Водещ: Главният прокурор на републиката Сотир Цацаров. Г-н главен прокурор, позволете ми в началото да ви благодаря за съгласието да дадете това интервю и за това, че след няколко месеца медийно мълчание заставате пред камерите на БНТ. Неочаквано, през отминаващата ...
Водещ: Главният прокурор на републиката Сотир Цацаров. Г-н главен прокурор, позволете ми в началото да ви благодаря за съгласието да дадете това интервю и за това, че след няколко месеца медийно мълчание заставате пред камерите на БНТ. Неочаквано, през отминаващата седмица вие посетихте Мизия и Оряхово. Какво видяхте там с очите си, как живеят хората? Какво се случва там, очакват ли те справедливост?
Сотир Цацаров: В Мизия видях на първо място една много добра организация на робата на всички, които са участвали в първоначалните, неотложните аварийни работи – Министерство на вътрешните работи, служби на противопожарна охрана, армията. Видях също така една много добра организация, която е била създадена от общинското ръководство и лично от кмета на една община с иначе доста скромни бюджетни възможности. Това обаче е едната страна. Другата страна може да бъде изразена дори само в три цифри. Видях 120 къщи или 120 жилища, които са негодни за обитаване. Другата страна – 350 човека, които на практика нямат покрив над главите си, защото са живели в тези къщи. 550 човека, които към настоящия момент се нуждаят от изхранване. Това изхранване продължава благодарение на Българската армия и благодарение на Българския червен кръст. Дори да си представим, че част от тези хора ще могат да се устроят през зимата, ще останат все още не по-малко от 150, а даже и 200 човека, за които зимата ще трябва да премине не по начина, който е свързан с техния обичаен ритъм на живот.
Водещ: А какво установи до момента следствието по случая „Мизия“? Ясно ли е вече за кого ще се търси отговорност? Дали от арендаторите, които са стопанисвали язовирите – от кого?
Сотир Цацаров: До настоящия момент е свършена една немалка по обем работа. Разбира се, действията по разследването бяха разделени образно на две групи. Първата беше свързана с това да бъдат използвани възможностите на неотложността на разследването. Един екип от следователи за кратко време успя да извърши огледи на 39 язовира и водоема в района, като всички данни от тези огледи разбира се са документирани. Изискани са необходимите документи, изготвят се и експертните задачи, които ще бъдат възложени на специалисти на Българската академия на науките. Едновременно с това предстоят интензивни разходи. Това, което може да се каже на първо четене или на базата на събраното до момента: доста прекъсната връзка между кмет и областна управа, доста прекъсната връзка – може би не по вина на кметското ръководство. Но всичко това е предмет на по-нататъшно разследване. Създаден е екип, който се ръководи от прокурор от Районна прокуратура – Оряхово. Делото ще бъде взето на специален надзор от Върховната прокуратура и в разследването са включени и следователи от Националната следствена служба.
Водещ: Не става ли все по-трудна работата на прокуратурата, на фона на тези бедствия, на това, което хората си казват - „Няма държава, няма държавност“. Какво да правим когато дойде такова нещастие?
Сотир Цацаров: Всъщност оказа се, че в Мизия държавата са армията, държавата са полицията, държавата са доброволците и след това държавата са хората, които дариха помощи. Това на един момент се оказва държавата. А що се отнася до ролята на прокуратурата - проблемът не е само Мизия и всички ние го знаем добре. Този проблем, той върви Бисер, Мизия, той е в Берковица и т.н. Прокуратурата е правила до настоящия момент, по линия на надзора за законност, две проверки. Резултатите от тези проверки - оценени са като опасни 69 язовира и водоема. Имам предвид 69 язовира и водоема, които са на територията на цялата страна. Дадени са съответни предписания. Те са предписания към органите на Министерството на околната среда и водите, басейнови дирекции, общински ръководства и т.н. И въпреки всичко, виждате, че сме изправени пред един кръговрат, който продължава по същия начин. Не може за всичко да обвиняваме майката природа. В същото време очевидно се нуждаем от един далеч по-системен подход.
Под системен подход разбирам подход, който да постави на анализ. Ние повече от този анализ и от предписанията, на базата на законовите си възможности, не можем да поставим, но можем да го предизвикаме по този начин. Масовото количество валежи не е единственото оправдание за всичко това. Язовирната система на територията на страната - имам предвид не големите язовири, а тези, които са на територията на съответните общини, общо взето е с диги, преградни стени и т.н., някои от които, както беше случая в Мизия, са градени дори 1959 година. Поставя се въпроса за един подход, който трябва да обхване цялата страна и който трябва да предприеме действия и да е свързан с това рискът да бъде минимализиран докрай, а минимализирането означава дори изпускане на язовири, дори установяване на собственост, дори монтиране на спирателни и изпускателни кранове, защото на територията на Мизия и това се оказа, че го няма. И още нещо – за всичко това не може да бъдат винаги виновни само общинските ръководства, така че необходимо е държавата дори да излезе от територията само на неотложните аварийно-спасителни работи. Дори ако няколко от тези препоръки бяха изпълнени, може би някои от язовирите нямаше да направят това, което всеки ден виждаме в новините и което причинява трагедиите на стотици хора. Защото ако трябва да цитирам заместник кмета на община Мизия - аз запомних тази фраза - човекът каза следното: „Язовирът трябва да генерира стопанските приходи. Оказа се обаче, че язовирът генерира само нещастие“. А да обвиняваме природата - дъждът не носи риба, както каза пак един служител в общинското ръководство на Мизия, защото водата идва от язовира. Дъждът я предизвиква.