Николай Кокинов се превърна в страшилище за организираната престъпност

Кошмарът на Маргините

Шефът на Софийската градска прокуратура събира доказателства като детектив

Кристи Петрова

Завършва гимназия със златен медал

Любимият му герой е Хорейшо от хитовия сериал "От местопрестъплението"

Фен е на твърдия рок, но слуша и Моцарт

Повече от всичко Николай Кокинов мрази да му дишат във врата. Но сега се налага да се примири с охраната, която неизменно го следва, тъй като за живота му има заплахи. Няма как -арестите на редица ключови фигури в бизнеса с отвличанията и грабежите в края на миналата и началото на тази година раздвижиха пластовете на организираната престъпност. Кой друг, ако не обвинител № 1 на столицата да е застрашен от гнева им?

"Кръвта изглежда много по-червена, когато я виждаш на живо. Никога не можеш да привикнеш с гледката, но с времето се получава някаква рутина. Научаваш се да спускаш бариера пред себе си, за да не се повредиш вътрешно", признава човекът, присъстващ неизменно на огледите на убийствата на ключови фигури от подземния свят от ранга на Бай Миле и Стоил Славов. Градският прокурор на София Николай Кокинов е човекът, започнал емблематичния процес срещу братята Красимир и Николай Маринови. А също и човекът, поискал най-тежкото наказание за петимата обвиняеми по делото за убийството на бившия министър-председател Андрей Луканов. Независимо от развоя на този процес, това е едно от значимите събития в биографията му. Престъпленията, в които се рови не са отключили у него някаква патологична зависимост: "Аз съм най-обикновен човек, не ям кърваво месо. Пържолите ги ям препечени", шегува се Кокинов.

Кокинов е амбициозен и влюбен в професията си. Две предпоставки, които гарантират, че нищо не е в състояние да го спре, когато е убеден в това, което прави. Интуицията е силно развита у него. Разчита много на нея в работата си.

Роден е на 29 ноември 1969 г. в Ямбол, зодия Стрелец. През 1987 г. завършва гимназия със златен медал и кандидатства в СУ "Св. Кл. Охридски" с литература и история. Това са били любимите му предмети в училище. Мечтата му да следва право се сбъдва - той е четвърти в списъка. Минава през задължителната казарма и се гмурва в дебрите на професията, която си е избрал.

"Почувствах, че това е призванието ми", казва Кокинов, независимо че е първата юридическа издънка в рода. Двамата му прадядовци са лекари. Единият е завършил в Берлин, а другият - в Лион. Жените в рода пък са музикантки. Взел е по малко от талантите на предците си. Като дете свирил на пиано, ксилофон, барабани, китара. Музиката е негово хоби. Фен е на твърдия рок и по-специално на AC/DC. Но и до днес слуша с удоволствие симфониите на Моцарт, с които майка му го е приспивала в люлката.

Мечтата на дядо му била да стане лекар. Николай Кокинов го разочаровал. Признава си: "Не се виждах със скалпел. Може би съм по-хладнокръвен, отколкото трябва да е един лекар. Той трябва да е по-хуманно настроен към хората, а аз не съм".

Винаги е успявал да съчетава няколко дейности наведнъж. В трети курс между изпитите вдига сватба. Вкъщи със съпругата му никога не говорят "по служба", а това е сигурната рецепта за щастлив брак.

Късметът, който винаги е бил с него, се проявява и по време на стажа му. Разпределен е при окръжната прокурорка на София по това време Розалина Апостолова. Преди да я срещне, имал намерение да се пробва като съдия. Стилът й на работа обаче толкова му харесал, че решил твърдо да е прокурор. Не съжалява за този избор: "Много по-интересно е да събираш доказателства, да ровиш, да изграждаш едно обвинение от - до".

От малък харесва криминалните романи, а любимият му филмов герой е Хорейшо от хитовия сериал "От местопрестъплението". Твърди, че прокурорската работа много се доближава до тази на детектива: "И в двата случая се изгражда от нищо нещо. При съдията е по-лесно, тъй като всичко му е смляно вече от полицаите, следователя, прокурора. Нещата са в по-изчистен вид и на съдията му остава само да вземе решението, докато аз имам винаги доброто желание да се намесвам."

През 1994 г. прокурорите бягат масово от занаята. Заплатите са ниски, всеки търси начин да спечели повече пари в свободните професии. Шанс за Кокинов е, че се откриват нови работни места. Буквално след като приключва стажа си подава документи и след десетина дни е назначен за младши прокурор от Висшия съдебен съвет (ВСС). След още две години го назначават в районната прокуратура за постоянно, а през 1999 г. го повишават: "Стана, без да се усетя. Един ден се прибрах вкъщи, обади се секретарката и ми каза, че от следващия ден съм на работа в градската прокуратура." Така стъпка по стъпка се стига и до назначаването му за шеф на Софийската градска прокуратура.

Прокурорската "униформа" е тогата. За Кокинов тя е символ на държавността. "Дискомфортно е за един млад прокурор, който едва свързва двата края, да поддържа някакво суперлукс облекло. Когато насреща му в залата застане някой известен адвокат, това несъмнено му създава комплекси. Тогата по някакъв начин те "облича" с повече авторитет, красота и самочувствие", казва Николай Кокинов. Професията го задължава да е официален, но през уикенда прибира строгия костюм и облича любимите си дънки и кожено яке.

Когато има труден за решаване казус, Кокинов не се притеснява да потърси помощта на колегите си. Обича да разговаря с повече хора, за да може да пресее повече мнения. "Който не работи, той не греши. Хубавото е, че над нас има още две инстанции, докато при лекарите няма", казва човекът, предпочел правото пред скалпела.