Отчетен доклад за дейността на Софийска районна прокуратура за 2008 г.

РАЗДЕЛ І

Структура и динамика на престъпността

1. Регистрирани и разкрити престъпления

Въз основа на статистическите данни, предоставени от Столичната дирекция на вътрешните работи, се установява, че за периода 01.01.- 31.12.2008 г. на територията на гр. София общо са регистрирани 30 397 престъпления /икономически и криминални/, а от тях са разкрити 11 663, което прави общ процент на разкриваемост 38.36%.

Приблизително същите са данните и за 2007 г. – регистрирани общо 31 418, разкрити 12 370, разкриваемост 39.3%. Това означава, че през 2008 г. регистрираните престъпления са с 1 021 по-малко от 2007 г.

СДВР делят престъпленията на икономически и криминални, което деление не съответства на структурата на НК. Критериите, кое престъпление в коя категория да попадне, са конкретни обстоятелства при извършване на деянието, предметът на престъплението и други квалифициращи признаци.

За отчетния период регистрирани са 2 511 икономически престъпления. Най-голям дял имат документните престъпления по чл.308-319 НК /общо 1 017/, след което икономически престъпления против собствеността /708/, като в тази категория влизат присвояванията, обсебванията, измамите, изнудванията. На трето място са престъпленията против стопанството /609/ - сключване на неизгодна сделка, престъпления против кредиторите и др.

Като цяло, разкрити са 1 071 икономически престъпления, което прави 42.65% разкриваемост.[1] През 2007 г. този процент е 36.51%.

Един от най-високите проценти на разкриваемост през 2008 г. е този при престъпленията против кредиторите /84.15%/[2], където от 183 регистрирани престъпления са разкрити 154. Това е обяснимо, тъй като се касае за престъпление с особености относно субекта, предполагащи неговата предварителна известност. Длъжникът, чието поведение е криминализирано, по принцип е известен предварително и на обяснение подлежи по-скоро фактът, че при тези престъпления има изобщо процент на неразкриваемост.

Сравнително висок процент разкриваемост отбелязват и присвояванията /чл.201-чл.205 НК/ - 69.57%, като казаното по-горе за извършителя важи и тук.

За разлика от присвояванията, по данните от СДВР голям спад в разкриваемостта се наблюдава при обсебванията /чл.206 НК/ – за 2007 г. този процент е 68.60%., докато през 2008 г. е едва 39.13%.

По повод последните цифри, може да се отбележи, че статистическите данни на СДВР за 2007 г., подадени на СРП при изготвянето на годишния отчет на СРП за 2007 г., и тези, предоставени за отчета за 2008 г., се разминават. Така например, през януари 2008 г. за целите на годишния отчет за 2007 г. СДВР е подала информация, че процентът разкриваемост при обсебванията /коментирани по-горе/ е както вече беше посочено 68.60%. При изготвянето на сегашния годишен отчет за 2008 г. са изпратени нови таблици, в които за 2007 г. е посочен процент на разкриваемост отново за обсебванията, който обаче е по-нисък – 64.84%.

Предвид тези разминавания, които се наблюдават и при други престъпления, за по-вярни са приети данните, подадени през януари 2008г., тъй като тогава е било извършено преброяването за 2007 г., а не тези подадени за изготвянето на настоящия доклад /макар те да касаят същия период/. Няма основателна причина показателите за 2007 г. да са снижени. Факт обаче е, че ако се прави сравнение със сега подадените данни за 2007 г., излиза, от една страна, по-нисък спад в разкриваемостта за 2008 г. там, където е отчетен спад, а от друга страна - по-висока разкриваемост там, където има увеличена разкриваемост.

Повече от два пъти се е увеличила разкриваемостта при престъпленията против интелектуалната собственост /чл.172а, чл.173-чл.174 НК/ - за 2007 г. тя е 11.54%[3], а за 2008 г. е 25.00%.

При измамите /чл.209- 213 НК/ също се наблюдава леко увеличение в разкриваемостта – за 2007 г. тя е 28.92%[4], а за 2008 г. е 35.58 %.

При документните престъпления /чл.308-319 НК/ показателите са приблизително еднакви за двете сравнявани години – през 2007 г. разкриваемостта е 35.64%[5], а през 2008 г. е 33.63%.

От криминалните престъпления през 2008 г. на територията на   гр. София са регистрирани 27 886 престъпления, а разкрити са 10 592, което прави 37.98% разкриваемост. За предходния отчетен период този процент е 39.64%.

От регистрираните престъпления през 2008 г. отново най-голям дял имат престъпленията против собствеността /17 957/. В категорията криминални престъпления против собствеността влизат кражбите и грабежите. От регистрираните престъпления против собствеността най-голям брой са регистрираните кражби /чл.194-197 НК/ - 15 294. От самите кражби най-много са регистрирани взломни кражби – 9 062.

Регистрирани са 6 781 общоопасни престъпления, от които 2 575 отнемания на МПС по чл.346, ал.1 и ал.2 НК.

От общия брой 17 957 престъпления против собствеността разкрити са 4 969, което е 27.67% разкриваемост. Специално при взломните кражби /регистрирани 9 062/ разкрити са 897, което прави 9.90% разкриваемост.

В сравнение с 2008 г., през 2007 г. процентът разкриваемост при най-често срещаните престъпления – взломните кражби – е по-висок, а именно 13.72 %[6]. Сравнително ниска е разкриваемостта и при жилищни кражби – 9.89% за 2008 г. /за 2007 г.- 14.85%[7]/.

Разкриваемостта при противозаконното отнемане на МПС е 3.26% за 2008 г. /за 2007 г. – 2.79%/.

От статистическите данни на СДВР прави впечатление високата разкриваемост при отделни престъпления по Раздел „Разврат” от НК – 78.18% при блудството, 84.62% при сводничеството. През 2007 г. процентът разкриваемост при блудството е 77.27%, , а при сводничеството е 53.33%.

Увеличила се е разкриваемостта при измамите /чл.209-211, чл.213 НК/ – от 44.90%[8] за 2007 г. на 48.08% за 2008 г.

От 1 121 регистрирани престъпления хулиганства по чл.325 НК разкрити са 1 019, което прави 90.90 % разкриваемост /за 2007 г. – 89.74%/.

От изложените статистически данни на СДВР могат да се направят няколко извода. Първо, определящи за структурата на престъпността на територията на гр. София са преди всичко престъпленията против собствеността, а от тях – кражбите. В този смисъл структурата на престъпността се запазва непроменена в сравнение с предходните години.

Второ, в тази категория престъпни деяния разкриваемостта е една от най-ниските и което е обезпокоително - дори по данните на СДВР тенденцията е към намаляване на процента на разкритите престъпления.

Висок ръст запазват и престъпления като противозаконно отнемане на МПС, но те са с много ниска разкриваемост. При хулиганството, документните престъпления и престъпленията с предмет наркотични вещества поради спецификата на фактическите състави, разкриваемостта е относително по-висока.

Като се основаваме на разбирането, че за разкрито престъпление следва да се счита това деяние, при разследването на което са събрани доказателства, годни за повдигане на обвинение на конкретно лице, след получаване на справката от СДВР с регистрирани и разкрити престъпления, в СРП беше изготвена собствена справка по данните от Унифицираната информационна система за определяне на процентното съотношение на дела с повдигнати обвинения към образувани дела за   2008 г. За изходни данни послужиха статистическите данни за новообразувани през 2008г. досъдебни производства, /както образуваните от МВР и докладвани в СРП, така и образуваните през годината от прокурори от СРП/ – всяко едно от тези дела задължително представлява регистрирано през годината престъпление, и броят на делата от посочените по-горе, по които се е стигнало до повдигане на обвинение.

За тази цел бяха изготвени две справки, в първата от които бяха отразени по брой новообразуваните за 2008 г. досъдебни производства срещу известен извършител по текстове от НК и съответно повдигнатите впоследствие по тях обвинения. Втората справка обхваща същите показатели, само че за новообразуваните досъдебни производства срещу неизвестен извършител. След това на базата на тази информация беше изчислен процентът на делата по всеки отделен престъпен състав от НК /респ. раздел от НК/, по които са повдигнати обвинения спрямо общата бройка на делата по същите текстове от НК. Получената статистика е съпоставена с данните за процента разкриваемост на СДВР и изглежда по следния начин:

Във връзка с горната таблица, трябва да се направи следното уточнение: първо, подбрани са неслучайно точно тези текстове от НК,  поради това, че са едни от най-често разпространените престъпления на територията на гр. София, второ, поради това, че всички те са от компетентността на СРП, и трето, по тях в общия брой случаи е нужна оперативна дейност за разкриване извършителя на престъплението. Не са взети предвид състави като неплащане на издръжка по чл.183 НК, например или шофиране след употреба на алкохол по чл.343б НК, които също са често срещани, но за сметка на това по тях изначално в 100% от случаите извършителят е предварително известен. Това, което е било определящо за подбора на престъпленията в горната таблица, е да се отсеят онези престъпления, по които е нужно реално оперативните работници активно да работят, за да се стигне до разкриване на извършителя, т.е. по тях действително би могла да се отчете разкриваемостта като резултат на действия на органите на МВР.

Прави впечатление следното.

Процентите разкриваемост не съвпадат, дори не се доближават. Това се дължи на обстоятелството, че МВР и прокуратурата изчисляват процента разкриваемост по различни критерии. В случая с данните от СДВР процентът разкриваемост се изчислява на база разкрити от регистрирани престъпления по съответния текст от НК. В МВР за разкрито престъпление се счита освен онова, за което са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение на конкретно лице, както изискват НПК и ЗМВР, така и това, при което за извършителя са събрани данни с чисто оперативен характер /извършена оперативно-издирвателна дейност, която няма доказателствена стойност/.  Чести са случаите на изпращане в СРП на преписка с докладна записка за образуване на ДП срещу известен извършител, по която СРП се произнася с постановление за образуване срещу неизвестен извършител, тъй като по преписката няма достатъчно данни по смисъла на НПК относно автора на престъплението. В тази връзка може да се спомене, че при извършена проверка в 04 РУ – СДВР от инспектората на МВР и Военноокръжната прокуратура е констатирана незаконосъобразна практика на използване на предварително подписани празни листа от лица от криминалния контингент, които после се попълват със съответното съдържание от оперативните работници, а това от своя страна се използва за завеждане на престъплението като разкрито.

В СРП при данните, получени от УИС, процентът разкриваемост е получен, като е пресметнат в проценти броят на повдигнатите обвинения /по дела/ спрямо общия брой новообразувани за 2008 г. дела по съответен текст от НК /отделно за ДП срещу известен извършител и ДП срещу неизвестен извършител/. В последната графа „СРП - обща разкриваемост” процентите са получени, като са сумирани всички образувани през 2008 г. дела по зададения текст от НК и всички дела, по които са повдигнати обвинения – т.е. както делата срещу неизвестен, така и делата срещу известен извършител.

Второто, което прави впечатление, е, че по данните от УИС много по-нисък е процентът разкриваемост в случаите, в които първоначално досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител. Този процент обичайно е в пъти по-малък /да вземем за пример кражбите – при ДП срещу ИИ разкриваемостта е 46.96%, а при ДП срещу НИ – 1.29%/. Това именно показва, че в случаите, в които още към момента на образуване на производството са се съдържали данни за извършителя, впоследствие по тези дела по-често са събирани доказателства за авторството на деянието и съответно е било повдигано обвинение. Това от своя страна най-често е налице, когато самият жалбоподател е посочил евентуалния извършител. Ако развием тези разсъждения докрай, би могло да се направи извод, че оперативната дейност в останалите случаи – т.е. там, където действително е необходима, е незадоволителна. Отнесено към дейността на СРП, това обяснява в голяма степен спада на делата, внесени в съда, за което ще стане дума по-долу. Общоизвестен е фактът, че прокуратурата няма функции по разкриване на престъпленията, а тези функции са изцяло в правомощията на органите на МВР.

