19 декември 2019,
БНТ, "Сутрешен блок"
Иво Никодимов
Г-н Гешев, първи работен ден като главен прокурор. Каква прокуратура поемате от предшественика си Сотир Цацаров?
Поемам една прокуратура, която е в добра кондиция, която е подредена и има административен капацитет.
19 декември 2019,
БНТ, "Сутрешен блок"
Иво Никодимов
Г-н Гешев, първи работен ден като главен прокурор. Каква прокуратура поемате от предшественика си Сотир Цацаров?
Поемам една прокуратура, която е в добра кондиция, която е подредена и има административен капацитет.
Има обаче натрупани проблеми, част от се решават, други – предстои да започнете да решавате. Кои са най-важните проблеми, които стоят пред Вас и от следващите часове започвате да решавате?
Няма структура, която да е без проблеми и организация, която да е без проблеми. Въпросът е всяка структура, всяка организация и всяка институция да решава собствените си проблеми, да не прехвърля отговорността за тях на други. И както казах при встъпването си, ние знаем, че не сме безгрешни и затова първи няма да хвърлим камък, и ще се насочим към решаването на собствените си проблеми и няма да ги прехвърляме на други. Проблемите са различни, от различно естество. За мен най-сериозният проблем, краткосрочен, който стои пред мен, е формирането на екип. Защото от създаването на екип, който има общи цели, който работи заедно, а не поотделно, и който има общи идеи и виждания за развитие на прокуратурата, зависи много. Никой еднолично, и главен прокурор включително, не може да управлява каквато и да е структура или организация. За мен това е основната цел, която стои пред мен краткосрочно. А иначе, ако говорим за проблеми, на мен ми се иска след тези 7 години ситуацията с битовата престъпност да стои по различен начин, да не гледаме по телевизията как се убиват възрастни хора, които са дали живота си и труда си за изграждането на тази държава, как ги палят в къщите им, след тежки престъпления, извършени спрямо тях. Надявам се да не говорим вече толкова за корупция. И се надявам прокуратурата да излезе по-силна от този мандат и колегите, които работят в нея през тези 7 години да са успели там, където го има, да премахнат бюрократичния подход и да се отворят към проблемите и болките на хората. Защото казвал съм го многократно, има риск да се повторя, аз наистина вярвам, че работодател на всеки държавен служител общо казано, включително и на прокурорите, е българският гражданин. Защото от техните данъци ние взимаме едни заплати, които са сериозни за страната и е логично, че трябва да им дадем това, което те очакват, защото продуктът, който очакват е справедливост. И справедливост за всички, без разлика това дали става въпрос за човек, живеещ в София или извън нея.
А какво трябва да се промени, за да постигнете този резултат?
Много неща трябва да се променят. Най-важното е да се промени мисленето, което е и най-трудно.
Защо?
Защото по-лесният вариант е да се носиш по течението. Защото това е част от човешката природа – да не променяш, да приемаш нещата като даденост. Много трудно е да се промени мисленето за това, че което съществува и трябва да го кажа откровено, в много прокурори, че те са чиновници и бюрократи. И това наистина трудно ще бъде променено.
Преди 5 месеца тук, в този кабинет, разговаряхме с Вас. Тогава казахте: "Искам прокуратура, която да е отворена към проблемите и болките на хората". Как изглежда тази прокуратура?
Как би изглеждала?
Да.
Би изглеждала по начин, че и това ще бъде постигнато, когато гражданинът, в което и да е населено място, където има структура на прокуратурата, най-малкото да знае, че тя съществува, че има такава структура. Че тази структура решава проблеми, които са от нейна компетентност и които касаят гражданина на това населено място. Когато той знае, че тази прокуратура или конкретният прокурор са образували дело и са внесли искане за задържане под стража на човека, който е ограбил възрастната жена в съседното село и е откраднал всичко, което е в двора, с което тя се изхранва, или е пребил пенсионер, или извършил друго тежко престъпление, тоест, когато решава проблемите на хората.
