Анализ

на причините за връщане на делата от съда на Прокуратурата през първото шестмесечие на 2009 г.

Настоящият анализ е изготвен в изпълнение на Решение на ВСС по протокол №50/3.12.2008 г. и заповед № ЛС 239/2.02.2009 г. на главния прокурор. Показателите за отчетност, реда за събиране и обработване на докладите от териториалните прокуратури, както и обобщаването и анализирането им от ВКП са определени с указание №2614/1802.2009г.

Анализът относно причините за връщане на делата от съда на Прокуратурата за І шестмесечие на 2009г. съдържа:

•       обобщени данни за върнатите от съда дела за доразследване на Прокуратурата на РБ (ПРБ);

•       причините за връщане на делата по процесуални основания и други конкретно изложени, по вид и орган на съдебната власт, които са ги допуснали;

•       мерки и предложения за подоряване на наказателната дейност на органите на съдебната власт.

В категорията „върнати дела от съда”, Прокуратурата отчита върнатите от съдия-докладчик на основание чл. 249, ал. 2 и чл.250, ал.1, т. 2 и от съдебно заседание на основание чл. 288, т.1 НПК. Включват се и неодобрените споразумения от съда (чл.382, ал.8 НПК), както и върнатите предложения за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на админстративно наказание (чл.377 НПК).

І. Анализ на статистическите данни.

1. Общо върнатите от съда дела за доразследване за първото шестемесечие на 2009 г. са намалели с 1,7% спрямо внесените актове в сравнение с аналогичния период на 2008г. Абсолютните стойности за двете полугодия са съответно 1485 и 1842 или в проценти - 7,2% от внесените, при 9% и 10% - за 2008г. и 2007г.

Посочените данни налагат извода за трайна тенденция към намалявяне на върнатите от съда дела.  Този положителен резултат се дължи на взетите от ръководството на ПРБ и административните ръководители по места организационни мерки, указани от ВСС.

По апелативни райони[1] данните са следните: АП София – 781 върнати дела, АП Пловдив - 195, АП Варна - 193, АП Велико Търново - 164,  АП Бургас - 104 и ВоАП - 48.

Най-голямо е намалението на процента върнати дела във Варненския апелативен район - с 4 %. Само при прокуратурите от военно апелетивния район се констатира увеличение на върнатите дела - с 3%. Увеличението обективно се дължи на променената им компетентност. Военно-длъжностните престъпления, извършени от служители на МВР,  вече не са подсъдни на военните съдилища. Поради това при започнати, но недовършени наказателни дела, е създадена практиката, да се връщат делата на военноокръжната прокуратура, внесла прокурорския акт, която изпраща по компетентност делото на съответната първоинстанционна цивилна прокуратура.

Безспорно е, че върнатите дела от съда на Прокуратурата са негатив в нейната работа. В същото време важно е да се отбележи, че ПРБ по действащия НПК няма правомощия да протестира определенията на съда, с които се прекратява наказателното производство и делото се връща за доразследване. Поради това при анализиране на причините териториалните прокуратури са посочили отделни, случаи които според тях съставляват субективна преценка на съда и са изведени в отделно приложение като неоснователно върнати дела.

Обективна преценка за качеството на прокурорската дейност дава не толкова броят на върнатите дела, съпоставен с данните за предходен период в една прокуратура, а по-скоро - процентното съотношение на върнатите дела спрямо внесените прокурорски актове. Като се има предвид посоченият по-горе среден процент (7,2% на върнатите дела за ПРБ), на следващата графика по окръжни райони[2] са илюстрирани данните за прокуратурите разделени на две групи с по-нисък и по-висок от средната стойност за страната:

Прокуратури със значително по-висок процент на върнатите дела в сравнение с останалите, са от окръжните райони на ОП Благоевград, СГП, Варна, Ямбол, Кюстендил и Силистра.

Незначителен е делът на върнатите прокурорски актове, с които обвиняеми лица са предадени на съд, в районите на ОП Смолян, Монтана и Добрич.

2. Върнати от съда дела, образувани за тежки престъпления от особен обществен интерес[3].

Най-голям е делът на наблюдаваните производствата за тежки престъпления, във всичките им проявни форми,  на територията на СГП и СРП, прокуратурите от съдебните райони на ОП Варна, Благоевград, Пловдив, Бургас, Плевен, Добрич и Хасково. Делата, по които осъществяват ръководство и надзор прокурорите от двете столични прокуратури са 3 пъти и половина повече от тези, наблюдавани в района на ОП Варна и около 6 пъти повече от тези за районите на ОП Благоевград, Пловдив, Бургас и Плевен. Това е така, тъй като столицата има население близо 2 млн. и е седалище на централни ведомства, други правителствени и неправителствени организации, което определя и част от предметната компетентност на СГП за голяма част от престъпленията и др.