За повишаване резултатите в борбата с престъпността следва да се засили екипната работа между разследващите органи и оперативните работници, като освен това информацията, събрана с помощта на оперативни способи, да може да бъде използвана за доказване на вина по реда на НПК. Оперативната дейност следва да бъде насочена в по-голяма степен в посока подпомагане процеса на доказване, а не да бъде самоцелна.

Наред с горепосочените констатации, процентът разкриваемост по справките от СРП е възможно да се разминава със статистиката на СДВР по причини, които се дължат и на прокурорската работа. Има случаи, в които са събрани оперативни данни относно извършителя на престъплението, но въпреки това наблюдаващият прокурор е образувал производството срещу неизвестен извършител или отлага момента на повдигане на обвинение срещу конкретно лице, тъй като не са събрани достатъчно доказателства.

За подобряване на разкриваемостта е нужно още при подаването на сигнал за извършено престъпление да се сформира екип от извършващия проверката и оперативен работник, за да може по-бързо да се стига до разкриване на дееца. В настоящия момент при възложена от СРП проверка тя се извършва в по-голямата част от районни инспектори, които се задоволяват само да изпълнят дадените от прокурора указания, без да се извършва оперативна дейност.

Продължава да бъде неразрешен и друг проблем - липсата на единна информационна мрежа между структурите на МВР, от една страна, и между тях и прокуратурата, от друга. Ако се разреши този проблем, връзката с наблюдаващия прокурор ще стане по-бърза и оперативна, а това автоматично ще доведе до спестяване на усилия, време и средства при разследването. Ще се отдели повече време, което разследващият орган може да използва за извършването на самото разследване; ще се ограничи нуждата от използване на служебни автомобили и т.н. Освен това, по този начин статистиката на МВР и прокуратурата ще се уеднакви.

2. Структурно и териториално разпределение на наказаната престъпност

Фактът, че най-много престъпления има извършени против собствеността и от тях най-много са кражбите, се потвърждава не само от статистиката на СДВР, но и от собствените данни на Софийската районна прокуратура. За 2008 г. е имало общо 33 383 новообразувани досъдебни производства /за 2007 г. - 41 820/, от които най-голям дял заемат престъпленията против собствеността, които са 21 200 /за 2007 г. – 25 276/. От общо внесени в съда през 2008 г. 5 809 досъдебни производства /за 2007 г. – 6 234/ 1 973 са за престъпления против собствеността /за 2007 г. – 2 035/. Съответно, сред престъпленията против собствеността най-голям дял заемат кражбите по чл.195 НК – новообразуваните през 2008 г. дела са 10 472 /за 2007 г. – 11 219/, а внесените в съда са 532 /за 2007 г. – 577/. Образуваните през 2008 г. дела за престъпления по чл.198 НК са 1 556, а внесените в съда за такива престъпления – 355. По-голямата част от тези новообразувани дела за престъпления против собствеността са образувани и впоследствие спрени срещу неизвестен извършител.

Предвид горното, съотношението новообразувани дела – внесени дела в съда за 2007 г. и 2008 г., се запазва почти без промяна.

На второ място, след престъпленията против собствеността, се нареждат общоопасните престъпления. Новообразувани за отчетната     2008 г. са 7 566, внесени в съда - 2 471. По-конкретно, най-висок дял от тях заемат престъпленията по чл.346 НК /новообразувани – 2 997, внесени – 56/. По отношение на престъпленията по чл.346 НК трябва да се каже, че те предимно се образуват срещу неизвестен извършител и в рамките на срока на разследване не може да се разкрие извършителят на престъплението, поради което се спират. Следват престъпленията по чл.343б НК /новообразувани – 2 076, внесени – 1 592/. Не са малко и новообразуваните дела за наркотици по чл.354а НК – 1 124, а внесени в съда са 430.

Трето място по най-голям брой заемат документните престъпления. Новообразувани такива са 1 232, а внесени в съда са 365.

По същия начин на второ и трето място през 2007 г. се нареждат общоопасните и документните престъпления, като единствено прави впечатление, че през 2008 г. броят на делата е по-малък, но съотношението новообразувани-внесени е запазено.

Предадените на съд лица по всички внесени в съда досъдебни производства за 2008 г. са 6 496. От тях най-много са предадените на съд за престъпления против собствеността – 2 457, следвани от тези за престъпления по чл.343б НК – 1 592. За наркотици на съд са предадени 449 лица, за документни престъпления – 415, а за престъпления по чл.346 НК - 68 лица.

За 2007 г . предадените на съд лица са общо 7 035. От тях най-много отново са за престъпления против собствеността – 2 560, след което 1 875 за престъпления по чл.343б НК и на трето място са предадените на съд за наркотици по чл.354а НК – 625, за престъпления по чл.346 НК – 107 лица, а за документни – 359.

Осъдени и санкционирани през 2008 г. са общо 5 536 лица. С влезли в сила осъдителни и санкционни присъди и решения са 3 861. Най-висок е броят на осъдените лица за престъпления против собствеността – 2 289, от които за кражба по чл.194 НК – 378, по чл.195 НК – 544, за грабеж по чл.198 НК – 395, за измама по чл.209 НК – 292. На второ място се нареждат осъдените и санкционирани лица за престъпления по чл.343б НК – общо 1 226. На трето място са осъдените лица за документни престъпления - 204 лица. За хулиганство по чл.325 НК са осъдени 185 лица, после са осъдените за престъпления по чл.290 НК – 183. За престъпления по чл.354а НК са осъдени сравнително неголям брой лица – 172.

За 2007 г. е имало общо 5 092 осъдени и санкционирани лица, от които най-много за престъпления против собствеността – 2 240, след това 1 757 за престъпления по чл.343б НК, 399 за хулиганство по чл.325 НК и 145 за документни престъпления.

Общо осъдените през 2008 г. са повече от тези през 2007 г.

РАЗДЕЛ ІІ

ДЕЙНОСТ НА СОФИЙСКАТА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА И РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ОРГАНИ

1.        Следствен надзор

1.1.  Дейност по преписки

Общият брой на преписките в СРП за отчетния период възлиза на 58 444, от които 46 288 представляват новообразувани преписки. Решените преписки са 50 637. В сравнение с 2007 г. през 2008 г. е намалял както общият брой, така и броят на новообразуваните преписки. През 2007г. общият брой на преписките е 63 613, от които 50 709 са новообразувани преписки. Преписките от предишни години, разглеждани през 2008 г., са 10 988 за сметка на 12 904 стари преписки, разгледани през 2007 г. За 2006 г. общият брой на преписките е 58 030, а новообразувани са 51 816. Това означава, че тенденцията към намаляване броя на новообразуваните преписки е трайна.

Стабилна е положителната тенденция към срочно решаване на преписките – през 2008 г. до един месец са решени 38 706 /през 2007 г. – 36 130/. Процентът на срочно решени преписки спрямо общо решените е 76.4%. Този процент за 2008 г. е по-висок в сравнение с 2007 г., тъй като тогава срочно решените спрямо всички решени са представлявали 67%. Чувствително е намаляла през 2008 г. и бройката на преписките, решени до шест месеца - те са 10 205, а през 2007 г. този брой е 15 953.

Останали нерешени в края на 2008 г. са 7 807 преписки, а през 2007 г. те са 10 988. Нерешените за 2008 г. представляват 13.3% от общия брой наблюдавани преписки. За сравнение, през 2007 г. този процент е 17%, което отново показва, че през 2008 г. се наблюдава устойчива тенденция към по-бързо решаване на преписките в Софийската районна прокуратура.

От останалите нерешени преписки само 548 са от предходни години. През 2007 г. те са 767, а през 2006 г. – 6 214. Отново се наблюдава тенденция към приключване на преписките в годината, в която са образувани.

Постановените откази са 31 805, а образуваните досъдебни производства са 16 191. Съотношението откази – образувани дела е почти две към едно. Респективно, отказите представляват 62.8% от всички решени преписки, а образуваните досъдебни производства 37.2%. Подобна е статистиката и за 2007 г., когато постановените откази са 60% от решените преписки. През 2006 г. отказите са 46% от решените преписки.

Забелязва се трайна тенденция прокурорите да образуват досъдебни производства само при достатъчно данни за извършено престъпление, което от своя страна не натоварва излишно разследващите органи с извършването на разследване по дела, по които не са били налице предпоставките за образуване още от самото начало. Тук трябва да се има предвид още и че много от подадените жалби и сигнали са от компетентността на други държавни органи и институции и не съдържат данни за престъпление от общ характер, а за различни видове правонарушения, най-често административни. По тези жалби и сигнали прокурорите основателно отказват да образуват досъдебно производство.

Като проблеми, свързани с работата по преписките, могат да се изтъкнат следните. В огромната си част проверките продължават да се възлагат на съответните органи на МВР и в много по-малка степен се възлагат на някои специализирани държавни органи – Агенция „Митници”, АДФИ, ДНСК, Държавната комисия по хазарта, РИОКОЗ, РИОСВ, Държавната агенция за закрила на детето.

Извършването на лични проверки от прокурора е все още по-скоро изключение. Причини за това са голямата натовареност на прокурорите от СРП, както и липсата на помещения за призоваване и изслушване на граждани, липсата на призовкари за бързо връчване на призовки на гражданите /вместо призоваването им чрез пощенските служби, което води до забавяне на проверката/. Независимо от това обаче, има случаи, в които прокурорите от СРП извършват и лични проверки. Това основно са преписките, касаещи сигнали за извършени престъпления, свързани с еврофондове, които са били взети на специален надзор и са възложени на екипа от разследващите прокурори в СРП, както и по други преписки от широк обществен интерес. Прокурорите лично са призовавали гражданите и са снемали от тях обяснения, както и са изисквали лично необходимите документи.

Именно поради обстоятелството, че на практика проверките се извършват предимно от МВР, се констатира, че причината за неприключените в срок проверки е забавяне и неспазване на указаните от прокурора срокове за извършването им. То се дължи на твърде големия брой възложени от СРП на органите на МВР проверки, което е обективна пречка за спазването на срока. Отделно, в съответните поделения на СДВР, на които обичайно се възлага проверката, няма обособени групи от полицейски служители, които да се занимават само с преписките, възложени им от прокурорите. Така на практика се получава, че проверките се извършват предимно от районни инспектори или от служители на “Охранителна полиция”, които имат и множество други специфични задължения, на които нормално обръщат по-голямо внимание.

Основните проблеми в работата на СРП, свързана с проверките, касаят тяхното качество. Това се дължи на горепосочените обстоятелства, свързани с работата на МВР, които рефлектират и върху СРП. Тук следва да се посочи и че в много случаи проверките се извършват формално, не се изпълняват в пълнота дадените указания, а приложените обяснения не изясняват изцяло изложените в сигнала обстоятелства. Органите, които извършват проверките, не се възползват пълноценно от Указание № И- 281/08.12.06 г. на главния прокурор на РБ. Вместо да изпращат преписката за снемане на обяснения по делегация, съгласно цитираното указание, те могат да изложат в докладна записка впечатленията си от устен разговор с лицето /по телефон/. От друга страна, и самите прокурори рядко се възползват от възможността да откажат да извършат проверка с резолюция, каквато възможност им дава, именно, цитираното по-горе указание на главния прокурор. Вместо това, те възлагат извършването на проверка и в такива случаи, в които е ясно, че не е извършено престъпление от общ характер. Друга възможност е постъпилите сигнали в СРП, които касаят твърдения за други правонарушения, различни от престъпление, директно да се изпращат на съответния държавен орган по компетентност, което също рядко се прави. Пропуски в работата на прокурорите по проверките са даваните понякога формални указания, без да се отчитат спецификите на конкретния казус.

Друго обстоятелство, което неблагоприятно влияе върху качеството на проверката, е, че органите на МВР, на които е възложена, не са мотивирани да изпълняват срочно и съвестно дадените указания. Това е така, тъй като независимо от резултата на проверката /дали ще бъде постановен отказ, или ще бъде образувано досъдебно производство/, този орган повече няма да работи по преписката. В случай на образуване вече ще бъде налице досъдебно производство, разследването по което ще извършва разследващ полицай. В тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че за повишаване срочността и пълнотата на проверката би спомогнало и упражняването на правомощието по чл.405 ЗСВ за налагане на глоба, което обаче прокурорите от СРП почти не упражняват, тъй като от друга страна са наясно с обективната натовареност на полицията.