По време на процедурата, на която бяхте избран за главен прокурор, се повдигна отново темата за мястото на прокуратурата в или извън съдебната власт. След като подписа указа за назначаването ви, президентът също повдигна тази тема и дори започна вече дебат за промени в Конституцията. Какво, според Вас, трябва да се промени там? Има ли нужда от някаква промяна и от каква?
Първо ще започна с това, че дали трябва, дали ще бъде изменена Конституцията са две различни неща. И второ, и двете неща зависят от друга институция – от законодателната власт. Само Народното събрание, в крайна сметка политиците могат да преценят дали и какви изменения ще се случат в Конституцията, пък и в законите. Прокуратурата и аз лично, ако бъдем попитани, можем да изразим становище за евентуални идеи за промени. Но това, което казах след встъпването си, ще повторя и пред вас, това в момента е политика, това е политически дебат, който има откровено политически цели. Към момента аз не виждам нищо юридическо ще го кажа в тази тема. Отделно, за да има дебат, ти трябва да формулираш, преди да започне дебата, темата – какво смяташ като инициираш дебата. Говоря не за президента, говоря изобщо – говоря за политически партии, говоря за представители на политическата класа. Ти казваш: "Тук виждам аз проблем, мисля, че така трябва да реши", повдигаш дебат. Към момента аз не съм чул рационални идеи, конкретни идеи, юридически аргументирани идеи, които да бъдат обсъждани. Тоест, ние започваме един дебат, за да установим какъв е предметът на дебата. Така че аз не съм наясно какъв е предметът на този дебат към момента. Ако е за мястото на прокуратурата, тази тема се повдига от дълги години, тя е решена с едно конституционно решение, този проблем може да бъде решен само с Велико народно събрание. А моето лично мнение е, аз съм сигурен и на цялата прокуратура, че ще бъде против това прокуратурата да бъде извън съдебната власт. Ще обясня защо – защото тогава ще отиде към изпълнителната власт и приключваме с въпроса с независимостта на всеки един прокурор и няма да ме питате как ще отстоите на политически натиск – този политически натиск ще е ежедневие. И това не е в интерес на българските граждани и общество. Единство в "дебат" ще го кажем в кавички, към момента, което виждам като идея, това, което прозира зад него, са политическите идеи няма да кажа десни екстремисти, както казах миналия път, ще кажа – на един сегмент от политиците, който е извън Народното събрание, за унищожаване на прокуратурата. Естествено пътят към ада е постлан с добри намерения. И за да ме разберат българските граждани какво се цели – целят се две неща: да има не механизъм за контрол на главния прокурор, а механизъм за отстраняване на конкретен главен прокурор, който не харесваш. И второто, което се цели и което е по-дългосрочна цел, което винаги се е целяло, е унищожаване на прокуратурата чрез начина, по който беше унищожено следствието или поне беше поставено унищожаването на следствието по време на министър-председателя Иван Костов. Никой не помни този период, помнят го хора, които са го преживяли, като мен. Тогава пак беше повдигната тема с идея, че това е в интерес на правосъдието, на демокрацията, на българските граждани. Какво се случи? И зад този дебат фактически стоеше това, поне така се говореше в професионалните среди, че г-н Иван Костов не харесва г-н Бойко Рашков, който беше ръководител на Национална следствена служба. И те го направиха, политиците, шеф на следствие без следствие. Тоест, остана директор на Национална следствена служба само и прекъснаха връзките с окръжните следствени служби, които станаха самостоятелни юридически лица. И отделно смениха и името на Национална следствена служба – мисля, че беше тогава Специализирана следствена служба я кръстиха. Тоест, всеки окръжен град си имаше следствие. И всяко окръжно следствие по никакъв начин не комуникира с Национална следствена служба – създадоха се 20 и няколко следствия. Все едно 20 и няколко прокуратури, 20 и няколко съда. Това е все едно, ако мога да го онагледя, главнокомандващият на армията да може да командва не поделенията, военните поделения, изобщо цялата структура, а да командва щаба си. Този модел е отработен, между другото, той се получи. Това беше, ще се изразя като метафора, но рани смъртоносно следствието, почти го унищожи. После имаше отделно промени през годините, които почти го доубиха. И затова е в това трагично състояние, което мога да кажа откровено към този момент. И естествено, минаха 1-2 години, съответно се върна старото състояние – Националното следствие си върна контрола върху долните окръжните следствени служби, пак се върна името Национална следствена служба – да, само че следствието вече е почти убито. Това се цели и с прокуратурата за мен.
