Наименование
на проекта: Укрепване на административния капацитет на прокуратурата за борба с
организираната престъпност особено в сферата на културните ценности и
съответния приложим acquis на Европейския съюз
Партньори:
За Италия -Министерството на правосъдието (Ministero della Giustizia – MdG) , Министерството на културните ценности и дейности
(Ministero per i Beni e le Attività
Culturali, MIBAC), Защита на
културното наследство (ТРС) Comando
carabinieri Tutela Patrimonio
Culturale , Formez – Център за обучение и научно изследователска
дейност и За България – Прокуратура на Република България
- София,
18 май - 19 ноември 2009 година
Ръководители
на проекта:
PL MS Dr.
Francesco Ciardi
PL BC Прокурор Христо Манчев
РЕЗЮМЕ
Целта на проекта е повишаване на капацитета: да съдейства за
укрепването на административния капацитет на прокуратурата и за подготовката на
прокурорите в областта на знанието на основното законодателство на ЕС по
въпросите на борбата с организираната престъпност особено в сферата на
културните ценности и съответното приложимо acquis на
ЕС, като например задължението да се прилага лицензната система на ЕС за
контрол на разпространението на културните ценности (България сега е външна граница
на ЕС). Проектът съдържа няколко вида дейности за да бъда изпълнени неговите
цели – както чрез подготовка на анализ изпълнението на специфични дейности и
препоръки в тази област, така и чрез обучение на служителите.
Всички опорни точки на проекта са реализирани – повишаване също на броя
на STE човекодни чрез използване на спестяване и
реализирането на дейностите по проекта бе осъществено активно от самата начална
фаза на проекта: фактически, не беше отбелязано никакво забавяне въпреки, че страната
бенефициент имаше национални избори месец и половина след началото на проекта.
Проектът от пръв поглед в цифри:
|
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
|
ОКОНЧАТЕЛЕН ОТЧЕТ
|
|
• 3 компонента, общо 9 дейности
• 129 дни STEs
• 9 STEs акредитирани
|
•
Всички компоненти и
дейности извършени
•
Извършени 138.5 дни STE Акредитирани
•
14 експерти (след SL 4) изпълнени 42 посещения
|
|
• Брой очаквани участващи преки BC бенефициенти: 66
|
•
Брой на преки BC бенефициенти участващи в дейностите: 95
|
|
• Бюджет на ЕС: € 178.000,00
• Ко-финансиране от БГ: € 18 000
|
•
Изразходван бюджет на
ЕС: € 155 000
|
Специално трябва да се отбележи високото равнище на съвместен
оперативен подход реализиран от двата партньори по проекта за осъществяване на
посещенията STEs и
за улесняване на участието във всички дейности на прокурорите от BC и други колеги от участващите институции. Като се
има предвид, че почти 100 % от експертите и 100 % от служителите на
бенефициента са държавни служители, в настоящия момент силно ангажирани в
продължаващите инспекции и пробни действия, което биха могли силно да повлияят
на възможностите да присъстват на срещите и обучението, тяхното силно желание и
дълбока ангажираност към проекта трябва да бъде призната и оценена.
Прокуратурата започна да развива своя
капацитет за справяне с описаната сфера в сътрудничество с други съпричастни
институции като Министерството на вътрешните работи и Министерството на
културата.
На 1 януари 2007 година България се
присъедини към ЕС, а положението и досега е все още динамично и напрегнато.
Страната се превърна във външна граница на ЕС, с различни митнически
задължения, произтичащи от това положение, включително и задължението да
прилага лицензионната система на ЕС за контрол върху движението на предмети на
културата.
Със заповед на главния прокурор
висшата касационна прокуратура създаде постоянна работна група, състояща се от
3-ма прокурори и представители на МВР, подпомагана от 3 учени, работещи в
областта на престъпления, свързани с културното наследство и основно със случаи
на нелегален износ и трафик на плячкосани и откраднати културни ценности.
В момента Прокуратурата се занимава с
няколко десетки случаи на трафик, което представлява приблизително 20% от
всички случаи на престъпления срещу културното наследство (приблизително 500 са
предмет на разследване на година, като броят им расте с 5 до 10 процента
годишно).