Не може да не се спомене, че за пропуските и непълнотите в проверките допринася още и липсата на координация между извършващия проверката и прокурора. В повечето случаи прокурорите от СРП указват писмено след изпълнение на указанията органът да осъществи контакт с прокурора, но това много често не се спазва. Такъв контакт би довел до отпадане необходимостта от изпълнение на дадени вече указания или по-своевременно извършване на нови действия, без да е нужно преписката да се изпраща в СРП, при което се губи време и се налага прокурорът да се произнася с постановление.

В СРП е създадена още от 2006 г. организация, насочена към повишаване ефективността и срочността на възлаганите от прокурорите проверки, както и за разрешаване на горепосочените проблеми, която дава резултати. В този смисъл, подобрените резултати по отношение срочността на приключване на преписките, които бяха отчетени по-горе, се дължат и на тази организация. По разпореждане на районния прокурор на гр. София, седем дни преди изтичане срока на възложената проверка съответният служител от деловодството докладва наблюдателните материали на прокурора, за да може последният да изиска преписката и да упражни контрол над работата на органа, който извършва проверката.

Към взетите от по-рано мерки, през 2008 г. бяха добавени още и следните: ежемесечно от Унифицираната информационна система на СРП се изготвят справки относно възложените проверки, по които даденият срок е изтекъл, както и тези, по които срокът предстои да изтече в рамките на 10 дни. Посочените справки се изпращат на ръководителя на съответното поделение на МВР с указания за упражняване на административен контрол върху действията на служителя, извършващ проверката.

1. 2. Обобщени данни и анализ на досъдебните производства

1.2.1. Наблюдавани досъдебни производства

Общият брой наблюдавани досъдебни производства от Софийската районна прокуратура за 2008 г. е 109 808. От тях новообразувани са 33 383. На този фон се очертава спад в новообразуваните дела в сравнение с положението през 2007 г. – тогава те са 41 820, а общият брой на всички наблюдавани тогава е 56 344.  През 2006 г. новообразуваните са 34 353. Причината за намаления брой новообразувани досъдебни производства е, именно, точното прилагане на изискванията на НПК за образуване на досъдебно производство, и по-конкретно наличието на достатъчно данни за извършено престъпление. Това от своя страна спомага за ангажиране ресурсите на разследващите органи само по онези дела, по които действително е установено престъпно деяние. Освен това, намалял е броят на регистрираните през 2008 г. престъпления.

От всички новообразувани от разследващ орган са образувани 17 192, а от прокурор - 16 191. Както и през 2007г., така и през 2008 г. малко повече от 50% са образуваните от разследващ орган, докато през 2006 г. образуваните по реда на чл.212, ал.2 НПК от разследващ орган дела са по-малко от една трета от всички новообразувани досъдебни производства.

В края на 2007 г. са останали неприключени от разследващ орган 13 997, а нерешени от прокурор 7 265. По този показател също се отчита повишаване на бързината и качеството на работа на прокурорите от СРП, тъй като в края на 2008 г.е по-малък броят на останалите нерешени дела - 3 540. Не може да се каже същото обаче за водените разследвания от  органите на МВР и следствието, тъй като неприключени разследвания в края на 2008 г. са останали повече – 18 559.  

И през 2008 г. продължава тенденцията към намаляване броя на новообразуваните производства, разследвани от следовател. На фона на 230 дела, образувани от следовател през 2006 г., през 2007 г. по този ред са образувани едва 12 производства, а през 2008 г. от следовател са образувани 24.[9] Това е следствие от законодателната промяна, извършена с приемането и влизането в сила на НПК от 2006 г.

1.2.2. Срочност на разследване

От всички наблюдавани досъдебни производства приключени от разследващ орган са 40 026, което представлява 36.45%. Следва обаче да се има, предвид че в бройката на общо наблюдаваните от СРП досъдебни производства влизат 49 765 дела с изтекла давност, които статистически не влизат в бройката на разследваните и приключени дела. Приключени в законов срок са 34 307 дела, което е 85.7% от всички приключени. Останали неприключени от разследващ орган са общо 18 559, от които 15 690 са в законов срок, а 2 869 са без продължен срок.

През 2007 г. приключени от разследващ орган са 38 558, като 37 622 са приключени в законов срок. Останали неприключени са 13 997, от които 13 908 са в законов срок.

1.3. Решени досъдебни производства

Общо решените досъдебни производства от прокурор са 87 526. Това представлява 79.7% от всички наблюдавани производства. За 2007 г. този процент е по-нисък – 62.2%.

Заслужава да се отбележи изключителният обем от работа, която прокурорите от Софийската районна прокуратура са свършили, като са се произнесли с постановления за прекратяване по 49 765 дела, които влизат в броя на решените дела. Въпреки увеличената работа, процентът на решените спрямо наблюдаваните за 2008 г. е по-висок, отколкото за 2007 г. Това ясно показва мотивираността на прокурорите от СРП.

Продължителността на досъдебната фаза на всички прекратени и внесени в съда дела е както следва: до 7 месеца - по 4 256, до една година – по 2 187 и над една година - по 4 398.

В табличната форма е посочено, че над една година е разследването по 54 163, която цифра обаче включва освен делата, по които реално се е извършвало разследване /т.е. тези 4 398/, още и 49 765 дела, които са прекратени по давност. Това са дела от 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век, които бяха издирени през 2007 г. и постепенно започнаха да се изискват от районните полицейски управления и да се прекратяват, след като десетилетия са стояли, без изобщо да бъде работено по тях. Именно поради тази причина бройката на делата, които попадат в графата „продължителност на досъдебната фаза над една година” е толкова голяма.  

Останали нерешени от прокурор в края на отчетния период са 3 540 дела. Голямата част от тях са докладвани на прокурорите в края на годината и по тях към 31.12.2008 г. не е изтекъл едномесечният срок за произнасяне по реда на чл.242 НПК.

1.3.1. Внесени в съда досъдебни производства

Общият брой внесени в съда досъдебни производства за 2008 г. е 5 809. Спрямо общия брой наблюдавани досъдебни производства това представлява 9.67% /без прекратените дела поради давност, чиято обща бройка е 49 765/. Спрямо общия брой решени дела от прокурор внесените в съда представляват 15.4% /отново без да се броят горепосочените прекратени дела поради давност/. За сравнение, през 2007 г. внесените в съда досъдебни производства са 18% от решените /общо 6 234/.

Щетите по внесените в съда прокурорски актове са общо 13 260 268.69 лв. От тях възстановени са 2 630 771.6 лв., което прави 20% възстановени щети.

Обвинителните актове са  3 772. За 2007 г. те са 4 323. Намалението в броя на обвинителните актове се дължи предимно на голямото увеличение в броя на споразуменията в досъдебната фаза.

По внесените обвинителни актове през 2008 г. предадени на съд са 4 367 лица за общо 4 514 престъпления. Обвинителните актове заемат 65% от всички внесени в съда актове.

Споразуменията в досъдебната фаза са общо 1 124, а за 2007 г. те са 321. Т.е. тук се наблюдава значително увеличение с 350%. През 2006 г. споразуменията са 407. Положителното при увеличаване на споразуменията се изразява в това, че са постигнати влезли в сила осъдителни присъди, разтоварване на съда и прокурорите от съдебни заседания по общ характер дела и възстановяване на щетите от престъпленията.

При споразуменията лицата са общо 1 181 за общо 1 181 престъпления. Споразуменията представляват 19.3% от всички внесени в съда дела.

Предложенията за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а НК са 913 /за 2007 г. – 1 590/. Като причина за намалението може да се посочи извършената законодателна промяна, с която за някои престъпления вече стана неприложим институтът на чл.78а НК.

Броят на престъпленията по предложенията по чл.78а НК е 948, също толкова е и броят на лицата. Процентът на предложения по чл.78а НК спрямо всички внесени в съда дела е 15.7%.

1.3.2. Спрени досъдебни производства

Общо спрените досъдебни производства в началото на 2008 г. са 134 811. В тази цифра влизат и част от делата, които са стояли спрени срещу неизвестен извършител с десетилетия /от 70-те, 80-те и т.н./. От тях в течение на отчетния период са прекратени по давност 49 765 дела.

От всички спрени в началото на 2008 г. само 644 са срещу известен извършител, а останалите 134 167 са спрени поради неразкриване на извършителя.

Възобновени през отчетния период са 55 480, а от тях 51 888 са решени с прекратяване или внасяне в съда. Прекратени по давност са общо 49 867.

Спрени през отчетния период са 25 588, от които 2 795 срещу известен извършител. Обяснението за този факт трябва да се търси основно в обстоятелството, че това са най-вече дела срещу неизвестен извършител, по които са изчерпани процесуалните способи за разкриване на извършителя.

Спрените през отчетния период представляват 23.30% от всички наблюдавани, а спрямо всички решени – 29.23%.

 За сравнение, през отчетната 2007 г. спрените досъдебни производства са 22 171, а през 2006 г. са спрени 21 375 досъдебни производства.

В края на 2008 г. спрени са 104 911, като от тях само 254 срещу известен извършител, а 104 657 срещу неизвестен извършител.

От всички постановления за спиране отменени от съда са само 8. Това е по-малко в сравнение с 2007 г., когато отменени от съда са 13.

По повод на спрените досъдебни производства може да се отбележи, че в СРП се изпълнява стриктно Заповед № ЛС-2403/15.06.2007 г. на главния прокурор на РБ за подобряване работата по спрените наказателни производства и се осъществява постоянен контрол и върху спрените досъдебни производства срещу неизвестен извършител.

Продължи да действа и през 2008 г. създадената през 2007 г. със Заповед № 98/26.06.2007 г. на районния прокурор организация за докладване на всеки месец на справка от разследващия орган за извършеното по спряното дело и становище относно наличие на предпоставките за възобновяване. Така се прави опит за контрол на работата на оперативните работници по спрените дела, което в крайна сметка е насочено към намаляване на случаите на прекратени дела, поради изтекла давност. В действителност обаче получаваните справки са напълно формални и в тях се съдържат бланкетни отговори, че от „извършените оперативно-издирвателни мероприятия не е разкрит извършителят”. Не е ясно кои са извършените ОИМ и дали наистина са извършени.

1.3.3. Прекратени досъдебни производства

Прекратените досъдебни производства през 2008 г. са 55 929. От тях прекратени поради давност са 50 643[10]. От тях прекратени по давност срещу неизвестен извършител са 48 968. Основната част от тези прекратени срещу неизвестен извършител са спрените дела от 70-те, 80-те и 90-те години, които през 2007 г. СРП установи като номера и започна да изисква от районните полицейски управления. По тях прокурорите в течение на цялата година работиха, като най-често се произнасяха с постановления за прекратяване. Ежемесечно всеки прокурор от трите отдела в СРП е получавал на доклад и се е произнасял по около 50 такива дела.

Поради това че деянието не съставлява престъпление, са прекратени общо 2 926 дела.

Прекратени по искане на пострадалия на основание чл.24, ал.1, т.9 НПК са 302, а поради недоказаност – 331.

Прекратени дела по искане на обвиняемия /чл.368-369 НПК/ са общо 15. От тях 10 са прекратени от прокурор след даден от съда двумесечен срок, а 5 са прекратени от съда по реда на чл.369, ал.2 НПК. За сравнение, през 2007 г. е почти идентично положението – прекратени са общо 14 дела, а от тях 9 са прекратени от прокурор и 5 от съда.

Делата, по които е открита процедура по чл.368 НПК, се вземат на специален надзор, за да може наблюдаващият прокурор да осъществява непрекъснат контрол над разследването, така че да не се стигне до прекратяване на делото от съда. Тази организация дава резултат, за което може да се съди от това, че за 2008 г. делата, взети на специален надзор на това основание, са 33, а решените са 30.