Говорите и опитът ви от годините, прекарани от следствието и прокуратурата прозира от всичко това, вие буквално до вчера работихте на терен. И от тази гледна точка, от гледната точка на този опит, който имате, кой дебат е по-важен – този, за мястото на прокуратурата и правомощията на главния прокурор или дебатът за формалния Наказателно-процесуален кодекс, за стария Наказателен кодекс? Защото, да Ви припомня ли, че проф. Борис Велчев и г-н Сотир Цацаров неведнъж са казвали, че тези два закона трябва да се променят, дори да бъдат изцяло нови?
За политиците по-важен е първият дебат, за професионалната общност и за обществото е по-важен вторият дебат. Първият дебат, ако говорим за отговорността на главния прокурор, така да го кажем, няма много какво да се каже по тази тема, но с тези уговорки, които казах, въвеждане на механизъм, който да бъде спрямо конкретен човек, за да може да бъде отстранен, и унищожаване на прокуратурата, аз не се притеснявам от каквито и да е механизми за контрол, които са в интерес на българското общество. Аз не съм престъпник. Работил съм десетки години за българската държава, работил съм магистрат, през което време са ме контролирали различни, доста по-сериозни, отколкото възможността за главен прокурор през годините. Така че аз нямам притеснения. В крайна сметка това е едно решение на политиците и на Народното събрание, на законодателната власт. Каквото преценят, това ще се случи в крайна сметка. Естествено, прокуратурата ще каже мнението си. Но за мен сериозният дебат, който никога не се повдига, и нещата се решават на парче, е за законите и за тяхното качество. За това, че те са морално остарели, за това, че те са време, когато и възпроизвеждат, регулират обществени отношения, които вече не съществуват или не регулират съществуващи такива. И да го онагледя това нещо, имах две срещи със сегашния шеф на Европейската прокуратура г-жа Кьовеши – едната беше за кратко в Брюксел. Първата беше на официално посещение на България на главния прокурор тогава Сотир Цацаров. И тя каза: "Не може с въдица да се лови слон", говорейки по тези теми с нея. И аз й казах тогава, че колкото и да е странно, ние в България наистина с въдица ловим слон, но от време навреме и хващаме.
Казвате, че тезата за всевластието на главния прокурор е политическа, а не е реалност.
Да. В смисъл, темата за безотговорността и за това, че главният прокурор е безотчетен – това е политическа теза, която не е вярна. Това не означава, че разбира се няма нужда от усъвършенстване на тези механизми.
В същото време обаче, и политиците за всеки сигнал тичат при главния прокурор. Така в очите на хората всъщност главният прокурор е човекът, който решава всички проблеми в държавата. Как трябва да се промени това?
Да, това е така. Това е част от проблемите, създадени през годините, налагани, може би дължащи се на недостатъчна активност и недостатъчно обясняване от страна на предишния главен прокурор, и въобще на прокуратурата. Главният прокурор, единствено като внесат сигнал, може да го препрати по съответния ред на компетентната прокуратурата, която ще го разпределени на компетентния прокурор. И само той, въз основа на вътрешните си убеждения, закона и доказателствата по делото или преписката може да вземе някакво решение, а не главният прокурор. Затова, това, което смятам, това го обяснявам и на политиците, че естествено, въпрос на уважение към институциите е да приемеш представител на политическата класа, на парламентарна група когато иска да подаде сигнал – това е въпрос на уважение. Но аз ще им обяснявам, че не съм пощенска кутия и не съм човек, който ще свърши работа, която те очакват, каквато да е извън рамките на закона. В рамките на закона може да прецени как да процедира само конкретният прокурор, при който ще пристигне този сигнал. Иначе аз разбирам, че част от това е и политически пиар съответно на хората, които депозират такива сигнали, като го казвам не с лошо това нещо. Това е част от тяхното ежедневие, това е част от тяхната работа, но не е част от моята работа.