Съотношението на върнатите дела, образувани за престъпления от особен обществен интерес спрямо внесените прокурорски актове за такива престъпления по окръжни райони е илюстрирано на следващата графика:

Актовете на прокурорите, с които са предадени на съд извършители на тежки престъпления от особен обществен интерес съставляват 6,97 % от общия брой внесени актове в съда. Делът на върнатите дела на Прокуратурата е 4 % от актовете за тежки престъпления. Видно е, че този процент е значително по-нисък от средния за страната по отношение на всички върнати дела.

Наред с общото намаление на процента върнати дела от съда, намаление с 2% се констатира и при делата за тежка престъпност.

Най-голям е делът на върнатите дела, образувани за тези категории тежки престъпления, освен за военните прокуратури (вж. посочените по-горе обективни причини) в прокуратурите от районите на ОП Сливен, Варна, Ямбол, Кърджали, Габрово, Кюстендил, В. Търново, Ловеч, Враца и Благоевград.

Положителен е фактът, че за районите на ОП Добрич, Силистра, Разград, Търговище, Шумен, Русе, Пазарджик, Смолян, Видин и Перник няма върнати от съда такива дела.

ІІ. Причини за връщане на дела от съда на Прокуратурата.

Причините[4], довели до връщане на делата в настоящия анализ са обособени в следните групи:

1. Върнати дела, поради допуснати от разследващия орган във фазата на разследването съществени процесуални нарушения, които прокурорът внесъл акта не е забелязал и отстранил.

2. Върнати от съда поради процесуални нарушения на прокурора при изготвяне на обвинителния акт.

3. Неодобрени споразумения.

4. Неуважени предложения по чл.78а НК.

5. Субективни преценки на съдията-докладчик[5].

6. Технически грешки.

7. Други[6].

*Ннаказателно производство може да бъде върнато на повече от едно процесуално основание (причина).

Видно от данните, най-често се връщат делата от съда поради констатация за допуснати процесуални нарушения на прокурора при изготвяне на обвинителния акт. С най-голям дял са прокуратурите от района на АП София, Варна и Пловдив.

На следващо място са констатациите за допуснати от разследващия орган във фазата на разследването съществени процесуални нарушения, които прокурорът внесъл акта не е забелязал и отстранил. Съотношението по апелативни райони е аналогично на посоченото по-горе, но броят им е два пъти по-малък.

В обобщение основните причини, довели до връщане на делата от съда на Прокуратурата се отнасят до преценени от съда като съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в досъдебната фаза, както и грешки на прокурора при изписване на прокурорския акт.

Същественият проблем, който възниква при връщането на делата, както и при изготвяне на обвинителния акт е различната преценка на прокурорите и съдиите относно прецизността при извършване и оформяне на протоколите за процесуално-следствените действия. Касае за различно тълкуване от съдиите и прокурорите на обхвата и съдържанието на прокурорския акт съгласно чл. 246, ал. 2 от НПК. По различен начин се  тълкува и прилага ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Това води и до различие по отношение посочването на фактите и обстоятелствата, въз основа на които се извеждат съставомерните елементи от фактическия състав на престъплението, за което се ангажира наказателната отговорност на обвиняемия.

Като се има предвид изложеното, наред с основателно върнатите дела, прокуратурите отчитат и неоснователно върнатите според тях пре случаи в които без да са налице съществени процесуални нарушения, делата се връщат на това основание. Констатирани са и случаи, в които делата се връщат от съда за допуснати съществени процесуални нарушения, след провеждане на съдебно заседание, като е пропусната възможността съдията-докладчик да стори това по реда на чл. 248, ал. 2 НПК.

Основна причина за връщане на делата на прокуратурата внесени със споразумение, допустимо когато не противоречи на закона и морала, се откроява разминаването в становищата на съда и прокуратурата, предвид субективния характер на понятието морал. Друга причина е отсъствието на обвиняемия, подписал споразумението с Прокуратурата,  последващ отказ на обвиняемия от самото споразумение.

ІІІ. Мерки и предложения.

1.             Взети мерки от ръководството на ПРБ и административните ръководители по места.

В изпълнение на решение на ВСС по протокол № 50/2008г. е издадена заповед №239/2.02.2009г. на главния прокурор, с която се създаде организация за преодоляване на причините за връщане на делата за доразследване, а в изпълнение на решение на ВСС по протокол №39/8.10.2009 г. за подобряване работата по делата от особен обществен интерес.