От всички постановления за прекратяване отменени са само 161, като от тях 108 са по реда на съдебния контрол, а останалите 53 са били отменени по реда на инстанционния контрол от горестоящ прокурор. Отменените общо 161 постановления за прекратяване представляват едва 0.28% от всички прекратени дела.

През 2007 г. отменени са общо 134 постановления за прекратяване, от които 73 от съда и 61 от горестоящ прокурор.

От общата бройка на прекратените /55 929/, като се извади бройката на прекратените стари дела по давност /49 765/, се получава бройката на прекратените наблюдавани дела, която е 6 164. За сравнение, през 2007 г. прекратени са общо 6 444. Почти толкова са прекратените досъдебни производства и през 2006 г. – 6 580. В този смисъл може да се каже, че не се наблюдава някакво сериозно движение по този показател.

Прекратените дела са 50.9% от всички наблюдавани дела и 63.9% от всички решени дела.

Взетите мерки за предотвратяване прекратяването на делата поради изтекла давност се изразяват в следното. Запази се и през този отчетен период организацията, въведена със Заповед № 81/26.04.2007 г. на районния прокурор, с която беше разпоредено всички дела, по които бъде установено, че предстои в 18-месечен срок да изтече абсолютната давност, да се вземат на специален надзор – с оглед предотвратяване изтичането на давността и прекратяването на делата на това основание. Отделно от това, ръководството на СРП е осъществявало контрол персонално над всеки един наблюдаващ прокурор, който е имал такива дела на специален надзор, с оглед приключването и решаването на делото преди изтичането на давността.

Причините за прекратяване на делата, поради изтекла давност, могат да се обобщят по следния начин. По делата срещу неизвестен извършител това е неразкриването на автора на престъплението в рамките на давностния срок. По делата срещу известен извършител причините са по-комплицирани и се изразяват в следното. По голяма част от делата не могат да се съберат доказателства, поради отсъствието на свидетели например, което води до забавяне в разследването и невъзможност на делото да приключи и да се внесе в съда.  На следващо място, като причина следва да се посочи голямото текучество в системата на МВР. Обичайна е практиката на разследващите полицаи да се възлагат стари дела, останали неприключени от техни напуснали колеги. Това са немалко на брой дела. По тях като правило разследващите органи и оперативните работници са по-слабо активни, тъй като се изисква повече работа – да се запознаят тепърва с делото, да се намират и призовават свидетели от посочени преди години адреси, да се изискват документи от дружества, които вече не съществуват, и т.н. Приоритетно се разглеждат новите дела. Смяната на наблюдаващите прокурори, поради повишаване, командироване или напускане, също влияе отрицателно върху контрола над досъдебните производства, което има за пряк резултат изтичането на давността.

1.4. Видове досъдебни производства

1.4.1. Незабавни производства /НП/ и бързи производства /БП/

Незабавните производства за 2008 г. са 44, а бързите - 2 201. Незабавните производства са 0.13 % от всички новообразувани досъдебни производства, а бързите – 6.6%.

В сравнение с това, през 2007 г. незабавните производства в СРП са общо 54, а през 2006 г. са 29. Това означава, че се запазва приблизително броят на годишно водените незабавни производства от предходния отчетен период.

Бързите производства за 2007 г. са 2 153. Това още веднъж потвърждава извода, че по тези показатели Софийската районна прокуратура отбелязва константно състояние. Беше направен опит в течение на годината за повишаване броя на бързите производства, като всеки ръководител на отдел в СРП е преглеждал съобщенията за образувани ДП срещу известен извършител. При констатиране на основанията за образуване на БП, а не на такова по общия ред, са изисквани обяснения от главния дознател на съответното РУ, защо не е бил спазен законът. Въпреки тези предприети мерки се оказа, че физически дознателите не могат да разследват повече бързи производства, поради прекомерната си натовареност.

В тази връзка тук може да се спомене въведената от по-рано организация на предварително уведомяване по факс за образувано БП, така че да може да се определи веднага наблюдаващ прокурор, който се свързва с дознателя по телефона и му дава указания какво да извърши. Положителен момент в тази организация, който ползва както дознателите, така и прокурорите, е, че контактът между тях се осъществява без дознателя да трябва да идва до прокуратурата, което е важно с оглед кратките срокове на бързото производство.

Всички 44 НП са приключили в тридневния срок. Решените НП са 27, като от тях внесени в съда са 25, 2 са прекратени, а по 17 е постановено разследването да продължи по общия ред. За сравнение, през 2007 г., преобразуваните са 16 – т.е. почти няма промяна.  Прави впечатление големият брой внесени в съда споразумения по НП – те са 22, докато обвинителните актове са само 3. Това означава, че по реда на незабавното производство с окончателен и влязъл в сила съдебен акт са приключили 22 дела, което е точно 50% от всички незабавни производства.

Нито едно от незабавните производства не е просрочено – всички са решени от прокурора незабавно.

От БП приключени са от разследващ орган 2 168, а решени от прокурор 1 120. От тях внесени в съда са 937, а прекратени 168. Изпратени по компетентност са 11, а спрени са 4. Преобразувани по общия ред са 1 027 /за 2007 г. - 896/.

Причини за преобразуването са главно кратките срокове на разследване, предвидени за БП, които се оказват недостатъчни, когато става въпрос за назначаване и изготвяне на експертизи. Друга причина е развиването на процедурата по вземане на първоначална мярка за неотклонение „задържане под стража”, през което време срокът за разследване по бързото производство изтича. Не може да не се спомене като причина и неизпълнението или некачественото изпълнение на указанията на прокурора.

Обективността изисква да се признае и че има случаи, в които дадените указания от прокурора са неотносими или целящи, именно, преобразуването на делото по общия ред. По всеки един от тези случаи на съответния прокурор е било обръщано внимание, тъй като е въведена организация всички преобразувани БП по общия ред да минават за контрол през ресорния ръководител на отдел, за да установи причината за това.

  По 1 118 БП прокурорите от СРП са се произнесли в законоустановения тридневен срок, а само по 2 - извън него.

От общо решените от прокурор 1 120 бързи производства 937 са внесени в съда, от тях – 294 с обвинителен акт, 585 – със споразумение и 58 с предложение по чл.78а НК. Внесени в съда от общо решените са 42.57%. По този показател статистиката за БП почти се доближава с тази за НП /където внесените в съда общо са 56.8%/, като спадът, който се наблюдава при БП, може да се обясни с това, че поначало НП се разследват и доказват все пак по-лесно, което предопределя и по-големия брой внесени в съда НП.

Прави впечатление, че както при НП, така и при БП споразуменията са повече от обвинителните актове, като съотношението е приблизително едно към две в полза на споразуменията по БП /585 са споразуменията, а 294 обвинителните актове/.[11] За да постигнат това, прокурорите от СРП са полагали значително повече усилия, за да внесат делото в съда със споразумение, а не с обвинителен акт, но за сметка на това са постигнали постановяването на влязъл в сила осъдителен съдебен акт. Така се спестява време на прокурора за участие в съдебни заседания по наказателни дела от общ характер, спестява се време на съдиите, а и на гражданите, които участват в производството, и т.н. По делата за резултатни престъпления с причинени щети споразуменията освен всичко останало спомагат и за бързото и реално обезщетяване на пострадалите.

По реда на бързите производства са възстановени 1 843 773.66 лева, което представлява 70% от всички възстановени щети. Това говори за ефективното прилагане на института на споразуменията в СРП и обяснява усилията на ръководството за увеличаване на тяхната бройка.

Специално внимание заслужават три дела по чл.251 НК, приключени по реда на бързото производство със споразумение, в резултат на което са отнети в полза на държавата средства в размер на около 1 400 000 лв. Тези пари са влезли директно в държавния бюджет.

Основният проблем при бързите производства и през отчетната 2008 г. продължи да бъде свързан с изпълнението на задължението, което носи прокурорът по силата на НПК, да осигури пред съда лицата по списъка към обвинителния акт. Този проблем беше подробно изложен в миналогодишния доклад. Като резултат и на усилията на Софийската районна прокуратура в тази посока, може да се отбележи промяната в НПК в чл.358, ал.2 НПК, в който вече е добавено, че за връчването на препис от обвинителния акт и за призоваването на лицата за съдебното заседание прокурорът може да ползва съдействието на органите на МВР и на МП.

1.4.2. Досъдебни производства /ДП/, разследвани по общия ред от дознател, следовател и прокурор

Наблюдаваните производства, разследвани по общия ред от разследващ полицай, са 93 529, от следовател – 14 967, а от прокурор – 111. За сравнение, през 2007 г. по общия ред са разследвани от полицай 49 968, от следовател - 5 009, а от прокурор - 72. Прави впечатление трайното увеличение на бройката на делата, разследвани от прокурор, тъй като през 2006 г. те са 40. По останалите показатели се запазва съотношението на делата, разследвани от полицай спрямо разследвани от следовател, което е напълно естествено, предвид законодателната уредба.

По делата, разследвани по общия ред от дознател, новообразуваните са общо 31 043. От тях образувани с постановление на прокурор са 16 064, а образувани от дознател са 14 979. Това показва, че малко се е увеличил броят на делата, образувани от прокурор - за 2007 г. съотношението образувани от прокурор - образувани от дознател е поравно.

Приключени от разследващ полицай са 35 198 дела, което прави 37.63% от всички разследвани от СДВР по общия ред дела. За 2007 г. този процент е по-висок – 66%. Следва обаче отново да се има предвид казаното по-горе, че процентът през 2008 г. е по-малък, поради това че в бройката на наблюдаваните дела влизат и старите дела, които са с изтекла давност и са прекратени впоследствие.[12] По тези дела реално не е провеждано разследване. Затова ако тези дела бъдат извадени от общата бройка дела, разследвани от полицай, ще се получи 55 246, което фактически представляват делата, които действително са разследвани от дознател, респективно приключените 35 198 дела към тази цифра представляват 63.7%, което е напълно съотносимо с положението през 2007 г.

Приключени в законов срок от дознател са 29 661, което представлява 84.2% от всички приключени от дознател дела. За 2007 г. този процент е 97.3%. Роля за спада в приключените дела в законов срок има главно увеличената натовареност и голямото текучество при дознателите. За 2007 г. средно на един дознател са се падали по 158 дела, докато през 2008 г. те вече са 206 /по статистика на СДВР/ или 225 / по статистика на СРП/.

Приключени извън срок са 5 537 дела, което прави 15.7% от всички приключени дела. В сравнение с 2007 г. през 2008 г. се отбелязва нарастване в бройката на делата, приключени извън срок, като причините за това бяха изложени по-горе. През 2007 г. извън срок са приключени 73 дела, което прави 2.7% от всички приключени.

Неприключени през 2008 г. са останали 17 874 дела, от които 15 068 са в срок, а 2 806 са извън законов срок на разследване.

Решени от прокурор през 2008 г. са 72 173 дела, разследвани от разследващ полицай. Внесени в съда са 4 180, прекратени са 43 296 /от тях 38 283 стари дела са прекратени по давност/, спрени са 24 537.

Прокурорите са се произнесли по 68 263 дела в едномесечния срок, а по 3 910 извън този срок. Решените в срок от прокурор представляват 94.58 %. На фона на 72 173 решени дела от прокурор този процент показва изключителна дисциплинираност и отговорност при изпълнение на служебните задължения на прокурорите от СРП. Наблюдава се освен това и подобряване на резултатите на СРП по този показател, тъй като за 2007 г. процентът решени от прокурор в законов срок е 89%. Това се дължи на ежедневното докладване на ръководителите на трите отдела на справки за делата, по които едномесечният срок за произнасяне на прокурора изтича.

Делата, разследвани от следовател, за 2008 г. са значително повече, отколкото през 2007 г. – за 2008 г. са 14 967, а за 2007 г. – 5 009. Следва обаче да се има, предвид че в бройката за 2008 г. влизат и стари дела, прекратени по давност впоследствие – те са 11 482. Това на практика означава, че делата, които реално са се разследвали, всъщност са 3 485.

 Новообразуваните ДП, разследвани от следовател, които са образувани с постановление на прокурор, са 50, а образувани от следовател са 24. Така общата бройка на всички новообразувани дела, разследвани по общия ред от следовател, става 74. Новообразуваните през 2007 г. са 541.