Казахте вече, че не се притеснявате от какъвто и да било контрол. Правителството предложи конкретно решение, а именно шефът на Инспектората на Върховната касационна прокуратура да не го назначавате Вие, той да се избира от Прокурорската колегия с 2/3 мнозинство, тоест, с 8 гласа от 11, да не се отчита и да не ви докладва когато проверява евентуални данни за извършено престъпление от Вас или от Вашите заместници. Според Вас, една такава процедура за търсене на наказателна отговорност при евентуални съмнения би ли проработила?
Това е един механизъм, който теоретично може да се случи, в случай, че бъде въведен естествено от Народното събрание, може да не се случи в рамките на нашия живот. Това е механизъм за това, ако евентуално главният прокурор извърши престъпление. Аз нямам притеснения в тази насока какъвто и механизъм да приеме Народното събрание, това естествено е компетентност само на законодателната власт, защото не смятам да извършвам престъпления. Трябва да бъде ясно казано на българските граждани, че и сега в момента има механизми за контрол и начини за отстраняване на главен прокурор. Той може да бъде отстранен много по-лесно, отколкото ако извърши престъпление. Той може да бъде отстранен за уронване престижа на съдебната власт, което по същество е нарушение на морала, което е по-лесно и по-възможно, отколкото да извърши престъпление. Така че тази тема за мен основно е политическа. За съжаление, на базата на едно изолирано решение на Европейския съд за правата на човека "Колев срещу България", което всеки цитира, но подозирам, че тези, които го цитират, 90% от тях не са го чули, през годините се наложи една политическа теза. Тя беше наложена и у европейските ни партньори в резултат на недостатъчно активност на прокуратурата, в резултат на недостатъчна активност на българската държава за това, че българският главен прокурор е безотговорен и безотчетен, но това не е така. Значи, той се отчита пред Народното събрание – отчети има и пред Висшия съдебен съвет. Не е безотговорен, защото носи отговорност като всеки един магистрат, каквато потенциално при извършване на престъпление. Има механизми за отстраняването ми в Конституцията. Сега, дали това е достатъчно или недостатъчно е друга тема, но това, че той е безотговорен и безотчетен категорично не е вярно. Така че тази идея за такъв механизъм бих коментирал по този начин в лично качество. Отделно, дали тя ще сработи, дали няма да сработи, по-компетентен коментар и то от името на цялата структура прокуратурата може да направи прокуратурата, не главен прокурор в лично качество, след Нова година, когато ние ще дадем своето становище, което е поискано от Министерски съвет по този законопроект, на база на анализа на нашия аналитичен отдел, и живот и здраве, смятам да сформирам консултативен съвет от изтъкнати юристи. Поканил съм едни от светилата на българското право да участват в такъв консултативен съвет. Естествено, че ще ги поканя да дадат своето становище по тази тема, тогава институцията Прокуратура ще излезе с общо становище по тези идеи. Дали ще сработи който и да е механизъм, може да стане ясно след като бъде въведен и мине известен период от време. Аз виждам определени добри идеи в тази насока, която предлага правителството. Виждам едни потенциални проблеми, които виждам много юристи, с които съм говорим, професори, включително част от тези, които присъстваха днес на встъпването ми, но трябва да осъзнаваме, че това е законопроект. Аз мисля, че може да се стигне до едно разумно решение. Пак казвам, това е механизъм, който потенциално е неработещ не за нещо друго, защото не смятам да извършвам престъпление. Сега, другата тема я казах – хората, които са против този механизъм, сега пак не са доволни, те искаха такъв механизъм, те никога няма да са доволни. Ще ви кажа защо – те няма да са доволни, защото с тази тема те се хранят. Като имам предвид, че се хранят, имам предвид и буквално – с грантове, и в преносен смисъл – като идеология. Така че те няма да се съгласят на какъвто и да е вариант, няма да са доволни от който и да е вариант, с изключение на две хипотези: механизъм, който им гарантира да ме махнат лично мен, и всеки друг, който не е потенциално, примерно да кажем Христо Иванов или някой друг, чисто теоретично говоря, който не е от техния кръг, или възможност да унищожат прокуратурата под знамето за борба с престъпността, демокрацията и т.н. чрез нейната децентрализация, която звучи добре, но фактически ще доведе до нейното унищожаване и до изваждането от съдебната власт. Това са целите, с които те ще са доволни. Те няма да съгласят с нищо друго.
