в. 24 Часа
Сотир Цацаров, главен прокурор на България:На магистрата не му трябва гръб.Трябва му гръбнак
Нека въведем контрол върху тримата големи в съдебната власт - няма нужда от конституционни промени, а от изменения в два закона
Сотир Цацаров, главен прокурор на България:На магистрата не му трябва гръб.Трябва му гръбнак
Нека въведем контрол върху тримата големи в съдебната власт - няма нужда от конституционни промени, а от изменения в два закона
• Роден в Пловдив през 1966 г.
• Завършил е английска гимназия в Пловдив и право в СУ„Св. Кл. Охридски"
• През 1992 г. става съдия в районния съд в Асеновград, а след 4 г. и негов председател
• През 1998 г. е избран за зам.-шеф на Окръжния съд в Пловдив, а след година го оглавява
• Като съдия е разглеждал наказателни дела. Участвал е като експерт в мисии по проекти на ЕС за реформа на съдебната система в Хърватия, Черна гора, Македония и Албания
• Семеен, има дъщеря
- Г-н Цацаров, бяхте в Брюксел, според вас ще падне ли Механизмът за наблюдение и кога?
- Посещението в Брюксел бе по покана на федералния прокурор на Кралство Белгия.
Там проведох срещи и със заместник генералния секретар на Европейската комисия, както и със звеното, което пряко отговаря за мониторинга по Механизма за сътрудничество и проверка. Напълно нереалистично е да имаме очакване, че този механизъм би отпаднал от само себе си просто защото в един момент комисията ще реши, че продължаването му е неудобно и за нея, и за нас. Повече от реалистично е обаче да сме убедени, че прекратяването на мониторинга е напълно възможно,
но в резултат на нашите действия и на собствените ни усилия. Нямам съмнение, че те получават обективна оценка в Брюксел. Изпълнението на конкретните препоръки в последния доклад би гарантирало това. „Помогнете ни да ви помогнем" - мисля, че това бяха думите на председателя Юнкер към премиера Борисов.
- Какви конкретни действия се очакват от страната ни?
- На първо място, навсякъде бе изразено удовлетворение, че е налице политическа стабилност, работещ парламент и правителство. А най-важните стъпки са свързани с необходимостта от спешни промени в Наказателнопроцесуалния кодекс, в Наказателния кодекс - особено в частта му за длъжностните и коруп-ционните престъпления и, разбира се, приемането на т. нар. антикоруп-ционен закон, който в Брюксел още наричат с името на Меглена Кунева. С особено внимание се наблюдава и формирането на новия Висш съдебен съвет - както прекият избор на маги-стратската квота, така и избирането на членове на съвета от парламента. Работата на прокуратурата бе оценена много високо, като съществено внимание беше обърнато на прекрояването на съдебната карта и намаляване на броя на прокуратурите -там, където те са в малки населени места и има повече администрация, отколкото прокурори.
- Какви са необходимите промени в наказателните закони?
- Министерство на правосъдието разполага с почти готов проект за изменения в НПК. Те са свързани с възможното намаляване на формализма в наказателния процес и най-вече с ликвидирането на възможността за безкрайното връщане на делата от съда. Може би са нужни още някои допълнения - по отношение на доказателствените средства, поемните лица, но важното е. че още при първата ни среща министър Цачева изрази категоричното си намерение този законопроект да влезе в Народното събрание. От наша страна е налице пълна готовност за експертна помощ.Що се отнася до Наказателния кодекс, излишно е да обяснявам, че нормите на длъжностни престъпления и безстопанственост, приети през 1968 г., са повече от несъответни на реалността днес.
- А идеята за преминаване на т. нар. корупция по високите етажи към специализирания съд?
- Спомнете си с какво недоверие бе приета идеята за създаването на специализираните съд и прокуратура. Тя бе подложена на унищожителна критика както от част от политическата класа, така и от тогавашното ръководство на адвокатурата, по обясними причини. Само че за времето досега тези органи на съдебната власт доказаха силата си. Специализираната прокуратура работи много добре -и това не е моя субективна оценка. Тази оценка фигурира в последния мониторингов доклад, а справедливостта изисква да кажем, че тя е и за колегите съдии. Към подсъдността им впоследствие бяха „добавени" престъпленията против републиката, сред които е и тероризмът. Що се отнася до престъпленията, които наричаме „корупция по високите етажи", аз отдавна съм привърженик на идеята за придаването им в компетентността на специализираните съд и прокуратура. Тук именно трябва да отнесем престъпленията по служба и корупционните престъпления, извършени от лица с имунитет, от членове на Министерския съвет и, разбира се - от магистрати.