Приключени от следовател са 2 585 дела, което прави 74 % от всички разследвани по този ред дела, с изключение на делата с изтекла давност. За сравнение, през 2007 г. 67% от наблюдаваните дела са приключени.

Приключени в законов срок от следовател са 2 419, а извън законов срок – 166.

Неприключени са останали 572 дела, от които 510 са в срок, а 45 са извън законов срок на разследване. Не е ясно каква е причината за наличие на неприключени дела, тъй като натовареността на следователите е малка.

Решени от прокурор са 14 178 дела, разследвани от следовател. Внесени в съда са 643, прекратени са 12 459 / от тях 11 482 стари дела са прекратени по давност/, спрени са 1 047. 

Прокурорите са се произнесли по 13 575 дела в едномесечния срок, а по 603 извън този срок. Решените в срок дела от прокурор представляват 95.7 %.

Все така продължава да бъде проблем, делата да се изпращат от разследващите органи /следователи и дознатели/ със заключение, без по тях реално разследването да е приключено. Това налага прокурорът да използва своя едномесечен срок по чл.242, ал.2 НПК, за да се събират доказателства.

Делата, разследвани от прокурор, за 2008 г. са значително повече, отколкото през 2007 г. – за 2008 г. са 111, а за 2007 г. – 72. В тази категория дела влизат делата, взети на специален надзор по преценка на административния ръководител, поради това, че са от значим обществен интерес. Ръководството и надзорът по тези дела се осъществява от екипа от разследващи прокурори.

 Новообразуваните ДП са 82, а за 2007 г. те са 21. Значителен брой от новообразуваните дела са за злоупотреби с еврофондове.  Възлагането им, именно, на екипа от разследващи прокурори ясно показва, че тези дела са сред приоритетните за СРП.

Приключени са 31 дела, а решени от прокурор - 28. От новообразуваните за 2008 г. приключените са 12 и всички те са решени от прокурор. Няма нито едно приключено дело извън законоустановения срок на разследване. Също така, по всички 28 решени дела прокурорите са се произнесли в рамките на едномесечния срок по НПК.

Всички останали неприключени 80 дела са в законов срок.

От приключените дела специално внимание заслужават две досъдебни производства, образувани през 2008 г. Едното е образувано през месец юли 2008 г. и касае присвояване на средства от еврофондове в размер на 84 775 лв. През месец ноември разследването по него е приключено и делото е внесено в съда със споразумение. Разследването по това дело е продължило четири месеца, което е изключително кратък срок за разследване по такива обичайно сложни откъм фактическа и правна страна дела, свързани с извършването на множество процесуалноследствени действия, събирането на документи и т.н. Причинените щети в размер на 84 775 лева са възстановени. Съдът е одобрил споразумението, с което е наложено наказание лишаване от свобода за три години, отложено за срок от пет години, и лишаване от право да заема обществена длъжност за три години.

 Второто е образувано през месец април 2008 г. и също до края на годината е приключено. През месец декември е докладвано на наблюдаващия прокурор. По него също е изготвено и внесено в съда споразумение, което е одобрено. Възстановените щети по това дело са в размер на 78 000 лева. Наложено е наказание лишаване от свобода за срок от една година и половина, отложено за срок от четири години и шест месеца.

По отношение на тези две дела може със сигурност да се каже, че те представляват успех не само за Софийската районна прокуратура, но и за Прокуратурата изобщо, тъй като са изработени много бързо и резултатите по тях са налице – две влезли в сила споразумения и възстановени изцяло вреди. Това са първите дела в Република България, по които има влезли в сила осъдителни присъди по дела за присвоявания на средства от фондове на ЕС.

Отделно от това, в съда са внесени още 20 обвинителни акта и 2 предложения по чл.78а НК по дела, взети на специален надзор, по които разследването е извършено от прокурор. Прекратени са четири досъдебни производства.

1.5. Мониторинг на НПК

Поради обема от работа в Софийската районна прокуратура, екипният принцип действа пълноценно само по делата от обществен интерес, възложени на екипа от разследващи прокурори и някои други дела извън тях. Практически, макар и да се полагат усилия в тази посока, невъзможно е да се осигури прилагането в пълен обем на екипния принцип на работа по останалите дела – един прокурор наблюдава средно по едно и също време около 400 дела и е нереалистично да се очаква от него /колкото и да се старае/ да е наясно във всеки един момент какво става по делото и какво извършва разследващият орган.

Фигурата на наблюдаващия прокурор не е достатъчна обаче, за да работи ефективно екипният принцип. Нужно е също така разследващите органи по едно и също дело да са едни и същи от започването до приключването му. Това обаче не се получава на практика и прокурорът няма правомощия по закон, с които да гарантира това. Текучеството в системата на СДВР е голямо, непрекъснато напускат и се назначават нови разследващи полицаи, други са изпращани на продължителни обучения, трети излизат в отпуска по майчинство. Всичко това неминуемо пречи на екипния принцип на работа.

Друго, което затруднява ефективното прилагане на екипния принцип на работа, е големият брой на делата, които се разследват от дознателите – средно на един дознател се падат по 206 дела.

На следващо място, не може да се осъществява еднакво ефективно ръководство и надзор по всички дела. Логично е както прокурорите, така и разследващите органи да обръщат по-голямо внимание на по-тежките престъпления, делата със задържани лица и делата от по-висок обществен интерес.

Качеството на разследване като цяло не е на достатъчно добро ниво, тъй като то е пряка последица от натовареността на разследващите органи, текучеството при тях, условията при които работят, квалификацията им и липсата на опит на някои разследващи полицаи.

За подобряване на разследването, ръководството на СРП предприе мерки за засилване в практически аспект на ръководството и надзора на наблюдаващия прокурор. В СРП беше създаден ресор, който специално е натоварен със задачата да осъществява координацията с разследващите органи и по-специално с дознателите, тъй като те са основните разследващи органи.

Новият ресор беше създаден като част от извършените промени в структурата и организацията на работа в СРП, които промени бяха насочени, именно, към подобряване взаимодействието между СРП и органите на МВР и утвърждаване фигурата на наблюдаващия прокурор и екипния принцип на работа. Със Заповед № 115/01.10.2008 г. на районния прокурор на гр. София беше въведен териториалният принцип вътре във функционалния принцип на работа, който действа в СРП. Във всеки отдел бяха създадени по четири сектора, компетентни за престъпленията, извършени на територията на по две РУ. Това означава, че наблюдаващите прокурори вече работят с по-малко дознатели и познават техните качества, като се запази специализацията на прокурорите.

Със същата заповед беше разпоредено на разследващите органи да съставят следствено-календарни планове по всяко новообразувано дело срещу известен извършител, които да се докладват на наблюдаващите прокурори за утвърждаване, с оглед спазване на сроковете на разследването и упражняване пълноценно на функциите на наблюдаващия прокурор. Въвеждането на тези следствено-календарни планове е насочено към приобщаването и на оперативните работници към екипа от наблюдаващи прокурори и разследващи органи. Освен това, пак с тази заповед бяха определени девет прокурори, които да осъществяват координацията с районните полицейски управления – също девет на брой. По-конкретно, те бяха натоварени със задачата да следят за срочното изпълнение на прокурорските указания по делата, както и за изготвяното и спазването на следствено-календарните планове. Тази дейност се извършва чрез ежеседмични посещения в РУ и среща с главните дознатели.

Един от заместник районните прокурори изпълнява функциите на координатор със Столичната следствена служба, СДВР и централните структури на МВР. Отделно от това, той съдейства за преодоляване на възникналите в хода на работата трудности.

Като част от подобряване взаимодействието с разследващите органи трябва да се споменат и следните предприети мерки от страна на СРП. Ежемесечно в СРП се изготвят справки относно досъдебни производства с изтекъл или изтичащ срок на разследване, които се изпращат на началниците на съответните РУ за предприемане на мерки по приключване на делата.

Други предприети мерки от ръководството на СРП за ефективно изпълнение на функциите на наблюдаващия прокурор се изразяват в това, че през 2008 г. беше въведена практиката, веднага щом се получат в СРП съобщенията за образувано от дознател ДП срещу известен извършител, да се определя наблюдаващ прокурор. На него веднага се докладва съобщението, за да може той да осъществи реално контрол над разследването още от самото образуване на делото така, както изисква НПК.

Положителна тенденция, която заслужава да се отбележи във връзка с координацията с органите на МВР и екипния принцип на работа, е, че и през 2008 г. продължи въведената през 2007 г. практика да се докладват своевременно в СРП по факс съобщения за преписките и делата, по които прокурорът трябва спешно да се произнесе. Става въпрос за преписки, по които има постановено задържане за 24 часа по ЗМВР, които се докладват за образуване на досъдебно производство или дела, по които трябва да се одобряват протоколи от действия по разследване, да се преценява задържане за срок до 72 часа и мярка за неотклонение „задържане под стража”. В това отношение може да се каже, че координацията между СРП и служителите на СДВР е много добра. Вече са рядкост случаите на докладване на дела и преписки извън тези срокове, което позволява на прокурорите да вземат решение и да упражнят правомощията си, без да бъдат притискани от изтичащите срокове.

1.5.1. Действия на прокурора по ръководство и надзор на разследването. Отменени мерки на процесуална принуда

Общо 111 са досъдебните производства, при които прокурор от СРП е извършил лично разследването. Това, именно, са делата, разследвани от екипа от разследващи прокурори, посочени по-горе. Извън тези дела, има още около 100 дела, по които отделни действия са извършени лично от прокурор.

За сравнение, през 2007 г. тези дела са общо 72.

При упражняването на правомощията по чл.196 НПК в 72 случая е отстранен разследващият орган, в 28 е иззето делото от един орган и е възложено на друг, а в 239 случая прокурор е възложил на органите на МВР извършването на действия по разкриване на престъплението.

По реда на чл.226, ал.3 НПК са дадени указания от прокурор преди предявяване на разследването по 950 дела.

След приключване на разследването прокурорът е намерил процесуални нарушения и е върнал делото с указания по 4 933 дела /чл.242, ал.2 НПК/. Това също е обективен критерий за качеството на разследване, което беше коментирано по-горе. Отделно, не са рядкост случаите, в които делата се изпращат със заключение без реално по тях да е приключено разследването – за да се санират сроковете, поради което се налага прокурорът да връща делото с указания по реда на чл.242, ал.2 НПК.

Досъдебните производства с поръчка за чужбина са 54.

Отменените от прокурор мерки на процесуална принуда, поради изтичане на техния срок, са 3.

1.5.2. Използване на СРС.Защитени свидетели

През 2008 г. са направени общо 170 искания, като всички те са уважени. По това направление се отбелязва увеличение на делата със СРС – през 2007 г. са направени 120 искания. Най-често прилагания през 2008 г. оперативен способ е подслушването /115/, след което проследяването /46/ и накрая е белязването /9/.

Десет са делата със защитени свидетели. Толкова са и през 2007 г.

1.5.3. Извършени неотложни следствени действия

Делата, по които са извършени неотложни действия по разследване, са 769. От своя страна, общо извършените неотложни следствени действия са 1 005. През 2007 г. те са 896. Неодобрените от съда за 2008 г. са 35, а за 2007 г. – 24, което показва известно увеличение на неодобрените от съда протоколи за 2008 г. Причина за това е, че съдът намира, че някои действия не са извършени при неотложност. Някои съдебни състави застават на становището, че по закон не трябва да се осъществява съдебен контрол върху огледа на местопроизшествието /дори и с него да са иззети вещи/ и отказват да одобрят протокола от това действие.

По видове неотложни следствени действия те са както следва: 506 обиска, 457 претърсвания и изземвания, 21 освидетелствания и 21 други. От неодобрените най-много в абсолютни цифри са претърсванията и изземванията - 19.

1.6. Контрол на мерките за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”

За 2008 г. са направени 583 искания за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража”. Приблизително толкова са и за 2007 г. – 561.