Сещам се всъщност за нещо, което казахте след като президентът подписа указа ви за назначение и си давам сметка, че Вие сте първият главен прокурор, който е от средите на прокуратурата, и първият главен прокурор, който встъпва в длъжност и срещу него се води дело.
А, водят се няколко дела. Това е много интересно на база на това как главният прокурор е безотчетен, безконтролен, освен че е смешно, разбира се, особено в очите на европейските ни партньори, с които някои съм разговарял на тази тема. Да, едно лице, за което съм бил казал, между другото пред БНТ, вероятно може би пред Вас…
Точно, да.
Съм казал, цитатът е: "Едно лице, което вие, медиите, наричате "Крокодила"." Само това съм казал: "Едно лице, което вие, медиите, наричате "Крокодила" се разпознава, че точно той е този крокодил, и ми е образувал дело в Софийския районен съд – получих призовка за подсъдим за клевета и наел съм си адвокат, платил си съответния хонорар на адвоката. Аз се гордея с това нещо, защото доколкото ми е известно, това лице е образувало над 860 дела срещу магистрати.
И срещу журналисти.
И журналисти. Това онагледява важните проблеми на съдебната ни система, важните, а не тези, които политиците смятат за важни. Ето това е един проблем, че по този начин се осъществява тормоз, защото думата правилната е "тормоз", върху журналисти, върху магистрати, върху служители на изпълнителната власт, върху полицаи. Добре, къде са тези хора, които говорят за свобода на медиите, за справедливост? Защо не коментират този въпрос? Този въпрос не е интересен. Не говоря за моя личен казус, говоря за тези над 860 дела. Това нормално ли е? Аз казвам, че в никоя една държава това не може да се случи, да се образува такова дело срещу главен прокурор. Твърдя го отговорно. А това не е единственото. Имам още едно, един гражданин, който носеше транспаранти на "Правосъдие за всеки", го гледах по телевизията, той е образувал някакво дело за клевета на супер смешно основание. Има и други. Аз показах по време на изслушването ми папката със сигнали, аз ги наричам "доноси", защото това е точната дума, която сме позабравили. Горе-долу беше ето толкова дебела. И те почнаха в интерес на истината не през годините, аз бях, с вас се познаваме от доста време, като ръководител на Специализираната прокуратура, и преди това съм говорил много често по медиите, но основният наплив се почна, когато се очерта процедурата за главен прокурор и аз като потенциален кандидат, говоря за потенциален. И тогава вече стана, вече не ги помня в колко институции на какви теми са – не мога да ги следя, подозирам, че съм изпуснал няколко десетки.
Как ще работите с г-н Цацаров като председател на Антикорупционната комисия?
Не виждам никакви проблеми. Работили сме съвсем нормално до този момент. Той е изключително добър администратор. Наистина се надявам, че вижте, това не е моя работа, че той ще промени тази комисия по-добро. Трябва категорично да се каже, че въпреки проблемите, които има тази комисия, тя далеч не е толкова зле поставена и не е толкова зле функционираща, колкото се опитват да я представят. Казах го пред Комисията в Европейския парламент. Факт е, че заедно с прокуратурата и Антикорупционната комисия са предявени искове за замразяване, защото това е европейски термин, запориране и възбраняване на активи и финансови средства над 3 млрд. лева. Доколкото ми е известно, са запорирани, замразени над 2 млрд. лева. Това е изключително добър резултат за всяка една европейска държава-член на Европейския съюз. Казах го и никой не го отрече, защото това е вярно. Сега, дали това е достатъчно, дали не е достатъчно, дали има още да се работи – за това всеки може да има мнение.
