след това разпознаване по фотоснимка, или пък на живо извършител, или пък по камери да се проследи някой терористичен акт или някое престъпление, тези лица не биха могли да бъдат разпознати.
Водещ: Тоест вие ще работите в тази насока – особено на обществени места да не се носят.
Борислав Сарафов: Именно. Лично аз одобрявам такава идея. Но всъщност не е мой ангажимент да го въвеждам.
Водещ: В прокуратурата обсъждали ли сте работата върху един допълнителен закон за борба срещу тероризма, който естествено няма да има текстове от Наказателния кодекс?
Борислав Сарафов: Точно по този закон се работи в момента и предполагам, че до седмица или две ще той ще бъде финализиран като проект и ще бъде внесен в Народното събрание.
Водещ: Но в него няма да има текстове от Наказателния кодекс или?
Борислав Сарафов: Не, текстовете в Наказателния кодекс и в Наказателния кодекс. Това е антитерористичният закон, който касае основно взаимодействието, координацията и т.н.
Водещ: Който ще има организационна функция между отделните органи.
Борислав Сарафов: Точно така. Действие при кризисни ситуации на различните органи.
Водещ: До каква степен ще бъде ролята на прокуратурата в подобна дейност, тъй като това е доста…
Борислав Сарафов: Прокуратурата ще участва, като главният прокурор е член на Националното междуведомствено звено. Така поне се залага в закона.
Водещ: Добре. Кажете, един въпрос от частно дело. Имате ли представа докъде стигна, имате ли представа, следствието във връзка със самоубийството на съдия Ценов?
Борислав Сарафов: Не мога да ви кажа в момента.
Водещ: Не знаете. Добре. Очаквате ли обаче подобряване на работата в прокуратурата, след като Висшият съдебен съвет се раздели на две колегии – съдебна и прокурорска? Тоест очаквате ли да се управлява прокуратурата и следствието и да се дава път на най-добрите и най-компетентните, когато колегията е само от ваши кадри създадена?
Борислав Сарафов: Всъщност въпросът ви е много уместен. И всъщност да, очаквам да се подобри работата, защото в крайна сметка съдът и прокуратурата имат различни функции в наказателното производство и може би е уместно всеки да копае в своята градинка.
Водещ: Как възприемате нещо, което все още не се е случило, предполагам, но може би предстои – прокуратурата да бъде подложена на европейска инспекция? Разбирате какво ви питам – да дойдат европейски експерти, които по един или друг начин да оценяват работата на българската прокуратура.
Борислав Сарафов: Ако бъде прието и такива дойдат, ние ще им окажем необходимото съдействие, така че да бъде успешна тяхната работа. Да могат наистина да се запознаят с трудностите, с постиженията ни и ако могат, разбира се, да дадат адекватни идеи за подобряване на нашата работа.
Водещ: А вярвате ли, че прокуратурата има нужда от подобна външна оценка извън границите на България? Смятате ли, че това ще бъде по-обективно?
Борислав Сарафов: Бидейки част от тази прокуратура вече 22 години, считам, че не е нужно да има външни експерти. Направете сметка колко трудно е човек, дошъл отвън, незапознат с нашето законодателство, с процедурите, които са, да направи един анализ и да даде оценка на вашата работа. Това важи за всяка една сфера на дейност, между впрочем, не само за прокуратурата.
Водещ: Един въпрос, който по-скоро е хипотетичен, свързан с това, което колегите нарекоха „Досиетата от Панама“. Аз да кажа на зрителите, които не са разбрали, това е най-голямото изтичане на документи в историята, по които работят 400 журналисти от 80 държави, обединени в т.нар. международен консорциум на разследващите журналисти. Сред тях има и наша колежка от „24 часа“ Алексения Димитрова. Ако в тези документи все пак вие видите, прокуратурата, че има данни за манипулации или извършени престъпления от български граждани, как ще подходи прокуратурата? Възможно ли е на базата на подобни документи вие да се самосезирате или те са изцяло външни за държавата?
Борислав Сарафов: Вижте, към момента не бих могъл да се ангажирам със становище, но все още това ми се струва като жълта новина. Не бих могъл да дам конкретен отговор на този въпрос, преди да се запозная с проблематиката, с темата и с конкретиката, която ще има в едно такова макар и журналистическо разследване.
Водещ: При всички положения ние тепърва ще четем тези досиета, които са много обемни.
Борислав Сарафов: В момента е само новина като заглавие, без да има каквато и да е конкретика.
Водещ: Питам ви, защото има 50 български фирми или имена…
Борислав Сарафов: Пак казвам, само като заглавие. Но все пак трябва да се запознаем с конкретните данни и едва тогава да дадем становище.
Водещ: Добре, приключваме. Според вас основателни ли са аргументите за прекратеното разследване за корупция срещу бившия шеф на ГДБОП Станимир Флоров?
Борислав Сарафов: Според мен са абсолютно основателни. Когато не се съберат доказателства срещу дадено лице, естествено е делото да бъде прекратено. И аз не виждам никаква драма в това.
Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор. Успех ви пожелавам.