Уважени са 401, което е 68.78% от всички искания. Същото показва статистиката и за 2007 г. – уважени са 382, което прави 68.09%. Неуважени са 176. От неуважените по 12 искания е определена мярка „домашен арест”. Срещу тях са подадени 79 протеста. Уважени са 26, а неуважени 52. Анализът на тези цифри показва, че все още не е уеднаквена в достатъчна степен практиката на СРС и СРП по отношение обстоятелствата, които трябва да са налице, за да се вземе най-тежката мярка. Друга причина е, че към момента на задържането на едно лице за 72 часа може да са били налице основания за внасяне на искане, но до изтичането им са събрани нови доказателства, които сочат на липса на такава необходимост /чисто свидетелство за съдимост, свидетелски показания, сочещи на друг извършител, и т.н./. Въпреки това някои прокурори внасят искания за задържане под стража, тъй като вече са били взети 72 часа. На трето място, съществува на практика възможност обвиняемият с поведението си да повлияе отрицателно върху хода на разследването и процеса на събиране на доказателства, като например упражни неправомерно въздействие върху свидетелите, укрие или унищожи документи и т.н. Макар именно такова процесуално поведение да е предвидено като основание за задържане на едно лице по ЕКПЧ, в нашия НПК го няма. При това положение практиката показва, че прокурорите внасят искания за задържане под стража, но съдът обикновено не ги уважава, поради липса на конкретна законодателна уредба.

Срещу изменена мярка за неотклонение от „задържане под стража” в друга са подадени 9 протеста, от които 5 са уважени.

Лица, които са с мярка „задържане под стража”, през отчетния период са 427, а с „домашен арест” – 12.

В края на отчетния период са останали 72 лица по неприключили досъдебни производства с наложена най-тежка мярка.

За упражняване на контрол над делата, по които има задържани лица, те са вземани на специален надзор. Освен това, ежемесечно един от зам. районните прокурори извършва текущ контрол над тези дела и проверява какво остава да бъде извършено по всяко едно от тях, така че разследването да приключи преди да е изтекъл максимално допустимият по НПК срок на задържане.

1.7. Международна правна помощ

В Софийската районна прокуратура за 2008 г. е имало 54 досъдебни производства с молби за правна помощ от България до чужбина, 6 изпратени за изпълнение в България молби за правна помощ от чужбина и 14 европейски заповеди за арест, издадени от прокурор в СРП.

2.    Съдебен надзор

2.1. Наказателносъдебен надзор

2.1.1. Образувани, разгледани и решени от съда дела

Образуваните в съда дела по внесени прокурорски актове са общо 5 809. За сравнение, през 2007 г. тази цифра е 6 234. Наблюдава се спад във внесените дела с 425 дела.

По видове прокурорски актове те са както следва: 3 772 обвинителни акта, 1 124 споразумения и 913 предложения по чл.78а НК. През 2007 г. обвинителните актове са 4 323, внесените споразумения - 321, а предложенията за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а НК – 1 590. През 2006 г. внесените в съда дела общо са 7 783, което е с 1549 по-малко през 2007 г. или с 20% по-малко за 2007 г. А в сравнение с 2007 г. през 2008 г. са внесени в съда с 12.7% по-малко обвинителни актове.

Като цяло обвинителните актове през 2008 г. са по-малко, но за сметка на това повече от три пъти са се увеличили споразуменията. Т.е. обосновано може да се каже, че бройката на обвинителните актове е преляла в бройката на споразуменията и като цяло общият сбор се запазва същият, дори през 2008 г. той е по-висок /общо обвинителните актове и споразумения за 2008 г. са 4 896, а за 2007 г. са 4 644/.

Това беше постигнато посредством въвеждането на ежеседмично отчитане на решените по същество дела от прокурорите, като тук под решени по същество се имат предвид прекратените и внесените в съда. Немалък принос за този резултат има и засиленият контрол върху разследващите органи, което доведе до по-бързото и качествено приключване на повече дела с известен извършител.

От значение за увеличаване бройката на споразуменията от досъдебна фаза беше преди всичко ежеседмичното отчитане на постановените от съда присъди и сключените споразумения в съдебна фаза. При анализа на справките се оказа, че голямата част от осъдителните съдебни актове всъщност представляват одобрени споразумения. По този повод беше проведено събрание с прокурорите на СРП, на което беше обърнато внимание да се полагат повече усилия за решаване на делата със споразумения още в досъдебната фаза, тъй като това би намалило бройката на съдебните заседания по НОХ дела. Отделно, би се спестило време на прокурорите от участия в тези съдебни заседания, което в крайна сметка би довело до увеличаване на възможността те по-ефективно да упражняват контрол над разследването по досъдебните производства.

Както вече беше посочено, при постановленията по чл.78а НК през 2008 г. и 2007 г. се наблюдава спад – през 2006 г. те са 2 959.

Общата бройка на внесените в съда дела с постановление по чл.78а НК е намаляла, като основната причина за това може да се търси  в следното: в сравнение с 2007 г. през 2008 г. се наблюдава спад във внесените в съда дела с предмет наркотични вещества, като в същото време има увеличение на бройката на прекратените дела със същия предмет. За 2008 г. прекратени са 483 такива дела /през 2007 г. те са 293/, а внесени в съда за 2008 г. са 433 /през 2007 г. – 580/. Една голяма част обаче от делата за престъпления по чл.354а, ал.5 НК се внасят в съда с постановления по чл.78а НК, а не с обвинителен акт. Константната практика на Софийския районен съд приема, че когато стойността на наркотичното вещество е относително ниска /например около и под 20 лв./, като същевременно обвиняемият е неосъждан, не употребява наркотици и има добри характеристични данни, са налице предпоставките на чл.9, ал.2 НК. Затова голяма част от делата, внасяни, както с обвинителни актове за престъпления по чл.354а, ал.3 НК, така и с постановления по чл.78а НК за маловажен случай по чл.354а, ал.5 НК, се прекратяваха още с разпореждане на съдията-докладчик по реда на чл.250, ал.1, т.2 НПК. Бяха проведени няколко общи събрания между прокурорите от СРП и съдиите от СРС, НО за уеднаквяване на практиката по тези дела, с оглед недопускането на излишно разхищаване на държавни средства за експертизи и други подобни, както и влагането на излишни усилия по разследването на дела, които с голяма степен на вероятност съдът би прекратил, респ. би оправдал обвиняемия на основание чл.9, ал.2 НК. Поради това,  при наличие на горепосочените предпоставки прокурорите от СРП вече са по-склонни да прекратяват наказателното производство, вместо да го внасят в съда, особено когато става въпрос за маловажен случай по чл.354а, ал.5 НК. Точно това обяснява и намаляване на бройката на постановленията по чл.78а НК.

Друга причина за по-малкия брой не само постановления по чл.78а НК, но и общо внесени в съда дела се дължи и на спада в разкриваемостта, а също и на по-големия брой останали неприключени досъдебни производства от разследващите органи. В края на 2007 г. те са 13 997, а в края на 2008 г. – 18 559, т.е. неприключени от разследващите органи са останали с 4 562 повече дела през 2008 г. в сравнение с 2007 г.

През 2008 г. разгледани и решени от съда са общо 6 839 дела. Това прави с 1 030 дела повече разгледани и решени от съда, отколкото са внесените от СРП. Обяснението за това може да се търси в начина, по който СРС отчита статистически решените дела. За решени дела се считат освен всички останали и тези, които са върнати на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения. При повторно внасяне на делото в съда се образува ново НОХД, на което се дава нов номер и така статистически то се брои втори път и се води за разгледано и решено. На практика обаче делото е същото. Затова се получава, че някои дела са броени повече от един път. Отделно от това, съдът е разгледал и решил и дела, които не са внесени през отчетната 2008 г., а по-рано. Докато цифрата 5 809 е само за внесените през 2008 г. дела в съда.

2.1.2. Осъдителни и санкционни съдебни решения

Постановени са общо 5 208 осъдителни и санкционни решения. Това представлява 78.1% от всички решени от съда дела, съответно 89.65% от внесените от прокурор дела в съда.

В сравнение с това, през 2007 г. всички осъдителни съдебни решения /присъди, одобрени споразумения и решения по чл.78а НК/ са 4 759, което прави 74% от решените от съда дела. За сравнение, през 2006 г. този процент е по-висок – 83.7% /4 443 в абсолютни цифри/, но следва да се има предвид и че през 2006 г. решените от съда дела са по-малко с около 1 000. Прави впечатление, че, независимо че през 2008 г. са внесени в съда по-малко актове и от 2007г., и от 2006 г., осъдителните решения са повече. Това означава, че прокурорите преценяват доказателствата по делото внимателно и в съда се внасят повече обосновани актове.

Осъдителните и санкционни решения по видове са следните:

-              1 273 осъдителни присъди

-              1 883 споразумения от съдебна фаза

-              366 наложени наказания по чл.78а НК по внесени обвинителни актове

-              1 124 досъдебни споразумения

-              562 осъдителни решения по чл.78а НК по внесени предложения с постановление на прокурор.

Влезлите в сила осъдителни и санкционни решения са общо 3 681, от които най-голям дял имат споразуменията, както в съдебната, така и в досъдебната фаза.

Сред постановените осъдителни присъди през 2008 г. внимание заслужават няколко по-важни. Тук могат да се споменат присъдата срещу Руслан Терзийски, психиатър и вещо лице от списъка на Софийския градски съд. Спрямо него беше постановена осъдителна присъда за престъпление по чл.291 НК с наложено наказание една година лишаване от свобода с три години изпитателен срок и лишаване от право да изпълнява дейност като вещо лице за срок от две години.

Осъдително решение по чл.78а НК е постановено и срещу нотариус Валери Манчев за престъпление по чл.311 НК, като подсъдимият е осъден на глоба в размер на 1 000 лв.

Друг нотариус също е осъден през 2008 г. – става въпрос за Георги Златев, който е осъден за престъпление по чл.311 НК на десет месеца лишаване от права с три години изпитателен срок.

По едно от двете дела, които се водят в СРП за заливане с киселина и които предизвикаха широк обществен интерес, бяха постигнати и одобрени от съда две споразумения. Едното е по отношение на прекият извършител, а другото по отношение на подбудителя.

По друго от делата от значим обществен интерес също е постигната осъдителна присъда и двамата подсъдими са признати за виновни в извършването на измама за 250 000 евро и документно престъпление, като са им наложени наказание по пет години лишаване от свобода при общ режим.

2.1.3. Осъдени и санкционирани лица

Осъдените и санкционирани лица общо за 2008 г. са 5 536. От тях осъдени по обвинителни актове са 3 776, по споразумения 1 181 и по предложения по чл.78а НК – 579. Спрямо предадените на съд лица /6 496/ осъдените представляват 85.2%.

По видове наказания осъдените лица са както следва:

-              на лишаване от свобода ефективно - 1 174 лица

-              на лишаване от свобода условно – 1 449 лица

-              на пробация – 1 127 лица

-              друг вид наказания – 830 лица

-              наказание по чл.78а НК е наложено на 956 лица.

През 2007 г. общият брой на осъдени и санкционирани лица е 5 092.

С влязла в сила присъда през 2008 г. са осъдени 3 861, което прави 59.4% от всички предадени на съд лица.

Най-много са осъдените лица за престъпления против собствеността – 2 289, след това за престъпления по чл.343б НК – 1 226.

2.1.4. Съкратено съдебно следствие

Осъдителните присъди, постановени при процедурата по съкратено съдебно следствие, са общо 298. На фона на всички осъдителни присъди това е 23.4%.

Във връзка с приложението на института на съкратеното съдебно следствие би могло да се разсъждава, доколко е справедливо и оправдано от гледна точка генералната и специалната превенция, а също и защитата на интересите на обществото и на отделния гражданин, който е пострадал от престъплението, подсъдимият във всички случаи да получава наказание при условията на чл.55 НК, независимо от тежестта на извършеното от него и при положение, че той не е длъжен да възстановява щетите /както е при споразуменията/. До прилагане на този институт обикновено се стига по делата, по които обвинението е безспорно доказано и така подсъдимият си гарантира по-леко наказание.