Винаги може повече.
Винаги може повече. И аз наистина смятам, че тази комисия заедно с прокуратурата при отстраняване на някои недостатъци, което функционира, съществува в комуникацията между прокуратурата и КОНПИ, вътрешни несъвършенства на тази комисия, защото тя все пак да не забравяме, че тя е нов орган. Тя е от година-година и половина. Не можеш да искаш от едно дете да проходи на една година, хайде от 6 месеца, да не кажем една година. Така че мисля, че ще функционираме съвсем нормално, в смисъл ще работим заедно, защото имаме общ интерес. Общият интерес е борбата с престъпността.
А с г-н Лозан Панов като председател на ВКС до края на мандата му как ще работите? Може ли да загърбите всичко онова, което беше изречено по време на процедурата в името пък на решаването на проблеми със съдебни сгради например, съдебната карта, въобще въпроси, в които са необходими общите ви усилия? Сега вече сте двама от тримата големи.
Аз мисля, че не мисля, е съм сигурен, и трябва да е ясно на тези, които ме слушат в момента и ме гледат, че аз съм различен типаж. И ще го обясня по следния начин: мен не ме интересува някой дали ме харесва или не ме харесва, дали мисли добро за мен или лошо. Аз съм на определена позиция и когато правя нещо, целта е да го свърша и не се влияя от емоции и предупреждения. Това дали г-н Лозан Панов ме харесва или дали не ме харесва, за мен няма значение, аз мога да работя с всеки, ако този човек желае да работи с мен в интерес на структурите, които представляваме, в интерес на съдебната власт и в крайна сметка в интерес на държавата. Аз нямам проблем с това. Но се съмнявам, че той мисли по същия начин.
Да се върнем към самата прокуратура. Как трябва да се реши проблемът с неравномерната натовареност на прокурорите? Вие сте се сблъсквал с този проблем през годините си много и самият Вие сте бил в ситуация на прекалено натоварен като прокурор.
Това е доста сложен проблем, който е хроничен. Както казахме, когато преди време имаше едно писмо до Висшия съдебен съвет за системата за случайно разпределение, и отговорът беше в насока, че това е система за случайно разпределение, не за справедливо. Така че този проблем е доста сериозен. Как ще бъде решен, ще положим всякакви усилия в тази насока. Трябва много внимателно да се преоцени включително и системата за случайно разпределение на делата. Фактът, че прокуратурата функционира по обратен начин на съда. Ще кажа какво имам предвид – натоварени са по-долните прокуратури. А в колкото по-горна прокуратура работиш, толкова си по-малко натоварен. В съда с малки изключение е почти обратното – колкото по-нагоре си в системата, толкова повече работиш. Така че по някакъв начин ние трябва да постигнем някакъв баланс на база на това, че не може едни прокуратури да не излизаш от кабинета си с дни, а в други да не влизаш с дни.
Сега тук ще ви прекъсна – в Специализираната прокуратура познаваме прокурори, които идват да пишат и да работят по време на отпуск.
Ама не само по време на отпуск. Понеже се говори, че прокуратурата не работи – това не е само за прокуратурата, това е и за магистратите в Специализирания съд. Минете някоя вечер, когато е тъмно, и ще видите, че половината кабинети на цялата сграда светят. И събота и неделя, и по време на празници, и по време на отпуска. Истината е, че имаме много проблеми в посока на натовареността. Аз винаги съм казвал, знам, че това е еретична идея и се посреща много на нож в съдебната система – при нас не е отстранено мисленето преди 1989 година за уравниловката – да работим по различен начин и да получаваме едно и също. Истината е, че във всички наши европейски партньорски правоприлагащи органи има силно развита система за стимули. Аз не говоря само за парични стимули. Дори една морална награда може да се окаже един много силен импулс за работа. При нас трябва честно да си признаем, като казвам при нас, имам предвид съдебната власт, защото това проблем и на съдебната власт, че може да работиш различно, в пъти различно, и да получаваш еднакво възнаграждение. Този проблем трябва да бъде решен, защото той предизвиква статукво, някакво безвремие, и не е стимул за прогрес и за развитие, развитие в интерес на българските граждани. Това е един от проблемите. Има един куп други проблеми, които трябва да бъдат решени, но е трудно да бъдат решени проблеми, които са натрупвани с години, и които са част от мисленето, включително и мисленето на магистратите.