КОНКРЕТНИТЕ
ЦЕЛИ бяха:
· Да се засили
административния капацитет на българската прокуратура по отношение на:
· Работата по случаи,
свързани с Наредба 3911/92, директива (Разпореждане) 93/7 и други случаи,
свързани и международни престъпления с културни ценности;
· Да установи редовно
сътрудничество с други страни от ЕС и да въведе най-добрите им практики;
· Да разработи и
осъществи дългосрочна стратегия и план за действие.
Задължителните
резултати бяха постигнати, въпреки че при изпълнението на проекта SC, предложен с Приложение - одобрено от
Договарящия орган - да се изменят някои от първоначалните критерии и
индикатори, без да се променят дейностите по проекта или резултатите от
проекта, за да се гарантира, че индикаторите са адекватни на предложените
дейности и че са проверими във времетраенето на проекта.
Развитие на проекта
През цялото
времетраене в проекта се чувстваше пълната ангажираност, участие и
сътрудничество на висшия ръководен състав и оперативния служител на институциите
– бенефициенти (Прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, експерти от
Министерството на културата); Прокуратурата бе осигурила необходимите човешки и
технически ресурси за ефективно и гладко изпълнение на проекта. Целият състав
участващ в различните дейности и работни компоненти се състоеше от държавни
служители на постоянна работа в органите - бенефициенти.
Чрез
използване на спестявания по проекта, бе предложено и одобрено Side писмо № 4 за
увеличаване на броя на STE’s човекодни от първоначалните 127 на крайните 138.5.
В заключение, всички проектни цикли бяха
завършени със скорост и сътрудничество между ДЧ и BC партньорите без
вътрешни трудности. Двамата ръководители на проекта от ДЧ и ВС осигуриха
ефективно ръководство на дейностите.
FORMEZ като мандатен орган от
страна на ДЧ партньор и Управителят на проекта и помощника от ВС осигуриха:
1) ежедневно оперативно ръководство на трудните
моменти;
2) ускориха процесите за дефиниране на решения
чрез администрация на информационния и комуникационен поток;
3) интеграция в процеса на намиране на
алтернативни решения на процеси за управление на промени особено по отношение
на функционалността, както и на поддържащите системи;
4) управление в реално време на съдържанието за
ефективно споделяне на информацията;
5) пълно спазване на договорните процедури,
които бяха следвани строго на всички етапи на проекта.
Видимост на проекта
Видимостта
на финансирането от ЕС бе осигурена при всички формуляри използвани за
обработка на документите, започвайки от отчетите изготвяни по време на
дейностите по проекта до програмите за обучение, до материалите за обучение и
за Заключителната конференция. Също така на интранет страницата използвана за
проекта ясно бе показано финансирането от ЕС – въпреки че в споразумението
нямаше задължително изискване това да се направи. На интранет страницата бяха
запазени всички материали по проекта (анализи, отчети, материали за обучение,
препоръки, изследване на конкретни ситуации и др.)
Всички
материали за обучение по проекта, предоставени по време на Окончателното
събитие на USB на 20 участника от
участващите три институции (които съставяха основната таргет група от човешки
ресурси като преки бенефициенти от проекта), съдържаха лого и напомчняне за
финансовата поддръжка от европейския съюз. Емблемата на Европейския съюз и
референция към въпросния фонд (Туининг проект по ФАР) винаги бяха използвани на
кориците на всички раздадени документи (наръчници, учебници, препоръки,
материали за обучение, диапозитиви и др.).
ПОСТИГАНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ РЕЗУЛТАТИ
Всичките
резултати (пълен списък продукти, извършено обучение и произведени крайни цели)
постигнати в края на Проекта съответстват на опорните точки, очаквани в
споразумението и те са представени накратко както следва:
Компонент
1:
Дейност 1.1 Преглед и осъвременяване на
съществуващото законодателство:
Дейност 1.2 Преглед и анализ на ролята на
Прокуратурата за провеждане на следствие по дела свързани с културното
наследство.
Дейност 1.3 Преглед и анализ на участието на Прокуратурата в дела с международно
измерение за трафик:
Дейност 1.4 Подготовка на препоръки по
съществуващото законодателство
Дейност 1.5 – Съставяне на предложения за
стратегия и план за действие
Компонент
2:
Дейност 2.1 Курс обучение за повишаване на капацитета
на Прокуратурата за работа по дела свързани с културното наследство
1. Първи курс за обучение
за 45 прокурори, полицейски инспектори и експерти от Министерството на
културата, проведен през месец 4 от Проекта (29-30 септември 2009 г.)
