Евгени Диков – директор на Националната следствена служба - БНТ, "Денят започва", 24. 01. 2017 г.
Водещ: Влаковата катастрофа в Хитрино вдигна на крака държавата в дните преди Коледа. За инцидента до момента обвиняеми са двамата машинисти, управлявали влака, но разследването продължава и прокуратурата не изключва възможността обвиняемите да се увеличат. Добро утро на Евгени Диков – директор на Националната следствена служба и заместник-главен прокурор по разследването. Господин Диков, разследването на влаковата катастрофа е свързано с много експертизи, кои са готови и остава ли високата скорост на движение на влака единствена причина за катастрофата или има и други, които са подпомогнали тази?
Евгени Диков: По принцип всяко едно такова произшествие, разбира се, даже и не с толкова тежки последици, които са, се проверяват всички възможни версии. Първата версия, разбира се, това е умишлен взрив или терористичен акт. В случая при Хитрино няма нито едно доказателство в подкрепа на тази версия, така че тя е напълно изключена. Другите версии, които обикновено се проверяват, това е неизправност на железния път, неизправност на подвижния ж.п. състав и разбира се човешката грешка, неправилното движение, управляване на подвижния ж.п. състав. Експертизите, които са назначени до този момент са 35. Някои от тях са готови, продължаваме да чакаме най-вече една комплексна техническа експертиза, която може да ни каже дали освен високата скорост, която е безспорно установена още на 4 ден от произшествието, поради разчитането на скоростомерните устройства на двата локомотива, които бяха сравнително нови модели. Не става дума, както при Калояновец, както и предишните произшествия, за восъчна лента. Става дума за компютри, които са запазили информацията, дори и след произшествието. Действително скоростта е 80 км в час при влизане в района на гарата, при сигнализация от километър преди това, че влакът трябва да кара с 40 км, да отбие на трети коловоз и да спре, където трябва да изчака пътническия влак. Това е грубо казано механизмът на произшествието. Влакът влиза с 80 км в час и си представяте една композиция, тежаща 1720 тона, два локомотива, 26 цистерни, която влиза в не в директния коловоз, както преди това е влизал многократно или една промяна от 18 ноември, за която машинистите са уведомени, а освен това те са длъжни да следят знаците на светофара, може да има някои извънредно произшествие. Така че на първо място това е човешката грешка при управление на подвижния ж.п. състав. Взети са веществени доказателства и от цистерните, авариралите цистерни, направен е оглед на тези, които вече са изведени към посока Русе, недерайлиралите цистерни. Водещият локомотив е докаран в София, подлежи на допълнителни огледи, извършени са допълнителни партиди по него. Търси се и друга причина, освен високата скорост, но засега водещата версия е тази – че поради високата скорост и неправилното управление на композицията е причинена огромната вреда.
Водещ: Какво е било състоянието на железния път, на релсите и стрелките, казано популярно?
Евгени Диков: Засега не са установени, макар че не са готови всички експертизи, за някаква неизправност в железния път. Доста се спекулира с тази прословута стрелка на Пост 2, стрелка № 1, през която композицията е преминала. Колегите, които отидоха, пет часа, пет часа и половина след произшествието, колеги от Националната следствена служба, направиха непосредствен оглед преди да се съобщи, че районът е обгазен и да бъде евакуирано цялото население на Хитрино и съответните спасителни екипи, т.е. преди да отстранят и нашите колеги от местопроизшествието, те направиха най-важното – иззеха данните от скоростомерните устройства, направиха оглед на релейното /…/ на гарата, т.е. установиха, че стрелка № 1 е била заключена. Ключът сее намирал в Пост № 2 и е заснет с видеозапис и с фотоснимки, това нещо е направено, заснето е. Така че, според мен, не може да има спор дали стрелката е била заключена или отключена, още повече че част от композицията преминава през тази стрелка, което означава, че ако не е била изправна, би трябвало още локомотивите и първите вагони да дерайлират. На практика минават двата локомотива и пет от цистерните, след което става дерайлирането при шестия.
Водещ: Т.е. не е имало незаключена входяща стрелка по доказателствата, с които разполагате към този момент?
Евгени Диков: Да, точно така.
Водещ: На един запис от охранителна камера, с който прокуратурата и вие разследващите разполагате, знам че вие лично сте го гледали, изтече в медиите, на него се виждат искри от колелетата на вагоните. От какво са тези искри, имате ли представа, какви са заключенията?
