Борис Велчев: Свършиха спокойните дни за групировките

Лилия Христовска

- Г-н Велчев, лятото бе сгорещено и от скандалите между МВР и съда. Прокуратурата, с малки изключения, отсъстваше от спора. Защо не се намесихте?

- Давам си сметка колко интересно би било за медиите, ако ние бяхме заели някаква страна в спора и как това би разпалило истински скандал.

Но за нас скандалите означават блокиране на работата ни. Не можем да правим подобна услуга на престъпността.

И макар, че запазихме медийна тишина, ние опитахме да проведем своите разговори и с ръководството на МВР и там, където е възможно - с представители на съда, за да потърсим начин за намаляване на напрежението. Всяка друга позиция би била безотговорна. В края на краищата не МВР внася доказателствата в съда. Това прави прокурорът, който трябва да се е убедил, че те са достатъчни и събрани законосъобразно.

За добро или за лошо, прокурорът носи основна отговорност и ако съдът не намери доказателствата за достатъчни. Затова предпочетохме вместо да участваме в медийни прояви, да анализираме дейността си и да потърсим в какво грешим.

- Това означава ли, че работата ви с МВР се нуждае от подобрения?

- Разбира се. Трябва да помислим откога на най-ранен етап прокурорът може да бъде запознаван с оперативната работа, за да може от самото начало да направлява събирането на доказателства. Нужен е засилен контрол върху разследващите органи.

Трябва още по-добър анализ на съдебната практика, за да се изяснят изискванията на съда, особено по отношение на обоснованото предположение за извършено престъпление при мерките за неотклонение.

- Върху МВР се сипят критики, че бърза да обяви задържаните за престъпници, преди съдът да се е произнесъл. Но не е ли по-укоримо, когато това правят някои прокурори?

- Нямам навика да контролирам медийните изяви на прокурорите. Всеки сам решава, но и носи отговорност за изявленията си. Във всеки случай прокурорското говорене трябва да бъде скромно. Да не се правят внушения, че някой е виновен, преди това да е казал съдът.

Ние имахме период на пълно затваряне преди години, последван от друг на толкова интензивно говорене, че основателно някои наблюдатели се запитаха кога работим от толкова интервюта.

В чисто личен план намалих медийните си изяви - не само за да дам пример, но и защото си давам сметка, че след няколко години говорене трябва да мине време, преди отново да имам какво ново да кажа. И нещо друго - част от нашите медии не се интересуват особено от фактите или техния анализ - те търсят само и единствено скандала. Работата ни е достатъчно напрегната, за да участваме в често пъти измислени скандали.

По-важни са присъдите по делата, а не медийните изяви.

- По повод освобождаването на "килърите" от ареста Софийският апелативен съд записа в мотивите си, че формите на съучастие се изучават още в трети курс на юридическия факултет и т.н. Как разгадавате това - като укор или като насмешка за прокуратурата?

- В последно време в някои съдебни протоколи и отделни съдебни актове четем иронични и дори обидни оценки за прокуратурата. Тази тенденция ми се струва опасна. Аз уважавам професионалното самочувствие. При много от колегите високото самочувствие е оправдано. Но колкото и добър юрист да си, дефицитът на колегиалност и добро възпитание не те прави и добър магистрат.

Ако ние в съдебната власт допускаме неуважение помежду си, не бива да очакваме обществото да прояви уважение към нас.

- Г-н Велчев, вярно е, че полицията е доста активна, но има и разочарования от работа й по доказване на престъпленията. Ще се промени ли това?

- Вярно е, че никакъв успех няма да бъде истински или траен, ако не е постигнат по правилата на закона. Наша е отговорността да осигурим спазването на тези правила и да дадем на съда онези доказателства, които да доведат до справедливи осъдителни присъди. И все пак, макар и с цената на възможни грешки, предпочитам полицията ни да бъде активна и да не отслабва темпото на работа.

Другата алтернатива - пасивна полиция, която наблюдава престъпността, вместо агресивно да противодейства, или прокуратура, която не иска да поеме отговорност, е лоша алтернатива.

Трябва да бъдат уважавани и подкрепяни усилията на МВР. Те понякога налагат темпо, което поставя разследващите органи и прокуратурата на изпитание. Напрежението е голямо, допускат се грешки. Но темпото не бива да отслабва.

- Преди време министър Цветанов укори съдия Лада Паунова, защото бе изложила гражданската си позиция по делото на Маргените, и то след като бе обявила присъдата. В същото време МВР не спира да отправя критики и да дава оценки на съда. Има ли полза от това?

- В едно демократично общество не може да няма периоди на напрежение между институциите. Другото е лицемерие. Никой не може да отнеме правото на един съдия да даде оценка на работата на изпълнителната власт или на един министър да каже мнението си за работата на съда. И законите са задължителни, но никой досега не е оспорил правото ни да ги обсъждаме критично.

Не мисля, че е опасно за демокрацията, когато има спорове или различни мнения. Опасно би било, ако има институции, които са над критиката. Докато напрежението между институциите се дължи само на разменени критични реплики, то може дори да е полезно, защото безгрешни хора няма никъде.

