Главният прокурор започна битка с битовата престъпност без аналог досега
30.06.2020 г.
Мария Кадийска, в. "Монитор"
* Ще инициирам среща със здравния министър заради проблема със съдебните лекари
* Натискът и атаките върху прокуратурата и съда са недопустими и не говорят добре за обществото ни, казва в интервю за "Монитор" ръководителят на Апелативна прокуратура – София
- Г-н Димов, десети месец вече сте апелативен прокурор на София. Каква част от програмата си изпълнихте? Какво в момента е най-належащо за работата на Апелативна прокуратура – София?
- Предполагах, че ще имам трудности, но не срещнах такива. Както при всяка промяна ми трябваше някакво време за ориентация и адаптиране, но очевидно добрата подготовка, която съм придобил като административен ръководител на Софийска районна прокуратура - най-голямата прокуратура в страната, помогна. Другото, което оценявам, е, че бях приет изключително добре от колектива на Апелативна прокуратура – София. Опознавайки прокурорите и служителите тук, отново се убеждавам колко качествени магистрати и съдебни служители има в системата. Отговорността, задълженията и правомощията, които имам на този пост, са големи, но мисля, че се справям успешно.
- Срещнахте ли трудности след встъпването на тази длъжност и какви?
- Не бих могъл да ги изброя, защото мога да кажа, че те са не всекидневни, а ежечасни. От една страна, е борбата с престъпността, която е доста трудна предвид разнообразието на престъпната дейност и самите извършители. От друга страна, категорично следва да се спазва законът, като трябва да отбележа, че способите, с които разполагаме за разкриване и доказване на извършено престъпление, са ограничени в сравнение с възможностите на обвиняемите и подсъдимите. Същевременно трябва да се отговори и на очакванията на обществото за бързо и справедливо правосъдие. Не на последно място е организацията на работата на прокурорите и служителите не само в АП-София, но и на тези в целия апелативен район. Всичко това не би могло да се осъществи качествено без отличното взаимодействие с ръководството на прокуратурата и административните ръководители на отделните структури в района.
При избора си обещахте активен подход и лична ангажираност при решаването на конкретни въпроси. Правите ли го и в какви случаи?
Разбира се, че го правя. Трудно е да изброя всички случаи, при които се налага моята намеса, но ако мога да ги обобщя, биват такива от организационен, правен и битов характер. Често се случва да обсъждаме с колеги казуси, като мнението ми, разбира се, не е ангажиращо за наблюдаващите прокурори. Но вярвам, че екипната работа помага при бързия избор на адекватен подход. Решенията обаче винаги се вземат от съответните прокурори на база на събраните по делото доказателства, респективно данни по преписка, и вътрешното убеждение на колегата. Искам да отбележа, че политиката на работа в прокуратурата се определя от главния прокурор, а отговорност и задължение е на административните ръководители на долустоящите прокуратури да я развият и осъществят. Факт е, че работата на последните не е ограничена в рамките на работното време или, казано по друг начин, за да могат колегите да изпълнят служебните си задължения качествено и своевременно, ние – ръководителите и главният прокурор, работим извън него.
- Заложихте и на провеждането на редовни лични срещи с окръжните прокурори. Това факт ли е вече?
- Вече проведох няколко срещи с всички окръжни прокурори и с голяма част от районните прокурори, като първите успях да посетя по места. За съжаление извънредното положение временно ме възпря да посетя всички районни прокуратури. Надявам се скоро това да се случи. Вярвам, че непосредственият контакт и впечатление ще ми позволят да си изградя обективна представа за положението в района. Винаги съм държал на личния и непосредствен контакт с прокурорите и съдебните служители. Непосредствената комуникация е гаранция за успешно и бързо разрешаване на проблемите, обсъждане на нови градивни идеи и тяхното реализиране с оглед улесняване на работата ни. Достъпността до административния ръководител е гарант за ефективно и качествено управление, както и за реализация на колегите.
- Имахте идея за създаване на съвет на окръжните и градския прокурор, чрез който да се преодолеят проблемите с върнатите дела и оправдателните присъди. Какво става с нея? А с идеята да бъдат определени ресорни обвинители от САП, които да отговарят за конкретни райони, за да бъдат запознати с проблемите им?