Евгени Диков: Все още експертизата не е отговорила на този въпрос. По принцип трябва да се има предвид, че пропиленът е газ, който е по-тежък от въздуха и това, за което някои от очевидците – стрелочникът и други хора, които са присъствали непосредствено преди взрива, говорят за една бяла пелена, която започва да излиза от композицията. Това е именно този пропилен, който се движи ниско по земята и както установи пожаро-техническата експертиза, при досега с открит източник, една печка на твърдо гориво в една от близките сгради до гарата, става възпламеняването, което довежда до тези трагични резултати в крайна сметка.
Водещ: Но експертите и вие, които гледате този запис, гледате движението на влаковата композиция, защото там се виждат определени неща, от гледането до какви изводи може да се стигне? Има ли например данни за екстремно ползване на спирачки, нали тези неща, които така или иначе се виждат? Естествено експертизата ще ви даде отговорите, които би следвало да се получат, но вие сте хора с опит и разбира се, както и експертите, и разбира се имате така една..?
Евгени Диков: Значи аз разчитам по-скоро на тази експертиза, която извърши проф. Огнянов – разчитането на скоростомерните устройства, при което ако има екстремно спиране, задействане на грубо казано на внезапната спирачка, аварийната спирачка, такова нещо не е установено. А най-добре този запис би могъл да каже. Защо това е направено никой не може да отговори. Няма задействане на екстремната спирачка.
Водещ: Но някакъв вид спиране, например от този, запис можете ли да…?
Евгени Диков: Да, разбира се. Значи от 80 км те преминават към 78, в крайна сметка стигат до 47 и след това вече влакът спира, но след като част от композицията вече е дерайлирала.
Водещ: По отношение на състоянието на подвижния състав?
Евгени Диков: От всичките 26 цистерни, които са били прикачени към двата локомотива, има една, която е била дефектна. Тя е празна и е карана за ремонт в Русе. Тя обаче не е причина за произшествията, защото тя е една от последните цистерни. Доколкото си спомням е била предпоследна, тъй като при превозването на такива опасни товари, каквито са пропилен, пропан-бутан, винаги се слагат така наречените буфери – един вагон от пет празен и един последен вагон празен. Тя е била предпоследна, тя е една от тези, която не е дерайлирала и е откарана за ремонт. Така че това не е причината. В момента се правят експертизи на така наречените талиги и колоосите, тъй като цистерните са свалени и се намират, както е известно в кариерата в с. Каменяк. Правят се огледи и изследвания на колоосите и на талигите на носещите конструкции на дерайлиралите цистерни. До този момент нямам информация да са установени някакви дефекти.
Водещ: Съмненията, че е възможно точно дерайлиралата цистерна да е била дефектирала, да не е била добре напълнена или да е изпуснала част от товара си по време на движение, отпадат ли, имате ли някакви доказателства в тази посока?
Евгени Диков: Иззети са документите от „Нефтохим“, където цистерните са заредени. Имаме информация колко е позволено да бъде напълнена. Нямаме информация да е била пренатоварена, в смисъл да е заредена с повече, отколкото е допустимо по документи. Всички тези цистерни минават съответни технически прегледи на 6 месеца, така че нямаме информация. Но все пак нека изчакаме и тази експертиза. В момента се изготвя и експертиза на самата цистерна.
Водещ: Има ли нарушения от страна на работодателя, така да се каже, като работа повече, отколкото трябва и други подобни, които могат да бъдат коментирани като допълнителна причина за този инцидент, например прекалена умора, заради която машинистите не са виделия този сигнал, който е 1 км по-рано, който им е указвал да намалят скоростта?
Евгени Диков: Иззети са всички документи от фирмата работодатели, която е и собственик и на локомотивите, и на част от подвижния ж.п. състав. До този момент не сме установили някакви нарушения. В крайна сметка изчакваме и заключението на Инспекцията по труда, която прави собствено разследване на всички такива тежки произшествия, но до този момент нямаме информация да не е спазена почивката, която се полага между курсовете. Имаме информация, че машинистите са се придвижили непосредствено преди да се качат на композицията от Русе до Бургас с автомобил. Няколко часа, т.е. непосредствено преди да потеглят обратно вече с локомотива, като са оставили автомобила в Бургас. Но това в никакъв случай не нарушава регламентираната почивка, която имат между два курса.
Водещ: Някакви разпореждания да карат с по-висока скорост? Прави впечатление, че са навлезли преди разписанието в гарата.
Евгени Диков: Да, от разговорите, които имахме с представители на НКЖИ, на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, се установява че пътническите и експресните влакове трябва да се движат точно по разписание, обяснимо защо – пътниците трябва да бъдат…
Водещ: Влакът никога не тръгва по-рано, защото иначе няма да се качат.