Административните ръководители по места провеждат на тримесечие работни срещи с участието на съдии, прокурори, следователи и главни разследващи полицаи от съответния съдебен окръг, на които обсъждат и взимат организационни мерки за бързо и качествено приключване на делата, в т.ч. за делата, образувани за престъпления от особен обществен интерес. По върнатите дела от съда се анализират и обобщават причините, вземат се конкретни мерки и се разработват правила за контрол съобразно спецификите по места.

ВКП обобщава и анализира данните от териториалните прокуратури на шестмесечие и годишно по утвърдените форми за периодично отчитане. Докладите се предоставят на ръководството на Прокуратурата и на ВСС в изпълнение на цитираното решение

На база констатациите от провежданите работни срещи и предложенията на териториалните прокуратури е разработен проект на методически указания. Предприемат се мерки за дългосрочно действие за преодоляване на причините за връщане за доразследване и за цялостно подобряване на наказателната дейност на органите на съдебната враст, както и правила за последващ контрол. Предстои съгласуване на проекта с ресорните заместници на главния прокурор с оглед неговото утвърждаване.

2. Необходими законодателни промени, които се споделят от ръководството на Прокуратурата на РБ.

Взетите организационни мерки от Прокуратурата безспорно водят до намаляване броя на върнатите от съда дела. Наред с това, по-бърз ефективнен наказателен процес би се постигнал с промяната на норми, допускащи на този етап прекомерен формализъм, а в някои случаи – лишаване на държавното обвинение от възможност да изрази становище по съществени процесуални въпроси.

Направените от прокуратурите предложения са следните:

            Предвиждане на възможност допуснати нарушения в досъдебната фаза на процеса да бъдат отстранявани в рамките на съдебното производство, в указан от съда кратък срок, след което да продължи разглеждането на делото по същество. В тази връзка следва да се регламентира и процедура за отстраняване в съдебната фаза на допуснати технически грешки. Практиката сочи, че по този въпрос не се прилага еднозначно ТР № 2/02 г. на ОСНК на ВКС.

            Диференциране и конкретизация на основанията за връщане на делото на прокурора от съдията-докладчик (чл.248 ал.1 т.3 от НПК) и от съдебно заседание (чл.288 т.1 от НПК). Пълното препокриване на двете разпоредби макар и само относно контрола за накърнените права на обвиняемия е необяснимо. След предаването на съд обвиняемият вече е в качеството на подсъдим. В това му качество вече е получил препис от обвинителния акт, който определя окончателно в цялост рамките на неговата защита, имал е възможност да се запознае с материалите на делото, както и да прави пред съда като решаващ орган искания, бележки и възражения. С оглед на това не би следвало на основание чл.288 т.1 от НПК съдът да връща делото в предходната процесуална фаза за отстраняване на допуснатите нарушения при извършване на процесуалните действия "привличане на обвиняем" и "предявяване на разследването". Изхождайки от ТР № 2/02 г. на ОСНК на ВКС е необходимо законодателно да се регламентира, че в хода на започналото съдебно заседание контрола за накърнените права на обвиняемото лице "се свързва само с годността на обвинителния акт да формулира ясно и недвусмислено обвинението, чрез посочване на обстоятелствата, обуславящи съставомерните признаци на деянието и определянето на неговите правни рамки".

            Да се регламентира по изцяло нов начин институтът на разпита пред съдия, особенно по производства, образувани за особенно тежки престъпления, с основна насока установяване на обективната истина по делата, като за целта се създаде съответен орган при първоинстанционните съдилища.

            Предвид шиканирането с процесуални права е наложителна промяна в НПК, предвиждаща времето, през което делото е било в съда по обжалване на мерки за неотклонение, да не се включва в срока на разследване и в сроковете по чл. 63 ал. 4 от НПК. Проблем, особено по делата за тежки престъпления и множество обвиняеми лица, създава възможността обвиняемите да обжалват постоянно мярката си за неотклонение „Задържане под стража”. Вместо разследващият орган и прокурорът да провеждат ефективно разследване и да разполагат по всяко време с делото, те трябва да го изпращат по всяка жалба в съда или да копират материали и оформят кореспонденцията със съда. На съда трябва да се изпращат и секретните материали, а те не могат да се копират. На практика се провежда „процес в процеса”, в който се представят и преценят всички доказателства и така обвиняемите и защитниците им могат по всяко време да разполагат с всички налични доказателства по делото и да подготвят защитните си тези.

            Промяна на чл. 243, ал.1 т.2 от НПК, съгласно която прокурорът прекратява наказателното производство, когато намери, че не е доказано участие на обвиняемия в престъплението. В практиката има множество случаи, при които делото е образувано за установяване на виновното лице, най-често за полицейско насилие, кражби и др. При разследването кръгът на евентуалните автори на деянието се стеснява до няколко лица. Извършени са всички възможни действия по разследването, но не може да се установи с категоричност извършителят и съответно - привлече като обвиняем. При сегашната редакция на закона делото не може да се прекрати поради недоказаност на авторството и делото следва да се спре до изтичане на давността. А при абсурдната хипотеза заподозрените лица да бъдат привлечени като обвиняеми, делото ще може да се прекрати поради недоказаност.