Не изразявам само свое мнение. Нека цитирам дословно препоръка от доклада за независим анализ на прокуратурата, изготвен от петима колеги от страни от ЕС: „Да се запитаме дали Софийският градски съд е най-подходящият орган за разглеждане на делата относно корупция по най-високите етажи на властта на национално равнище. Считаме, че е налице аргумент за прехвърляне на тази работа на специализирания наказателен съд, където се наблюдава по-конструктивно взаимодействие и по-малко формализъм."
- Какво ще кажете за председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов? Той говори, че има мимикрия на съдебна реформа, а не реални промени?
- Предпочитам да бъда пределно откровен, независимо от риска да засегна някого. Тезите, развивани напоследък от председателя на ВКС, дори използваната лексика, са познати и доста поизхабени. Те бяха повтаряни всекидневно от бивш министър на правосъдието. Те са постоянна негова мантра вече в качеството му на лидер на политическа формация, ненамерила място в българския парламент. Съдебната реформа не била истинска и дълбочинна, т. нар. „исторически компромис" и промените в конституцията били мимикрия и накрая пак всичко се свежда само до прокуратурата. Тя, разбира се, не е безгрешна, но само тя ли носи всичката вина за липсата на справедливо правосъдие? Знаете ли, за всичкото това време не съм чул нито от бившия министър, нито от сегашния председател на ВКС и една дума за реформа в наказателния процес, за премахване на формализма, за по-бърз процес. Не съм чул и една конкретна идея за необходими законодателни промени за нужда от нова организация на работата на съда. Някой помни ли поне един законопроект в тази насока, изработен по времето на Иванов, и въобще може ли да се сравни работата на Министерството на правосъдието по негово време и при екипа на Екатерина Захариева, която направи и невъзможното, за да бъдат приети измененията в Закона за съдебната власт?
Повтарят се едни и същи лозунги, едни и същи кухи фрази. Най-опасното е, че по този начин политиката бавно, но сигурно прониква в съдебната власт. Първият сигнал за това бяха тогите на стълбите на Съдебната палата. Присъствието на г-н Панов там и „програмната" му реч „Не на страха" не остави никакво съмнение, че започва изпълнението на този сценарий.
- Войната между вас и Лозан Панов вече е открита?
- Не воювам с никого. Върша си работата и не гледам на нея като на война. Няма обаче да позволя на никого да се упражнява с името ми, да крие собствените си страхове и грехове към системата зад него или да прави от това евтин политически пиар. В същото време доводът, че в това няма нищо лично, че така е било и преди, е несъстоятелен. Тази атака не бива да се превръща и в институционално противопоставяне. Дължим това както на колегите си съдии и прокурори, а още повече го дължим на българските граждани.
- По време на срещата с Лаура Кьо-веши Лозан Панов се оплака, че няма зад гърба си българския Клаус Похапне (президента на Румъния). Вие чувствате ли такъв гръб?
- Не бих си позволил да давам съвети на държавния глава, нито да го поучавам със собствени тълкувания на решения на Конституционния съд. А за гърба... На магистрата не му трябва гръб. Трябва му гръбнак.
- Кажете за прословутата среща в ЦУМ?
- Тази среща не е тайна. За да се твърди, че е „нерегламентирана", трябва някой да каже - има ли у нас регламент за срещи, не само на висши магистрати, но и въобще - на висши представители на изпълнителната и законодателната власт? Няма. Но са необходими малко усилия, за да се въведат подобни правила, по образеца на предложения от ЕК през 2016 г. Регистър за прозрачност или на действащия подобен акт в САЩ по отношение на федералните агенции. Никой от авторите на словесните упражнения по мой адрес обаче не каза и дума за това. Защото, ако въведем такива правила, те няма да важат само за Сотир Цацаров или който и да е главен прокурор, ще важат за всички, а това някак си не се харесва. И да се върнем на прословутия ЦУМ - подобна среща е нередна, ако на нея отиваш с намерението да експлоатираш служебното си положение, или си тръгваш, след като си го използвал. Казах ясно - не съм се срещал с лица, които са обект на разследване. Не съм упражнявал натиск или влияние по отношение на колеги за насоката на което и да е разследване. Е тогава, защо не мерим всички с еднакъв аршин? Защо моята среща е нерегламентирана, а тази на г-н председателя на ВКС в една от най-крупните адвокатски кантори в София е напълно редна?