- Тази идея, която беше заложена в концепцията ми, вече е факт. Извънредното положение в страната и динамиката, обусловена от него, наложиха освен преодоляване на проблемите, свързани с върнатите дела и постановените оправдателни присъди, да се координираме и при работата си по време на тази криза, като връзката ни се осъществява онлайн. За справяне с извънредната ситуация главният прокурор създаде щаб и всички административни ръководители участваме в него. Той също работи посредством електронно приложение. Що се отнася до въпроса за определяне на ресорни прокурори за всяка окръжна прокуратура в апелативния район, такива вече са определени с моя заповед, и то конкретно във връзка с борбата срещу битовата престъпност.
- Какво става с проблема със съдебните лекари?
- В момента все още този проблем не е разрешен. Отново наличието на коронавируса препятства това, като идеята ми е да инициирам среща с министъра на здравеопазването и с представители на здравните заведения по места, но сами разбирате, че в момента приоритет е опазването на живота и здравето на всички нас. Засега на всеки конкретен случай се намира решение.
- Анализът на комисията „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“ към съдийската колегия на ВСС за 2019 г. показва, че в САС са били гледани 57% от делата в апелативните съдилища, както и че се запазва тенденцията да намалява броят на наказателните дела в сравнение с гражданските и търговските. На какво се дължи това според вас?
- Смятам, че това до голяма степен се дължи на работата на Специализираната прокуратура, респективно на Специализирания съд. С промяната на подсъдността/подследствеността много от делата, гледани от окръжните съдилища и СГС, респективно досъдебни производства, които са били под ръководството и надзора на прокурорите от окръжните прокуратури и СГП са вече от компетентността на специализираните структури. Апелативният съд и апелативната прокуратура са въззивни инстанции на окръжните такива и не всички дела стигат до магистратите от апелативните нива. Отделно от това все по-често делата приключват на първа инстанция с прилагане на диференцираните процедури, предвидени в НПК, например със споразумение, съкратено съдебно следствие и освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
- Прокуратурата води активна битка с битовата престъпност. Има ли дела, които сте взели на отчет, и кои? Очаквате ли спад на битовите престъпления?
- Така е. Главният прокурор започна такава битка без аналог досега. Смело мога да твърдя, че вече има положителни резултати в борбата срещу битовата престъпност, но в цифри за това можем да говорим в края на годината. Има такива дела, взети на специален надзор в Апелативна прокуратура – София, например: убийството в с. Галиче, грабежа на възрастна жена във Враца, делото за разбития автомобил на ваша колежка, като и при трите извършителите са заловени и са им повдигнати обвинения. Има и други дела, които са на специален надзор в Апелативна прокуратура – София, но освен по тях се стремим по всеки един казус да работим така, че хората да получат качествено, бързо и справедливо правосъдие.
- Къде трябва да бъде мястото на прокуратурата - в съдебната или в изпълнителната власт, и нужен ли е изобщо дебат за промяна в тази посока?
- Според мен мястото на прокуратурата трябва да е в съдебната система и не мисля, че следва да има дебат по въпроса. Противното би означавало погазване на принципа за разделение на властите и дестабилизиране на държавните устои. Ако прокуратурата премине към изпълнителната власт, няма да може да е независима. А това е опасно за правосъдието. Вярно е, че съдът е решаващ орган в съдебното производство, но в досъдебното прокурорът има такива функции. Без независима прокуратура няма да е възможно да съществува и независим съд. Всъщност за образованите и четящи хора, особено за юристите, тази тема е чувствителна. В интерес на истината досега не съм срещал колега, който да е на мнение, че прокуратурата трябва да е в изпълнителната власт. Би ми било интересно да чуя доводите на такъв, който е на обратното мнение, и да поспоря с него. Знам ли, може пък да се изненадам и да си променя мнението.
- Конкретни кръгове в държавата подлагат прокуратурата на постоянни атаки и организират натиск върху съда, последният пример е делото ЕВН, присъдите по което чухме този уикенд. Как ще коментирате този натиск?
- Главният прокурор Иван Гешев вече коментира случая. Мога да добавя, че напоследък това сякаш се превърна в една постоянна тенденция, което не говори добре за нашето общество. По принцип намеса и натиск върху съдебната система са недопустими и прокуратурата ще се бори с всички законови средства срещу това, за да може справедливостта, така искана от гражданите на България, да възтържествува.
ВИЗИТКА:
Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски”
От ноември 2003 г. до май 2008 г. е прокурор в СРП
От май 2008 г. до октомври 2017 г. е заместник на административния ръководител на СРП
От октомври 2017 г. до септември 2019 г. е административен ръководител - районен прокурор на СРП
От септември 2019 г. е ръководител на Апелативна прокуратура – София