Не мога да не посоча и още нещо - противоречия между полицията и съда възникнаха предимно по делата срещу организираните престъпни групи. Това показва, че тези дела имат своята специфика и е необходимо повече време и по-устойчива съдебна практика, докато се изяснят критериите за доказване на тази най-конспиративна престъпна дейност.

- Всеки обича да бъде похвален и оценен, но как приемате критиките срещу прокуратурата?

- Никой не очаква липса на критичност - още повече че МВР и съдебната власт са абонирани за критики.

Но не мога да разбера онези, които с непонятно задоволство коментират всеки наш пропуск или пропуск на полицията дори когато той води до това престъпниците да остават на свобода. Те са готови да приветстват свободата на бандитите само и само някоя институция да се провали. Лошо е, когато критиките се изродят в омраза към институциите и злорадство от всеки техен неуспех. Така се създава среда, в която нито полицаи, нито прокурори, нито съдии могат да работят спокойно.

Създаде се някаква мода полицията, прокуратурата и съдът да бъдат оплювани и унизявани. Но да не забравяме - когато някой от нас бъде заплашен, ограбен или по друг начин засегнат от престъпността, той търси защита именно от тези хора.

- Каква оценка бихте дал на вашите противници в съдебна зала - адвокатите?

- Както престъпниците имат адвокати и държавата, и обществото имат своя адвокат - това е прокуратурата. Ние ще продължаваме да работим за нашия "клиент", колкото и да не харесва това на онези, чиито клиенти или спонсори страдат от това. А иначе уважението ми към адвокатурата е напълно искрено.

Там работят изключителни професионалисти. Никога не съм ги разглеждал като противници - те просто имат друга функция в процеса - и те, и ние се стараем да направим така, че да има справедливо правосъдие. Обратното за съжаление понякога се случва.

- През юли гръмна, че един прокурор е ударил шамар на учителка, защото поискала да прочете жалба срещу себе си от бившия си съпруг. Прокурорска проверка установи, че шамар не е имало, но резултатите не бяха оповестени.

Остана съмнение, че прокурорът е под чадъра на "своите". Защо не се оповестяват резултатите на прокурорския инспекторат в подобни случаи?

- Когато ме питаха по този случай, казах, че ако изнесеното в медиите се потвърди, лично ще настоявам за уволнението на този колега. Но извършената внимателна проверка не потвърди фактите.

Нямам основание да се съмнявам в колегите от Инспектората на Върховна касационна прокуратура (ВКП) и техните изводи. Но според някаква презумпция, че всеки магистрат е виновен, а в случая прокурорът задължително - грешник.

Никого безпринципно не защитаваме, но няма да позволим никой невинен магистрат да пострада само защото се е създало негативно обществено мнение. Съдиите, прокурорите и следователите също имат своите права.

А що се отнася до резултатите от проверките на Инспектората, не виждам причина те да не бъдат публично достъпни, ако към тях има интерес. Разбира се, конкретната преценка на достъпност е на прокурора, извършил проверката, защото може в преписката да има информация, защитена от закона.

- За какво говори отпадналото обвинение срещу бившия военен министър Николай Цонев, че е предлагал подкуп?

- Говори за прецизност и професионализъм. Ние не обвиняваме никого на всяка цена.

Внасяме обвинителни актове само за онова, за което сме събрали необходимите доказателства.

В случая сме събрали доказателства за това, че г-н Цонев е дал подкуп и той ще бъде изправен пред съда за това. Нормално е първоначалното работно обвинение да бъде прецизирано в края на досъдебното производство.

Друг е въпросът, че професионалната работа на Божидар Джамбазов беше интерпретирана като някакво признание, че цялото дело е било провалено.

Нищо такова няма и в близките дни делото ще влезе в съда.

- Делото срещу Маргените не приключи според очакванията на прокуратурата. Възможно е това да се повтори и по други знакови дела срещу организираната престъпност. Печелят ли сигурност оправданите в подобни случаи?

- Никоя от големите престъпни групи на прехода вече няма старите си възможности. Всички са на прицел, знаят го, а това от само себе си е превантивна мярка.

В последните години знакови фигури на прехода са подсъдими, други - обвиняеми, други са задържани, трети се издирват с европейска заповед за арест. Това доведе до опити за преразпределение на позиции в редица области, контролирани от организираната престъпност.

Сигурно винаги ще има групи, извършващи наркотрафик, трафик на хора, рекет или убийства.

Тези нови групи обаче няма да се радват на традицията за безнаказаност с години, нито на обвързаност с държавата. Това ги прави по-лесни за идентификация и разбиване от службите на Министерството на вътрешните работи. А иначе трябва да е ясно едно - натискът върху организираните престъпни групи няма да намалява.

Ние работим по техните ръководители и членове, за да получат справедливи наказания.

И макар понякога това да е бавен и дълъг процес, оперативната работа и делата намаляват възможностите на тези хора.