            Промяна на чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК, предвиждаща понастоящем наказателното производство да може да бъде прекратено по искане на пострадалия в предвидените в особената част на НК случаи само до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Очевидно, целта на законодателя е била да предостави на волята на пострадалия разрешаването на въпроса за наказателната отговорност на дееца при тези специфични хипотези При тези съображения, логично е тази възможност да съществува до приключване на съдебното следствие. Следва да се отбележи също така, че наказателното производство за голяма част от тези деяния се движи по реда на чл. 375 и сл. от НПК, във вр.чл.78а от НК. За това производство, обаче по принцип пострадалият не се призовава и същият не би могъл да направи подобно изявление преди запитване на съдебното следствие- което поставя дееца в неравностойно положение в сравнение с хипотезата, когато производството се движи по общия ред.

            Промяна на чл. 378, ал. 3 от НПК. Съгласно тази разпоредбата съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението, с което прокурорът е направил предложение за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Когато установи нови фактически положения съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.

Поставят се следните въпроси:

Оправдано ли е делото да се връща на прокурора, ако тези фактически положения не фигурират в обстоятелствената част на постановлението на прокурора, но произтичат от доказателствения материал по делото (т.е., били са известни на страните в процеса и същите не са били лишени от възможността да ги ползват и да се позовават на тях).

Ако тези фактически положения не налагат промяна на квалификацията и не засягат наказателната отговорност на дееца, оправдано ли е делото да се връща единствено заради изготвянето на ново постановление на прокурора и последващото разглеждане на делото по същия ред? Т.е, в случая не е предвидена възможност за изменение на обвинението, каквото прокурорът може да направи по общия ред.

            Промяна на чл.287, ал.1 от НПК относно изменение на обвинението в съдебното производство (възстановяване на старата редакция на чл.285, ал.1 от НПК, отм.). Действащата разпоредба на чл.287, ал.1 от НПК лишава прокурорът от възможността да промени квалификацията на обвинението, ако същата е неточна, погрешна или по някаква причина не съответства на доказателствата по делото. Когато от събрания доказателствен материал става ясно, че  се касае за по-тежко престъпление от това, за което е било повдигнато обвинение, за съда  не съществува възможност да признае обвиняемия за виновен в извършването на това престъпление, поради забраната за влошаване на положението му (с арг. от чл.336, ал.1, т.1 от НПК), а за прокурора не съществува възможност да измени обвинението, т.е., обвиняемият следва да бъде осъден за друго или за по-леко престъпление или оправдан. Подобно положение неминуемо влиза в противоречие с принципите и целите на наказанието по чл.35 и чл.36, ал.1 от НК, както и със задачите на наказателния процес, визирани в чл.1 от НПК.

            Промяна на чл. 249, ал. 2 от НПК относно използвания термин „допълнително разследване”. Такъв етап на досъдебното производство няма в НПК. И което е по-важно, в мнозинството от случаите делата обективно не се връщат за допълнително разследване, а за изготвяне на нов обвинителен акт, за предявяване на досъдебно производство, за изготвяне на постановление за частично прекратяване на наказателно производство, за да се изясни дали постановлението за частично прекратяване е влязло в сила или се изчаква съответното постановление за частично прекратяване да влезе в сила. Терминологично по-правилно би било да се използва израза „за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения”.

            Промяна в регламентацията на съкратеното съдебно следствие, при което неоснователно е изключен прокурорът от кръга на лицата, които със становището си по определени въпроси могат да влияят на тази процедура. Още повече, че подсъдимият може да не признае фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт, а да желае единствено да се ползва от разпоредбата на чл. 55 от НК при определяне на занижено наказание. При това положение, може да се стигне до засягане на обществения интерес, който Прокуратурата е призвана да брани, ако на подсъдимия бъде наложено несъразмерно по вид и тежест наказание. Това налага ограничаване приложното поле на съкратеното съдебно следствие по аналогия на споразумението и със съответно определена нормативна редукция на наказанието.

Приложения:

1. Върнати дела от съда на Прокуратурата по видове прокурорски актове (обвинителни актове, неодобрени спроазумения и неуважени предложения по чл. 78а НК); процентно съотношение на върнатите спрямо общо внесените прокурорски актове в съда.

2. Върнати дела по апелативни райони – брой и конкретни причини.

3. Опис на наказателни производства по прокуратури.