Евгени Диков: При товарните композиции е допустимо да се движат по-рано, стига разбира се, да се спазва маршрутът, който им е начертан, да спират, както би трябвало този влак да спре на Хитрино, за да се размине с това, да изчака, ако се налага, но това че се движи преди разписанието не е някакво нарушение, което пък особено да бъде в пряка връзка с произшествието, което стана на Хитрино.
Водещ: Заключенията, които може да направите, какви са? Той се движи по-рано, защото е тръгнал по-рано от Бургас, или защото по пътя се е движил със скорост, по-висока, което му е позволило да стигнат по-рано?
Евгени Диков: Значи те тръгват от Бургас, не мога да кажа точно, с известно закъснение, мисля че около 10 минути и успяват да наваксат.
Водещ: А стигат с 15 минути по-рано? Т.е. наваксват с цели 25 минути.
Евгени Диков: Да, значи доколкото ми е известно при железопътния транспорт няма ограничение за максимална скорост, те могат да карат и по-високо, разбира се ако няма ограничение по трасето, така че те са успели да наваксат това закъснение и би трябвало, ако се спазват тези, първо сигнализацията в началото на гарата и маршрутния лист, който имат, би трябвало да изчакат, било 20-30-50 минути точно на гара Хитрино на трети коловоз отбивката, за да мине по транзитния втори коловоз пътническият влак.
Водещ: Добре, дават ли в такъв случай обяснения машинистите защо са навлезли с тази превишена скорост, защо не са се съобразили с този сигнал 1 км преди гарата за навлизане с 40 км и спиране на този трети коловоз?
Евгени Диков: Те дават обяснения, които са тяхна защитна позиция, те смятат, че нищо не са нарушили, не коментират това, че не са обърнали внимание за светофарната уредба за жп терминологията, за ограничение до 40 км за отбивката. Няма в локомотивите особено тези, които са теглили композицията в Хитрино, са сравнително нови модели. При тях има т.нар. „устройство за бдителност“, което означава, че поради някаква причина на машиниста му прилошее, заспи и т.н., компютър автоматично трябва да задейства аварийната спирачка. Тоест, те на всеки 30 секунди задействат един бутон, което означава, че са в кондиция, че не са заспали, тоест, че управляват, поемат управлението на композицията. В три последователни случая, ако не се задейства този бутон, тоест, минута и половина, би трябвало компютърът да аварийно да включи спирачката и да спре композицията. В този случай нямаме такова спиране. Тоест, машинистите не са били заспали, не са били в безсъзнание изпаднали по някаква друга причина. Може би тъй като доста време те пътуват този маршрут, горе-долу с еднаква по дължина и тегло композиция с вагони – 26, 28, 24, 25, това нещо е било обичайно за тях. До 18 ноември те минават транзит през гара „Хитрино“. След което от НКЖИ се променя трасето, те получават съответните разпореждания, подписват се за тях, запознати са, че вече трябва да изчакват на „Хитрино“ да се разминат там с пътническия влак. Възможно е и поради едно рутинно изпълнение на тези задължения просто да са подминали и да са пропуснали момента, че вече близо месец са длъжни да спират на „Хитрино“.
Водещ: Има ли случай, в който преминават нетранзитно, тоест, спира ли са тази бригада машинисти или това им е първото преминаване през гарата след 18 ноември?
Евгени Диков: Доколкото ми е известно, те минават по няколко пъти на седмица, така че спирали са на Хитрино, не им е за първи път.
Водещ: Не им е за пръв път?
Евгени Диков: Да. А даже да им е за пръв път, при тези сигнали на светофарната система, те са длъжни да следят, защото може да има пък да има някакво друго произшествие. Всеки един момент би трябвало да следят сигнализацията на трасето.
Водещ: От това, което разполагате до момента, какви изводи можете да си направите? Да очакваме ли още обвиняеми или по-скоро причините ще се сведат до действията на бригадата от машинисти?
Евгени Диков: Аз вече споменах, че проверяваме всички версии наистина. Освен версията за умишлен взрив и респективно за терористичен акт, всички други не са изключени. Както се казва, в последния момент от всяка една експертиза може да излезе до нещо, което да доведе до повдигане на нови обвинения. Със сигурност не можем да изключим абсолютно всички други версии и да кажем виновни са само и единствено машинистите, тъй като са карали с превишена скорост.
Водещ: Доколкото разбираме, ако те не кажат причината, поради която са влезли с два пъти по-висока от разрешената скорост в гарата, друг начин да разберете защо са влезли с такава скорост нямате?