- Панов обаче твърди, че главният прокурор е недосегаем и няма механизми за контрол върху него, а прокуратурата не е реформирана?
- Няма действие на държавното обвинение, което да не подлежи на съдебен контрол. Прокуратурата обвинява, но решава съдът - така е във всички демокрации. Няма краен прокурорски акт, с който се задържа под стража обвиняем или се признава вина и се определя наказание. Това е правомощие само и единствено на съда. Що се отнася до главния прокурор - неговият статут е абсолютно еднакъв с този на председателите на върховните съдилища, като назначаване, отговорност, предпоставки за освобождаване и т. н.Моят статут не се различава от този на Лозан Панов.
Затова, ако разсъждаваме за механизми за контрол, нека ги въведем, но не както удобно предлагат той и менторите му - само за главния прокурор, а и за тримата т. нар. големи.
За това не са нужни конституционни промени, а изменения в ЗСВ и НПК. Само че според мен истинската цел на публичната активност на председателя на ВКС в последните дни е друга. На всяка цена му е нужна димна завеса, която да прикрие едно безкрайно неудобно за него решение на ВСС. На 11.5.2017 г. съдебният съвет определи като недопустим опит за намеса от страна на Лозан Панов изискването на информация относно проведени общи събрания в съдилища за обсъждане на избора на членове на ВСС от квотата на съдиите и предлагане на кандидатури, както и изискването на протоколи от такива събрания. И това е направено от него, преди да изтече срокът за номиниране на кандидати.
- Как върви изборът на нови членове на Висшия съдебен съвет?
- В събота бе избран първият член на новия ВСС - директорът на Националната следствена служба Евгени Диков, един изключително почтен професионалист. Предстоят общи събрания на прокурорите, с 12 кандидати за 4 места, както и на съдиите. За първи път имаме пряк избор на членове от професионалната квота. За първи път са нужни не по-малко от 2/3 от гласовете на народните представители за избиране на т. нар. парламентарна квота. ВСС работи в две колегии, прокурорите нямат думата при решаването на кадровите въпроси за съдиите, както и те за нас. Е, това ли е мимикрия? Или ако увеличим в прокурорската колегия броя на избраните от парламента с още един, всичко в нашето правосъдие ще се промени? Нали това бе изконната мечта на бившия министър, това е и лозунгът сега на г-н Панов. Ако това стане, ще имаме ли повече осъдени, по-малко забавяния, по-малко условни присъди, повече справедливост? Това ли е ключът и решението на всичките ни проблеми? Всъщност, мимикрия е празнословието на тази тема Лошото е, че тази мимикрия има горчивия привкус на политика.
- Кажете защо няма осъдани министри, кметове и други важни чиновници? Това всъщност е разликата между България и Румъния.
- В последните месеци специализираното звено „Антикорупция" повдигна обвинения за престъпления по служба на 7 бивши и действащи министри. Има обвинения за безстопанственост и неизгодни договори в държавни дружества („Напоителни системи", НЕК, НКЖИ, летище София), в частни компании („Теле-нор"), водят се разследвания по отношение на членове на КЕВР, както и спрямо кметове на областни градове. Почти всеки ден има активни действия на специализираната прокуратура - достатъчно е да спомена арестите на знакови фигури в Плевен и Сливен. Прокуратурата работи и ще продължава да работи по този начин. Тази активност не е по вкуса на определени политически и икономически кръгове, защото ги засяга пряко. Точно те са в основата на атаките сега. Отделен е въпросът защо крупни посегателства, особено в областта на енергетиката, в продължение на години са оставали вън от вниманието на държавното обвинение и защо сега колегите ми трябва буквално да се надбягват с изтичащата давност, като отварят дела и папки, грижливо затворени в годините назад. Ние ще доведем работата си и по тях докрай, до обвинителни актове. После думата има съдът.