Гоним “сладкарите” от храма
Интервю с Мария Якимова, прокурор от Върховна касационна прокуратура:
- Доста упреци, г-жо Якимова, търпи прокуратурата затова, че нареди полицията да влезе в храмовете и да изгони оттам свещениците от алтернативния синод на Инокентий. Кажете, кое наложи ...
Гоним “сладкарите” от храма
Интервю с Мария Якимова, прокурор от Върховна касационна прокуратура:
- Доста упреци, г-жо Якимова, търпи прокуратурата затова, че нареди полицията да влезе в храмовете и да изгони оттам свещениците от алтернативния синод на Инокентий. Кажете, кое наложи обвинителната власт да се намеси така зрелищно в църковните дела?
- Намесата на прокуратурата е на основание на член 118 от Закона за съдебната власт. Тя е както винаги в случаите на самоуправство, в защита на нарушени интереси на граждани. Прокуратурата ежедневно се намесва в подобни случаи. И всеки от някаква гледна точка би могъл да се определи като зрелищен.
- Но зрелището тук бе особено от всякаква гледна точка: полицейски униформи, белезници, развети бради и раса...
Нашата гледна точка е ясна. Тя опира до 3 въпроса: необходима ли е била нашата намеса, законосъобразна ли е и излиза ли извън нашите правомощия. Отговорът и на 3-те въпроса е положителен. Налице е самоуправство от лица, които незаконно са завзели имоти, принадлежащи на Българската православна църква (БПЦ). Нарушена е законността и затова всеки от прокурорите по места е задължен да вземе всички необходими мерки за възстановяването й. Неговие действия - пак по закон - се обезпечават със съдействието на МВР.
Новият закон за вероизповеданието от 2 януари 2003 г. въведе режим за регистрация на юридическите лица. Както и изрична забрана за отделящите се от една религиозна институция да ползват името й и да се разпореждат с имуществото й. През 2003 г. Софийският градски съд отхвърли регистрацията на самонареклия се митрополит Софийски и патриаршески наместник Инокентий, а Касационният съд потвърди това. Прокуратурата реагира по жалба от БПЦ, че нелегитимните лица са отказали да освободят имотите доброволно. Така те демонстрират грубо пренебрежение към законите. И това е основание прокуратурата да постанови отстраняването им - поради самоуправство.
- Ясно е, че прокуратурата по призвание изпълнява и налага законите. Но мнозина смятат, че законът за вероизповеданията е дискриминационен от гледна точка на свободата на мисълта и религията.
-Този закон преди всичко регламентира конституционното право на вероизповедание на отделните физически лица, на сдружаване, на извършване на богослужения и т.н. И после урежда в по-различен аспект правния режим на БПЦ. Да се говори за дискриминация - това са произволни интерпретации. Някой пречи ли на практика на свещениците от алтернативния синод да служат, щом искат, под открито небе или в онези храмове, които са им дарени, придобити и никой не им ги . оспорва?... Не. Личното ми мнение е, че нашият закон следва добрите постижения за регламентацията на религиите в демократичните страни.
Друг въпрос е, че законите - добри или лоши - са задължителни за всички граждани и длъжностни лица.
- Тези, които определят като „лош" закона за вероизповеданията, имат предвид и това, че той решава кой от двата синода представлява БПЦ и кой е патриарх. А това са въпроси от компетенцията на църковно-народен събор. Глас народен - глас Божи...
Но вижте: никой не оспорва правото на принадлежащите към алтернативния синод да изповядват източното православие, да се регистрират и т.н. Те обаче нямат право да ползват идентичното наименование Българска православна църква, Българска патриаршия и Софийски митрополит (тъй като по устава на БПЦ от 1950 г. патриархът български е и софийски митрополит.) Те нямат право да ползват и имотите на БПЦ. Обратното е вид плагиатство. И самоуправство. Така че намесата на прокуратурата и приложението на този закон изобщо не касае някакви религиозни права. И с прокурорските актове относно нарушените права на православната църква фактически се изземват тези имоти, които са нейна собственост, от незаконно обсебилите ги. Други тълкувания на закона и неговото приложение подсказват само, че за представителите на алтернативния синод разковничето на проблема е в собствеността, а не в духовността и в правото на вероизповедание. За което говори например и фактът, че един от най-изтъкнатите представители на алтернативния синод участва в 18 фирми, според системата АПИС.
- Не от вчера синодът на Инокентий стопанисва църквите, от които го гоните. Човек се пита защо точно в този момент – през юли т.г. - когато България тръпнеше за съдбата на нашите заложници - прокуратурата прати полиция в църквите? Да не би да се цели отвличане на вниманието на народа например от факта, че сме във война и тя взема своите жертви в Ирак?
- Отвличане на вниманието?... О, не. Такъв ход логично би могъл да се очаква от политиците, но не и от прокуратурата... Защо точно в този момент ли?... Най-малко по 2 причини. Първата: след влизане на Закона на вероизповеданията в сила той бе атакуван от 50 депутати пред Конституционния съд. Изчакахме приключването на делото. След него вече няма никакво съмнение коя е БПЦ и кой е признатият български патриарх-Светия синод с негово светейшество патриарх Максим, който е и Софийски митрополит. И второ: защото твърде много в последно време са активизирани разпоредителните сделки от страна на алтернативния синод. Правят се замени и т.н. Прокуратурата е сезирана и трябва да реагира своевременно по линия на упражняването на надзора за законност - във връзка с този вид неправомерни, нищожни сделки.
-Срещу отец Бараков и “други лица" от алтернативния синод се води дело за обсебване. Научихме, че предстои образуване и на други дела. Означава ли това, че има достатъчно данни, че... тези посредници на Господ вършат за своя облага срамни неща?
-Уви, тия посредници между духовното и материалното са като че ли по-скоро обзети от второто. Има достатъчно данни, че те са извършили престъпление по чл. 274, ал. 2 от НК, използвайки наименованието на БПЦ. Използвали са печати, легитимация и пр. от името на институция, която не представляват по закон. Другото престъпление е по чл. 206 - обсебване. Става дума за владеене на имоти за сметка на БПЦ. и за неправомерно разпореждане като съсобственици. Включително при направата на търговски дружества с дадени бизнес интереси. Изгонете търговците от храма, казва Христос.
-И вие го правите?
-Да... Има достоверни данни, че софийски храмове са използвани за извършване на производствена и търговска дейност. Например в „Света Параскева", който се представлява от най-яростния защитник на интересите на алтернативния синод - Камен Бараков, се правят сладкарски изделия.
- Правят сладки в храма?
- Да. Ако ги правеха, за да ги раздават в приюти, на болни, както и да е...Но ние уви!- нямаме такива данни.
- Ох, видно е, че ще има и още дела... Но! Адвокати припомнят, г-жо Якимова, че духовниците и миряните, засегнати от действията на прокуратурата по църковния разкол, може да подадат жалба в Евросъда.Това означава още дела срещу България в Страсбург.
- Не. Напусто адвокатите си правят реклама. Първо, както изясних, действията на прокуратурата по никакъв начин не могат да бъдат сведени до чл. 9 от Евроконвенцията, където става дума за посегателства върху религиозните свободи. Второ, Европейският съд разглежда дела, когато са изчерпани възможностите за съдебна защита в съответната страна. Вярно, постановленията на прокурора за отстраняване на самоуправствата не подлежат на съдебен контрол. Но българският законодател (по реда на закона за собствеността и по ГПК) е предвидил достатъчно възможности за защита, когато се касае за граждански правоотношения и за тяхното трайно и окончателно разрешаване. Обратното твърдение е евтин популизъм.