2. работни занятия по
най-добри практики за 20 прокурори проведени през месец 5 от Проекта (7
октомври 2009 година)
3. Втори курс обучение за
30 прокурори от централни и местни прокуратури, целодневно участие, проведени
през месец 5 от Проекта (8-9 октомври 2009 г.). това обучение е реализирано при
целодневно участие в Резиденция Батак на Министерството на правосъдието.
Дейност 2.2 Работно посещение: Укрепване на
капацитета на специализираното звено във Върховна касационна прокуратура е
проведено. Разработен е също формат Въпросник за анализ на нуждите от
обучение, при което между препоръките,
подготвени след дейностите по обучението,
Дейност 2.3 Разработка на вътрешна
национална система за мониторинг на престъпленията срещу културното наследство
Компонент
3:
Дейност 3.1 подобряване на взаимната правна помощ.
ВЪЗДЕЙСТВИЕ
Във всички
дейности изброени и анализирани по-горе, най-важният български партньор и
бенефициент бе преди всичко и особено специализираната работна група създадена
в Прокурорския съд и на второ място, прокурорът, инспекторът и експертите от
Министерството на културата и следователно, въздействието на приноса от
туининга ще се оценява по отношение на преките бенефициенти.
Неочакваният
резултат идващ от задълбочен анализ на проблемите, реализирани на работните
срещи – един вид тренировка на място за служители – изглежда определено
по-ефективен от гледна точка на трансфер на опит за участващите институции.
Това сигурно се дължи на факта, че когато участниците представляват малка група от една и съща институция,
срещите в този скучай са твърде ефективни.
Работното
посещение – например – беше възможност за преки срещи с реални ситуации в
гостуващата държава-членка и за получаване на ясни идеи за това коя е
тенденцията или най-добрата практика, която да бъде пренесена.
ЗАКЛЮЧЕНИЯ
ОБЩА ОЦЕНКА
След анализа на финансовото и човешко участие,
на извършените дейности и получените резултати, общото заключение може да бъде,
че Туининг лайт проекта „Укрепването на административния капацитет на
Прокуратурата за борба с организираната престъпност в сферата особено на
предметите на културата и съответстващото приложимо acquis на ЕС“ представлява
успешен и положителен опит. Проектът бе комплексен и започна в самото начало
като напълно оперативен и в края той използва добре ресурсите и получените
значителни резултати. Успешните дейности, тези, които вече имат въздействие и
тези, които имат добър потенциал, важат повече от по слабите дейности, като
създаване на инструмент за интернет общността, който не бе твърде използван от
участниците, но който съдържа целия произведен материал и документи, които са
на разположение на мсички човешки ресурси на участващите органи.
Туининг проекта
допринесе за укрепването на капацитета на участващите институции, за
разбирането на стъпките, които срочно трябва да се предприемат и за
осъществяването на бъдещо разследване в един съдбоносен период от време, когато
България страда от увеличаване на броя престъпления тъй като е важна пресечна
точка за незаконно контрабандирани антични предмети, които следват в
Европейския съюз от Близкия изток и други райони извън ЕС в нарушение на
националното и международното законодателство.
В настоящия момент
прокуратурата се занимава с няколко десетки дела за трафик, които се изчисляват
като почти 20% от всички дела за престъпления срещу културното наследство
(приблизително 500 са предмет на следствие годишно, като броят нараства с 5 до
10 процента годишно).
ПРЕПОРЪКИ:
· да се осигури
укрепването на административния капацитет по отношение на независимата роля на
прокуратурата, като се гарантира стабилността, продължителното обучение и
техническите експертни умения на персонала;
· да се подобри
координацията между съответните органи и заинтересовани страни (на централно,
регионално и местно ниво) участващи в борбата срещу организираната престъпност
във връзка с произведения на изкуството, като местни публични власти и
представители на местните културни институции, да се постига напредък в подхода
към превенция, а не да се работи само по извършване на проверки.