Евгени Диков: Няма, да. Действително е така. Но факт, и това е обективно отчетено от компютрите и от проф. Ненов, който е експертът, който разчете разпечатката от компютрите, е че скоростта е била точно 2 пъти над разрешената.
Водещ: Сега, веднага след случая представители на железничарските синдикати, бивши техни колеги от БДЖ и т.н. разказват, че в тази фирма било редовно да се работи много срещу повечето пари, които получават, да има устни разпореждания да се кара бързо или да се наваксва. Вярно е, че това са от една страна приказки на принципа „една жена каза“, но от друга страна, тази версия работодателят да е давал разпореждания, които да са съпричина за катастрофата, как може да се провери?
Евгени Диков: Само със свидетелски показания. Явно писмена следа няма да се остави – „Нарушавайте разпоредбите на НКЖИ, нарушавайте правилата за движение в жп транспорта, защото трябва по-бързо да пристигне влакът“. Естествено, никой няма да остави писмени свидетелства за това. Единствено на показания на машинистите, на техни колеги. До този момент никой не е сигнализирал, че има такова /…/.
Водещ: Тоест, само машинистите, ако ви кажат: „Работодателят ми нареди да карам така“, само тогава можете да търсите евентуално наказателна отговорност от него за това разпореждане, така ли?
Евгени Диков: Да, но пак казвам, че те са длъжни да се съобразят със сигнализацията, която е поставена. Те могат да карат…
Водещ: Но са зависими от него.
Евгени Диков: Да, но те могат да наваксат, да карат по-бързо в участъците, където няма ограничения на скоростта.
Водещ: Лошото е, че са поставени под зависимост.
Евгени Диков: Така е.
Водещ: Както често се случва във всички видове престъпления, които разследвате, особено в корупционните – някой е извършител на престъплението, защото е поставен под зависимост на този, който го подбужда към него.
Евгени Диков: Така е, да.
Водещ: Тоест, затова ви говоря за версията за подбудителство към това да карат с по-висока от разрешената скорост. Но като казах това, очевидно темата „Хитрино“ няма какво друго да се каже по нея, пък и вие доста казахте. /…/ съдебната реформа, за която толкова много говорим, за съжаление обаче политически, по-рядко я обсъждаме с хора като вас, на които животът им е минал в кухнята на съдебната власт, и както се казва – на терен. Висшият съдебен съвет (ВСС) вече е две колегии, членовете от квотите на съдиите, прокурорите и следователите ще се избират пряко, а не чрез делегати. Но това ли е съдебната реформа, г-н Диков?
Евгени Диков: Аз мисля, че това е началото на съдебната реформа, но в никакъв случай с това няма да приключи съдебната реформа. Аз бих могъл да говоря примерно за реформа в наказателното право и процес, тъй като целият ми живот е преминал именно в тази област.
Водещ: Аз и затова искам да ви питам – можем ли да говорим за съдебна реформа с този Наказателен кодекс (НК) от 1968 година, в който престъплението „корупция“ е формулирано като получаване на дар, който не ми се дължи, и с този НПК, в който липсата на едно поемно лице може да срине цяло обвинение?
Евгени Диков: Естествено, НК е от 1968 година. Доколкото си спомням, 64 пъти до последно е променян, изменяна, отменяни са разпоредби, добавени са нови. Но в крайна сметка, основните видове престъпления, които са: убийство, изнасилване, кражба, грабеж – те съществуват от 1879 година, когато е първият Наказателен закон на Княжество България. Но има неща, които действително трябва да се сменят – и като размери на наказанието, и като начин на определяне на общите наказания. Нещо, което трябва да осъвремени. Не искам да цитирам прословутия текст 282 – „който не изпълни служебното си задължение, трябва да причини вреда“. Г-н Велчев много пъти предлагаше просто да се въведе конкретно текст, който при нарушение на Закона за обществените поръчки, което е честа практика, да има конкретни наказания за този текст, а не общият текст, който всички европейски партньори се чудят какво може да означава.
Водещ: И който дава възможност на всеки адвокат да измъкне клиента си – нека да бъдем максимално точни.
Евгени Диков: Да, тъй като се всеизвестно, ако погледнем една статистика, по член 282 оправдателните присъди са много повече от който и да е друг вид престъпления, които се извършват.
Водещ: Просто, защото обективно не можете да го докажете. Факт неоспорим.
Евгени Диков: Да, така е.
Водещ: Че аз не съм изпълнил задълженията си, за да ви осигуря на вас печалба.
Евгени Диков: Да, да се намери някаква си наредба или разпореждане на висшестояща инстанция, която да кажем, ако не я нарушиш, значи си причинил вреда на организацията.