Говорихте вече за следствието, не мога да не Ви попитам обаче как виждате развитието на следствените отдели? Вие самият сте бил и следовател освен прокурор.
Ще кажа, че тази реформа, която описах, реформа в кавички, това не беше реформа, това целеше просто да бъде изолиран един ръководител на следствие, за да няма възможност да контролира никой, като никой не го интересуваше какви ще са последствията за следствието – това, което описах пред вас. В резултат на тази реформа почти смъртоносно беше ранено следствието. Съответно последваха през годините и много други законодателни промени в тази насока, така че ситуацията, която е на следствието, трябва да кажа откровено, че е тежка. Но за това не са виновни следователите, това е резултат от политически решения през годините. Политически решения, за които никой не пое отговорност. Никой няма да поеме отговорност, ако се случи и това, което искат и с прокуратурата. Аз ви казах. Българските граждани, ние ще се борим срещу това, не защото е против интересите на прокуратурата и на всеки прокурор, а защото не е в интерес на българските граждани и общество. А за следствието ситуацията е тежка на база на това, че в резултат на всякакви такива "реформи" те останаха почти без работа дълги години. Това откровено трябва да кажем, че в немалка степен води до деквалификация. Не е такава ситуацията примерно в следствие на ДАНС и Специализираната прокуратура, но това са едни изключения. Начинът, който аз виждам, е единственият логичен – подмладяване. Тоест, повече бройки за младши следователи, и баланс, което да влее свежа кръв в следствието. Увеличаване на натовареността със сега съществуващите механизми за възлагане от административните ръководители и приемственост на база на тези следователи, които имат опит и са останали, и искат да работят, и още искат да работят.
Като заместник-главен прокурор имате поглед върху работата на окръжните прокуратури, районните също. Къде имате забележки и къде можете да дадете примери за добра работа?
Аз имам забележки на много места. Има и добри примери. Ще отговоря принципно на този въпрос. Проблемът е, че в определени места прокуратурата е част – ще използвам думата "статуквото". Става въпрос в един град, малък град, всички се познават: кметът, шефът на прокуратурата.
Шефът на полицията, шефът на местния ДАНС.
Шефът на полицията, на ДАНС, на училището.
На НАП.
На НАП, на болницата. И те са 10 човека, които са постоянно заедно. И това дори в личен план създава проблеми за функционирането и за чувството за справедливост у българските граждани, и решаването на проблемите на местните, използвах неправилния термин – на жителите на тези населени места. Така че в някаква степен трябва да си кажем честно – такива представители на прокуратурата участват в някакви самостоятелни такива обособени територии, където почти всичко е предвидимо, ясно и невинаги е в интерес на българските граждани. И това, което ще се направи, ще се поставят конкретни задачи и конкретни цели пред съответните проблемни райони. Надявам се, че те ще възприемат правилно това, което предстои пред прокуратурата, и ще се променят. Защото прокуратурата има нужда и от промяна.
Тоест, да Ви разбирам ли, че искате да премахнете виждането за местните велможи?
Естествено. Това е един сериозен проблем на местно ниво, където никой не вярва на институциите, като слагам в институциите всички: и съдът, и прокуратурата. Българските граждани в голямата си част не правят разлика между съд и прокуратура, трябва да бъдем честни. И никой от тях не знае какво работи съдът, какво работи прокуратурата, следователите. Те знаят разликата между полицията и другите. Така че тази симбиоза на местно ниво трябва да бъде прекъсната и мисля, че може да бъде прекъсната като се започне от прокуратурата. Трябва откровено да кажа, че не навсякъде е такава ситуацията, но има такива места. И аз съм доста добре ориентиран къде се намират.