A) Във връзка с
необходимите промени в законодателството/ и или в Наказателния кодекс,
краткотрайните експерти от страните членки препоръчват:
· Разглеждане на частта
от настоящето законодателство по отношение на защитата на културните стоки,
която разграничава защитата на културни обекти, в съответствие с тяхната
обществена значимост, като първо се подбере ясен времеви критерии (например 100
години) и впоследствие се обединят двете различни категории – национално
богатство и културни стоки – в една, така че всички стоки да бъдат предмет на
най-високо ниво на защита.
· Да се приемат специални
закони за професионалните продавачи.
Б) По
отношение на необходимостта да се изгради поредица от специализирани бази данни
и компютризиран каталог на културните стоки и наследство, краткотрайните
експерти от страните членки препоръчват:
· актуализиране на базите
данни (съществуващото културно наследство и откраднатите произведения на
изкуството).
· организиране на
периодични срещи на специализираното звено за защита на културната собственост
с митническия персонал, за да се осигури обменът на информация между тях.
· спешно подготвяне на
национален каталог на културната собственост и стоки, на базата на утвърдени
международни стандарти за методология на категоризирането.
В) Във връзка с необходимостта за постоянно
актуализиране на професионалните умения и компетенции на специализирания
персонал на компетентните български органи участващи в борбата срещу
международната престъпност във връзка с предмети на изкуството краткотрайните
експерти от страните членки препоръчват:
· В
Министерство на културата на България има недостиг на специалисти експерти,
които да вземат участие в преследването и разследването на случаи, свързани с
културното наследство. Тези задачи за момента са възложени на директорите на
музеи или на частни професионалисти. Настоящето положение не предлага
достатъчно гаранции за благонадеждността и прозрачността на експертните данни.
Силно се препоръчва и е желателно увеличаване на броя експерти, способни да
изпълняват тези задачи, като те трябва да бъдат назначени на работа в
Министерството на културата, като бъдат включени в подходящи обучения в
съответната техническа сфера, за подобряване на техническия им капацитет за
сътрудничество и подпомагане работата на прокуратурата.
· Включване
на съществуващото специално звено за защита на културната собственост в
полицейско управление, където задачите му могат да бъдат адекватно оценени, с
функционална зависимост от Министерството на културата; засилване автономността
и повишаване броя на следователите в съществуващото специално звено (доброволци
– “мотивирани” – обучени); подобряване на разследванията чрез непредубедено
насочване в различни насоки; непрекъснати проверки на легалния и нелегален
пазар.
· Насърчаване на кампании
за обществена осведоменост, за да могат гражданите да разберат сериозността и
сложността на феномена престъпен трафик на предмети на изкуството и важността
на защитата на произведенията на изкуството за идентичността на страната.
· Насърчаване на активно
участие в национални и международни срещи, поддържане на близки връзки с
академичния и културния свят, и т.н.
· Осигуряване на
необходимия брой и качество на персонала за присъствие и участие в бъдещи
обучения за изграждане на капацитет, възпитание, подготовка и обучение, които
да бъдат планирани съгласно нуждите, с наличната финансова подкрепа на
структурните фондове на ЕС (Оперативна програма “Административен капацитет” 2007-2013
/ОПАК/). Междувременно, програма ТАЙЕК на ЕС за реализиране на посещения с
учебна цел – актуална за България от май 2010 г. – може да се използва за реализиране на
първите спешни нужди за обучения извън страната.
Обобщението,
крайните и най-важни препоръки могат да бъдат накратко описани така:
1)
Изграждане на непрекъсната координация между трите участващи в процеса
български институции;
2) Наличие
на специализирани човешки ресурси в трите участващи в процеса български
институции (Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи и
Министерство на културата).
Във връзка
с това е необходимо изграждането на три специални работни групи от
a) магистрати, със специфични функции, но също
оперативни и разследващи такива (необходимо е прокурорът да работи с досиета
или информация, независима от тази на полицейските власти),
б) експерти
на национално ниво, със собствена база информация и специално обучени (например
как да се справят с криминални дела и декларации или свидетелски показания),
подбрани на базата на технически, но и психологически и правни способности,
в)
разследващо звено (отговарящо също за управлението на база данни) с
централизирани и автономни правомощия за полицейско разследване.
3) Подготвяне
на национален компютризиран каталог на произведения на изкуството, база данни
на откраднати предмети и база данни за предмети, разрешени за износ.
4)
Подобряване уменията на прокурорите за подготвяне на молби за правна помощ за
провеждане на разследвания извън страната.