Много често подсъдимите се възползват от правото си да поискат съкратено съдебно следствие, с което постигат наказание при условията на чл.55 НК /както е при споразуменията/, без в същото време да трябва да възстановяват щетите.

2.1.5. Върнати дела на прокуратурата

Върнати на прокуратурата от съда през 2008 г. са общо 861. През 2007 г. те са повече – 1 129. Върнатите дела представляват 14.8% от внесените в съда дела. През 2007 г. този процент е 18%. Получава се, че 268 по-малко дела са върнати през 2008 г. в сравнение с 2007 г. или това е 23.7% намаление в сравнение с 2007 г.

От всички върнати дела по обвинителни актове са върнати 817, а по предложения за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а НК – 44.

От съдия-докладчик на основание чл.249 НПК са върнати 711 дела, а от съдебно заседание на основание чл.288 НПК – 106.

В течение на отчетния период на няколко пъти са правени анализи на върнатите от съда дела. Основните причини за връщане могат да се разделят на две групи: непрецизност при изготвянето на обвинителния акт и допуснати нарушения в стадия на разследването. Макар и в повечето случаи съдът основателно да е връщал делата, има и такива, в които се злоупотребява с това правомощие и с липсата на законова възможност за протест. Има и такива случаи, в които съдът навлиза в изцяло прокурорски прерогативи и дава указания относно правната квалификация или процесуалното качество, което лицата трябва да имат /напр. вместо свидетели да са обвиняеми/. Обсъждат се доказателствата по делото и се правят изводи например, че обстоятелствата по делото не отговарят на възприетата от прокурора фактическа обстановка. Има и други разпореждания на съда, в които се изисква постановление за частично прекратяване на наказателното производство за част от обвиненията, въпреки че се касае само до изменение на обвинението и съгласно ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС и чл.243, ал.8 НПК такова постановление не е необходимо да се съставя.

При внасянето на делата в съда с обвинителен акт често се допускат технически грешки при изписването на цифри и дати, има разминавания между изложеното в обстоятелствената част на акта и неговия диспозитив, понякога твърде неясно е изложена фактологията.

За отстраняване на слабостите при внасянето на делата в съда през 2008 г. са провеждани многократни събрания с прокурорите от СРП, на които са коментирани конкретни казуси. По фрапиращи случаи на незаконосъобразно върнати от съда дела е сигнализиран и инспекторатът при ВСС, председателят на СРС и председателят на НО на СРС, искани са отводи на съдии.

Провеждани са и съвместни събрания между прокурорите от СРП и наказателните съдии от СРС, с оглед обсъждане на проблемите по върнатите от съда дела.

Доста са делата, върнати от съда по реда на чл.288 НПК – 13% от всички върнати дела. Някои от тях са върнати, след като по делото са проведени няколко поредни съдебни заседания, в т.ч. и е бил даден ход на съдебно следствие. Има дори и такива, при които съдът за първи път е открил процесуални нарушения непосредствено преди съдебните прения. Това означава, че съдията-докладчик не се е запознал внимателно с делото преди да го насрочи, нито в хода на съдебното следствие, а е направил това едва преди да се произнесе с присъдата.

Единствената реакция на прокурора при незаконосъобразно върнати от съда дела е да внесе същите отново със същия обвинителен акт.

Предприети са мерки за намаляване броя на върнатите от съда на прокурора дела, като в началото на 2009 г. е организиран съвместен семинар между съдии и прокурори за уеднаквяване на практиката на СРП и СРС.

2.1.6. Прекратени от съда дела по чл. 250 и чл. 289 НПК

С прекратяване на горните основания са завършили 233 дела. За сравнение, през 2007 г. тези дела са 125, което показва доста голямо увеличение / с около 86%/ на прекратените през този отчетен период дела в сравнение с 2007 г. Процентното отношение на прекратените от съда дела спрямо внесените в съда е 4%.

Общият брой на прекратените дела на основание чл.250, ал.1, т.2 НПК е 201. Следва да се отбележи, че голямата част от тях са за наркотици, внесени, както за престъпления по чл.354, ал.3 НК, така и за престъпления по чл.354а, ал.5 НК. Тези дела са прекратени на основание чл.9, ал.2 НК, тъй като съдът приема, че е налице малозначителност. Наблюдава се противоречива практика и сред самите съдии от СРС, НО, доколкото едни съдебни състави прекратяват наказателното производство за наркотици на стойност 50 лв., а други постановяват осъдителни присъди при същите обстоятелства за наркотици на стойност около 20 лв.

По този повод нееднократно бяха провеждани съвместни събрания между прокурорите от СРП и съдиите от Наказателното отделение на Софийския районен съд. Отделно от това, беше обобщавана практиката на Софийския районен съд по този вид дела и бяха провеждани събрания само с прокурорите от СРП за запознаване с актовете на СРС, с които наказателното производство се прекратява, поради това че деянието е малозначително /чл.9, ал.2 НК/.

2.1.7. Оправдателни съдебни актове и оправдани лица

Общият брой на оправдателните съдебни актове за 2008 г. е 416, от които 375 оправдателни присъди и 41 оправдателни решения по чл.78а НК. Това представлява 6.1% от разгледаните и решените от съда дела и 7.1% от внесените в съда прокурорски актове.

През 2007 г. оправдателните съдебни актове са 387. По внесени обвинителни актове през 2007 г. са постановени 349 оправдателни присъди. Общо оправдателните съдебни актове за 2007 г. представляват 6% от всички решени от съда дела, а за 2006 г. оправдателните присъди и решения са 6.6% от всички решени дела. В абсолютни цифри бройката на оправдателните присъди през 2006 г. е 352. За сметка на това обаче се наблюдава трайно намаление на бройката на оправдателните решения по чл.78а НК – за 2008 г. те са 41, за 2007 г. те са 38, докато през 2006 г. те са 152.

Оправдателните присъди, постановени в съгласие с прокурорското заявление, са общо 48.

За преодоляване на причините, довели до постановяване на оправдателни присъди, които се коренят в работата на прокурорите, беше извършен анализ на конкретни дела. Също така, бяха провеждани общи събрания с прокурорите с предмет на обсъждане конкретни престъпления – например за документната измама по чл.212 НК.

Оправданите лица за 2008 г. са 481 и представляват 8.6% от осъдените и санкционираните лица /5 536/. През 2007 г. оправданите лица са 408.

Причините за постановяване на оправдателни присъди могат да се обобщят по следния начин – пропуски и грешки при водене на досъдебното производство, неправилно оценяване на доказателствата и или настъпила впоследствие промяна във фазата на съдебното следствие, което най-често е свързано с промяна в свидетелските показания на свидетелите на обвинението и отказ от страна на защитата да се четат техните показания. В това отношение НПК създаде нормативно добри предпоставки за оневиняване на виновните лица, като на практика усилията, вложени в досъдебната фаза от прокурора да доказва обвинението, са напълно обезценени.

2.1.8. Протести

Подадени са общо 417 протеста, от които 376 срещу изцяло или частично оправдателни присъди и 41 извън тях /най-често срещу осъдителни присъди с искане за увеличаване размера на наложеното наказание, но и 13 срещу решения по чл.78а НК по дела, които са внесени в съда с обвинителен акт/.

През 2007 г. броят на протестите е 522, а за 2006 г. – 383.

Относителният дял на подадените протести представлява 6.2% от решените от съда дела за 2008 г.

Няма данни към настоящия момент кои от протестите са уважени и кои не са. Това е така, тъй като в Софийската районна прокуратура не се връща обратна информация относно изхода на въззивните дела, образувани по повод подадените от прокурорите протести. В тази посока между ръководството на СРП и СРС, НО беше постигната договореност въззивните решения на съда да се изпращат за сведение на СРП с оглед подобряване на практиката на СРП, а също така и с оглед уведомяване на наблюдаващите прокурори какъв е резултатът от подадения протест. До края на отчетната 2008 г. в СРП няма данни да са постъпили копия на решения на СГС по протести на прокурори от СРП.

Причините за непротестиране на оправдателните присъди се състоят главно в това, че в хода на съдебното следствие не са се събрали нужните доказателства, че е било извършено престъпление, или че то е извършено от подсъдимия. Най-често това става като свидетелите изменят своите показания или заявят, че не си спомнят нещо, а защитата не даде съгласие за четене на протоколите за разпит от досъдебното производство.  До същия резултат се достига и когато не могат да бъдат открити важни свидетели или същите са починали. Проблем представлява също така дезинтересирането на пострадалите, което се дължи най-вече на продължителността на процеса, както в неговата съдебна, така и в неговата досъдебна фаза, а също така и грешното впечатление, което имат някои граждани, че посредством наказателното производство те могат да получат обезщетение за претърпените от тях вреди в резултат на престъплението.

Случва се, освен това, в съдебната фаза да се съберат нови доказателства, които да доведат до промяна във фактическата обстановка и изводите относно вината на подсъдимия.

Друга хипотеза, в която не се протестират оправдателните присъди, която обаче се среща по-рядко, е, че още на досъдебното производство не са били налице основанията за внасяне на делото в съда.

Няма оттеглени протести от прокурор при СРП.

2.1.9. Възобновяване на наказателни дела

В Софийската районна прокуратура има изготвен един сигнал за възобновяване на наказателно дело на основание чл.422, ал.1, т.5 НПК.

2.1.10. Дейност по Закона за административните нарушения и наказания

В Софийската районна прокуратура за отчетната 2008 г.е имало 4 дела по ЗАНН, по които прокурорите са влизали в съдебни заседания.

2.2. Надзор за изпълнение на наказанията и другите принудителни мерки

2.2.1. Привеждане на присъдите в изпълнение

В Районната прокуратура – София, през 2008 г. са получени за изпълнение 3695 присъди срещу 5589 лица /за 2007г. присъдите са 3332 срещу 3428 лица, а за 2006г. – 3657 присъди срещу 3617 лица/ или около 10,89 % увеличение спрямо предходната 2007г. и с 1,039% повече от 2006г.

От общия брой получени присъди /без тези по делегация/ 1166 са с наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” /при 1146 за 2007г. и 1092 за 2006г./, или увеличението е с 1,74% в сравнение с предходния отчетен период и с 6,77% повече от тези през 2006г.; 2421 са с наложено наказание “ПРОБАЦИЯ” /докато през 2007г. те са 871, а за 2006г. – 817/, или увеличението е със 177,95 % спрямо 2007г. и със 196,32 % спрямо 2006г.; 1704 са с наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА” /при 730 за 2007г. и 1842 за 2006г./, или увеличението е съответно: със 133,42 % за 2007г., и е намаление със 7,49 % за 2006г.; 184 с наложено наказание “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” /при 206 за 2007г. и 158 за 2006г./, което е намаление с 10,67 % спрямо 2007г. и е увеличение с 16,45 % в сравнение с 2006г.

В Районната прокуратура – София са получени за изпълнение, по делегация 633 присъди /475 за 2007г. и 338 за 2006г./, което е увеличение с 33,26% спрямо 2007г. и с 87,27% спрямо 2006г. От общия брой получени присъди, 51 са с наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” /за 2007г. те са 76, а за 2006г. са 100/, 526 са с наложено наказание “ПРОБАЦИЯ” /314 за 2007г. и 205 за 2006г./, 71 са с наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА” /при 69 за 2007г. и 43за 2006г./ и 21 – с наложено наказание “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” /за 2007г. те са 16, а за 2006г. – 28/.

От предходната 2007г. са останали неприведени в изпълнение присъди срещу общо 19 лица /неизпратени за изпълнение/, от които 1 получена за привеждане в изпълнение по делегация.

От общия брой останали неприведени в изпълнение присъди 54 са с наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” /при 362 за 2007г., а за 2006г. те са 210/, 108 са с наложено наказание “ПРОБАЦИЯ” /за сравнение – през 2007г. те са били 224, а за 2006г. те са 180/, 81 са с наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА” /при 587 за 2007г., при 788 за 2006г./ и 5– с наложено наказание “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” /за 2007г. те са 67, а за 2006г. те са 66/.