Критикуват Ви, че сте непремерен в изказванията си, че не зачитате правата на обвиняемите, че нарушавате презумцията за невиновност. По-различен ли ще бъде Иван Гешев като главен прокурор от Иван Гешев, който гледахме в Специализираната прокуратура, заместник-главен прокурор?
Аз не смятам да се променям. Аз правя неща, в които вярвам, и говоря неща, които мисля. Сега, естествено всяка длъжност предполага определен протокол, с което няма как да не се съобразяваш, но не смятам да настъпват в мен такива промени, които да ме променят в посока, в която да не се харесвам, и да не смятам, че правя нещо, което не е правилно. Така че трябва да бъде ясно на българските граждани, че няма как да бъде харесван главният прокурор. Аз не съм политик, а работата на политиците е да бъдат харесвани. А моята работа е да ръководя една структура, която прилага закона. Естествено, когато прилагаш закона, а той в голямата си част това е репресия, е един кръг от граждани няма да се доволни и няма да са щастливи, естествено, че няма да те харесват. И това е нормално. Няма как да си главен прокурор и да си харесван. Това за мен означава само едно, че ти не си вършиш работата. Защото не може, един кръг от хора задължително трябва да не те харесват. Това са хората, които нарушават закона. Така че това, че някой ще ме коментира, няма да ме харесват, ще има атаки срещу мен, го възприемам като нещо нормално и като резултат от работата на прокуратурата, особено последните години. Сега, ние сме народ, който в някаква степен като народопсихология обичаме да се изживяваме, че сме най-зле. Това е някаква особеност. Ние имаме много добри качества като нация, с които имаме право да се гордеем и трябва да се гордеем, и не трябва да се захващаме и да наблягаме на негативните си черти. Истината е, че ситуацията в България, ако говорим за борбата с престъпността, не е толкова черна, колкото се опитват да ни я представят някои политически сили. Те се опитват да ни я представят с цел политика. Но тази картина не е вярна. Ще кажа само, че в последните 3 години, посочих едни цифри, които са колосални, колосални на фона на Европа, а още по-колосални на фона на България, тези хора, примерно от няколко емблематични дела срещу изключително богати хора, които мисля че в голямата си част още са задържани под стража, няма как да са доволни, ако на едните са запорирани, възбранени активи за 300 милиона, на другите са около 150, един човек, който се укрива съзнателно през годините, и е пазен най-вероятно от друга държава, защото аз нямам друго обяснение с 5-6-7 години да не се екстрадира, съответно са запорирани активи за над 2 милиарда. Така че тези хора няма как да са щастливи. Няма как да са щастливи те, семейството им, близките им, в крайна сметка хората, които са зависили от тях. Това са естествени процеси. За мен е важно да работим за българските граждани, да са щастливи българските граждани и да получават те, което очакват – справедливост. Това, че тези хора няма да ме харесват, е естествено. Това че ще плащат на да ги наречем на различни представители на обществеността, за да има атаки, за да има промени в законодателството, които да блокират прокуратурата, лично мен или нещо друго, и семейството, приятелите, това е част от работата ми. Аз никой не ме е карал да ставам главен прокурор. Така че съвсем с ясното съзнание съм какво ще се случи, какво следва. Даже ми е интересно.
След като Ви вдигнаха кандидатурата го обсъдихме този въпрос, но понеже има развитие от тогава досега, сега ще ви попитам за финал – протестиращите срещу вашия избор ви обявиха за човек на Цацаров, Борисов и Пеевски. Премиерът обаче каза, че сте назначение на президента. Е, в крайна сметка, дайте да сложим точка на всичко това – чие назначение е Иван Гешев за главен прокурор?
Аз съм назначение на колегите ми прокурори, следователи, съдебни служители. А това, което вие цитирахте, е политика.