Водещ: Хората искат бърз, обективен и справедлив съдебен процес. Веднага ви давам един пример с убийството на 30-годишния художник Цветомир Христов. 3 години условна присъда за това убийство – убийство в следствие на побой, защото видите ли Цветомир според съда бил съпричинител на собственото си убийство, защото бил провокирал двамата биячи да го убият чрез бой.
Евгени Диков: Знаете ли, аз съм виждал една присъда, която беше изпратена в България за изпълнение от Турски наказателен съд. Имам чувството, че там съдията работи с калкулатор в ръка. Там за всяко нещо е определено с колко да се увеличи наказанието, с колко да се намали. Ставаше дума за едно убийство – дъщеря подбужда баща си да убие съседа, който има сексуални намерения спрямо нея. Там е отмерено до месеци и до дни. Затова, че той е бил подбуден от друго лице се увеличава с толкова процента, веднага е поставена цифрата, която трябва да бъде намалено. Затова, че е осъждан – се увеличава с толкова проценти. При нас в НК варират такива разпоредби, наказания от 1 до 10 години, от 3 до 15, от 5 до 20 – толкова неопределени, и всичко вече е в ръцете на съда. Дали съдът ще сложи 5 години или 20 години – това е в рамките на закона и не е нарушение, всичко вече зависи от преценката на съда. Докато в много страни наказанието е определено може да се варира в много по-малки граници.
Водещ: И понеже споменахте главния прокурор Борис Велчев и неговите настоявания, аз да ви кажа и за още едни, които и главният прокурор Борис Велчев и настоящият главен прокурор настояват – разделението на престъпленията на престъпления и простъпки. Дошло ли му е времето и защо никой не ви чува, ако му е дошло времето, според вас?
Евгени Диков: Доколкото ми е известно, пак се връщам на закона 1879 година – първият Наказателен закон – там разпоредбите са точно така – за престъпленията, за простъпките. Още проф. Филчев – по-предишният главен прокурор, в една негова книга го коментираше това разделение, след това и проф. Борис Велчев, а и г-н Цацаров твърдят, че това нещо трябва да стане. Това до голяма степен ще облекчи наказателния процес. Тоест, силите и на досъдебно производство и на наказателните състави в съда ще бъдат насочени към най-тежките деяния, които са обявени за престъпления. А всички останали, защото в крайна сметка…
Водещ: Особено битовата престъпност – ще ви улесни да давате бързи наказания, което е най-добрата превенция.
Евгени Диков: Не, получава се така, че примерно, за нещо, което така или иначе по закон се предвижда една глоба от 200 до 500 лева, се дават примерно 1000 лева за експертизи, да бъдат доведени свидетели, внася се обвинителен акт, губи се време на съда, ангажират се защитници, и в крайна сметка се слага наказание, което не може да покрие разноските, което е по един такъв процес. Докато всичко това може да е един акт за констатиране на административно нарушение, едно издадено наказателно постановление и вече, който се смята, че е невинен, че не е извършил тази простъпка, се обжалва пред съда, и доказва, че е винен/невинен и, че наказанието му е прекалено завишено.
Водещ: И по този начин няма да се натоварва цялата система.
Евгени Диков: Да, няма да се гледат дела два пъти в годината поради недостиг на съдебни зали, поради преангажираност на съдебни състави. Всичко може да минава много по-леко и действително всички сили на органи на досъдебно производство, на прокуратура, на съд да бъдат насочени към по-бързото решаване на тежките…
Водещ: С други думи казано, без промяна и реформа на наказателното законодателство не можем да говорим за истинска съдебна реформа, доколкото ви разбирам?
Евгени Диков: Според мен, да. Освен това, което доста упорито се насажда за нова съдебна карта, защото както е известно, сегашното райониране на съдебните райони е от 30-те години на миналия век, когато правилото е било да може да се стигне на кон за едно денонощие до центъра на съдебната система. А сега мисля, че цяла България може да се пресече с автомобил за едно денонощие.
Водещ: За 3 часа може да се стигне от тук до Бургас, както добре знаем с вас.
Евгени Диков: Да.
Водещ: Борейки се дори с липсата на магистралата да стигнем навреме до мястото на атентата в бургаското летище Сарафово. Благодаря ви много за този разговор. Разбрахме доста новини за Хитрино. Но и дано най-накрая се чуят настояванията на тримата главни прокурори – от проф. Филчев, през проф. Велчев до Сотир Цацаров, че съдебната реформа изисква и реформа на законодателството в областта на законодателната политика на държавата, за да може да се постигнат онези резултати, които обществото иска.