През 2008г. РП – София е изпратила за изпълнение на компетентните органи присъди срещу 5234 осъдени лица, от които 626 получени по делегация. От общия брой приведени в изпълнение присъди 1111 са с наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, 2793 са с наложено наказание “ПРОБАЦИЯ”, 1694 са с наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА” и 196 – с наложено наказание “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”.

След получаването на присъдите в СРП, същите са изпратени на съответните органи за привеждане в изпълнение, както следва: в 5-дневен срок – 4702 /при 2972 за 2007г., а за 2006г. – 3241/, което представлява увеличение с 58,20 % спрямо 2007г. и увеличение с 45,07% спрямо 2006г.

Към 31.12.2008 г. са останали неприведени за изпълнение присъди срещу 248 лица /при 19 за 2007г./. От тях - 54 с „лишаване от свобода”, 108 „пробация”, 81 с „лишаване от права” и 5 „обществено порицание”. От тях неприведени в изпълнение, поради това че чакат кумулация, са общо 52, както следва: 22 са с наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, 26 са с наложено наказание “ПРОБАЦИЯ” и 3 с наложено наказание “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”.

2.2.2. Контрол по изпълнение на присъдите

През отчетения период РП – София е привела реално в изпълнение 5432 присъди, за които има потвърждение за начало на изпълнение на наказанието / за 2007г. техният брой е 3621, а за 2006г. – 3937/, което е увеличение с 50,01% в сравнение с 2007г. и увеличение с 37,97% спрямо 2006г.

От общия брой приведени в изпълнение присъди 1165 са с наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” /при 1163 за 2007г. и 968 за 2006г./, 2480 са с наложено наказание “ПРОБАЦИЯ” /при 1048 за 2007г. и 770 за 2006г./, 1589 са с наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА” /за 2007г. те са 1117, а за 2006г. – 2046/ и 198– с наложено наказание “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” /при 228 за 2007г. и 153 за 2006г./.

През 2008г. са получени за изпълнение 5589 присъди /при 3428 за 2007г., а за 2006г. – 3657/, което представлява увеличение със 63,03 % спрямо 2007г. и увеличение с 52,83 % за 2006г. Броят на реално приведените в изпълнение присъди за 2008г. е 5432 /при 3621 за 2007г., а за 2006г. – 3937/, което е увеличение с около 50,01 % спрямо 2007г. и увеличение с 37,97 % спрямо 2006г.

Към 31.12.2008 г. не са получени потвърждения за привеждане в изпълнение за 1068 присъди /при 934 за 2007г., 1158 за 2006г./, като 200 – получени за изпълнение по делегация /при 171 за предходната 2007г. и 153 за 2006г./.

От общия брой неполучени потвърждения за привеждане в изпълнение присъди 202 са с наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” /при 296 за 2007г. и 301 за 2006г./, 562 са с наложено наказание “ПРОБАЦИЯ” /при 315за 2007г. и 205 за 2006г./, 249 са с наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА” /за 2007г. те са 266, а за 2006г. – 586/ и 55 – с наложено наказание “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” /при 57 за 2007г. и 66 за 2006г./.

Към 31.12.2008 г. незадържаните лица по изпратени присъди “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” са 202, от които 113 осъдени лица са обявени за общодържавно издирване. За сравнение – през 2007г. броят на незадържаните лица е 296, от които 105 са обявени за общодържавно издирване, а през 2006г. броят на незадържаните лица е 358, а обявените за издирване лица са 101.

По всички обявени за издирване лица се изискват ежемесечни справки от съответните органи.

В РП – София за 2008г. няма незаконосъобразно приведени в изпълнение присъди. Има допуснато надлежаване 45 случая / за 2007г. те са съответно 48, а за 2006г. – 50/. Задържането на осъдените лица, след срока на наложеното им наказание е както следва:

- до 10 дни – 9 /за 2007г. те са 15, а за 2006г. – 17/;

- до 30 дни – 11 /за 2007г. те са 7, а за 2006г. – 9/;

- до 3 месеца – 12 /за 2007г. – 11, а за 2006г. – 14/;

- над 3 месеца – 13 /за 2007г. – 15, а за 2006г. – 10/.

От изложеното е видна тенденцията за намаляване на периода на задържане на осъдените лица след срока на наложеното им наказание.

Основни причини за допуснатото надлежаване е забавянето при определяне на общо наказание, късното насрочване на съдебни заседания за разглеждане на внесените от СРП предложения по чл.306 НПК, несъобразяването при определяне на наказанието с времето, през което осъденото лице е било с мярка за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” или “ДОМАШЕН АРЕСТ”, и със срока на вече изтърпяното наказание при определяне на общо наказание, късното изпращане на влезлите в сила определения за общо наказание от съда, несъобразяването с времето, необходимо за влизане в сила на определението за общо наказание, неточните, непълни и несвоевременно получени справки за действително изтърпяното наказание от ГД ИН и от затворите в страната,  неприлагане от решаващите съдилища на материалната разпоредба на чл.24 НК.

По всички определения, по които основания за протест и опасност от надлежаване СРП е подавала протест срещу акта на съда – 34 /при 19 за 2007 г. и 14 за 2006 г./, което се явява увеличение със 78,94 % спрямо 2007 г. и 142,85 % спрямо 2006 г. При получени влезли в сила определения или присъди, за които са налице основанията за възобновяване на производството на основанията, посочени в чл.422 НПК, прокурорите от сектор ИНПЛ в СРП са подавали сигнали до ВКП – 13 /за 2007 г. те са 21, а за 2006 г. съответно 14/. Броят на изготвените и изпратени във ВКП сигнали за възобновяване на наказателни производства – са намалели – с 38,09 % спрямо 2007 г. и със 7,14 % спрямо 2006 г.

С оглед недопускане на незаконосъобразно задържане на осъдени лица над срока на присъдата, са изготвени и изпратени в окръжните прокуратури /СГП и ОП/ 73 сигнала за прекъсване на изпълнението на присъдата /за сравнение техният брой през 2007 г. е 65, а през 2006 г. - 20/ са подавани сигнали за прекъсване на изпълнението до СГП, или през отчетната 2007 г. са подадени 12,30 % повече сигнали.

За 2008 г. в РП – София са постъпили 17 молби за отлагане изпълнението на наказанието /за 2007 г. те са 30/, от които: 6 уважени на основание чл.415 НПК /5 за 2007 г./, 9 молби са оставени без уважение /за 2007 г. те са 21/, по две от молбите е в ход процедура по събиране на доказателства относно причините, сочени като основание за отлагане.

За 2008 г. РП – София е изготвила и внесла в РС – София 251 предложения по реда чл.306, ал.1 НПК / за 2007 г. техният брой е 334, а за 2006 г. е 180/, 5 европейски заповеди за арест /за 2007 г. е 1/ и 22 предложения по чл.414 НПК /за 2007 г. те са 36, а за 2006 г. - 25/, което се явява намаление на 38,88 % спрямо 2007 г. и намаление 12 % спрямо 2006 г.

През 2008г. прокурорите от сектор ИНПЛ в СРП са участвали общо в 1186 съдебни заседания по производства във връзка с изпълнение на наказанията /за 2007г. – 1276/.

Прокурорите от сектор ИНПЛ в СРП са се произнесли с 92 постановления по чл.417 НПК / за 2007г. техният брой е 124/, като в 62 са зачели времето, през което осъденото лице е било с мярка за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” или “ДОМАШЕН АРЕСТ” /при 105 случая за 2007г./, а в 30 е постановен отказ за зачитане на времето, през което осъденото лице е било с мярка за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” или “ДОМАШЕН АРЕСТ” /при 19 случая за 2007г./.

След анализ на горепосочените данни и съпоставката с данните от предходната година се налага изводът, че през 2008г. има значително увеличение на получените за изпълнение по делегация присъди със 158.

Продължава да стои като проблем при привеждане в изпълнението на наложените наказания “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” неточните и непълни справки, подавани от ГД ИН и от затворите в страната. Необходимо е изготвянето на унифицирана примерна справка за изтърпяното наказание до момента със зачетени работни дни и оставащо време която да е задължителна за цялата администрация на Главната дирекция “Изпълнение на наказанията”.

Не са преодолени трудностите и по изпълнение на наказание “ПРОБАЦИЯ”, подробно посочени в доклада от предходния отчетен период.

Такива възникват по повод зачестилите случаи, когато наложената пробационна мярка “включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие” не може да бъде изпълнена поради липса на образователен ценз на осъдения; когато осъденият продължително пребивава извън пределите на страната, от което произтича реалната опасност от изтичане на давностния срок; когато наказанието “ПРОБАЦИЯ” е наложено на лице, което има установено заболяване, пречещо му да изпълнява наложеното му наказание.

В търсене на отговор на тези и др. въпроси, възникващи в практиката, се провеждат редовни срещи с представители на ОДП – София и се дават конкретни указания. Прокурорите от СРП участват редовно в заседанията на пробационния съвет.

Посочените по-горе резултати сочат огромно увеличение на извършената работа по привеждане в изпълнение на влезлите в сила присъди през отчетната 2008г.

2.2.3. Принудителни мерки

Задължителното лечение е регламентирано в глава V “Психично здраве” от Закона за здравето /ЗЗ/, където са очертани правомощията на прокурора да сезира съда с искане за задължително настаняване и лечение /след извършване на проверка/ на психично болни лица, които поради заболяването си могат да извършат престъпление или действия, които представляват опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашават сериозно здравето им.

Немалък брой от подадените в сектора молби касаят влошаване на битови и личностни отношения.

Общият брой на образуваните в СРП през 2008г. преписки, касаещи принудително и задължително настаняване и лечение на психично болни лица, е 981 /за 2007г. те са 731, а за 2006г. – 680/, което е увеличение със 7,4 % от преписките за 2007г. От тях 787 са по чл.155 ЗЗ /477 за 2007г. и 630 за 2006г. – по ЗЗ/ и 194 по чл.89 НК, а от тях 103 са по инициатива на прокурор /за 2007г. те са 254, а за 2006г. – 50/.

През 2008г. в съда са внесени общо 286 /за 2007г. те са 370, а за 2006г. те са 347/ искания по реда на чл.157 ЗЗ за задължително настаняване за лечение на психично болни лица и предложения по чл.89 НК, което е намаление със 7,7 % спрямо предходната 2007г. Отделно от това, постановени са още 246 отказа за внасяне на предложение в съда, от които 240 по чл.155 ЗЗ и 6 по чл.89 НК, както и 33 преписки, изпратени по компетентност на други прокуратури в страната.

Общият брой на разгледаните от съда през отчетния период предложения и искания е 418 /за 2007г. те са 596, а за 2006г. – 252/, или намалението спрямо 2007г. е със 7,0%; от тях уважени – 129, от които 101 уважени по чл.155 ЗЗ и 18 уважени по чл.89 НК /за 2007г. те са 266, а за 2006г. – 241/; оставени без уважение – 2 /при 4 за 2007г. и 11 за 2006г./ и прекратени от съда – 24. Неразгледани са останали 141 предложения и искания.

Неразгледани от съда искания и предложения през отчетната 2008г. са 141 / за 2007г. те са 219, а за 2006г. – 95/.

Прокурорите от СРП са участвали в 221 заседателни дни /при 582 за 2007г., а за 2006г. те са 262/, което е с 37,9 % намаление спрямо 2007г., както и в 418 съдебни заседания по внесени искания и предложения /при 2317 за 2007г./.

2.3. Гражданскосъдебен надзор

За отчетния период прокурорите при отдел ГСН на СРП са участвали в 3378 граждански дела – първоинстанционни, като са участвали в 301 дела по ЗОДОВ, от които 27 по чл. 2 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Р България, като са отхвърлени 14 искови претенции, а са уважени 13 и същите са протестирани в срок. От подадените 13 протеста по ЗОДОВ три са уважени, три са неуважени и седем са останали неразгледани. Присъдена сума по делата по чл. 2 ЗОДОВ - 48 046 лева, а исканата сума е била 185 300 лева.

Решените дела за отчетния период са общо 660. Внесени са 5 искови молби по чл. 75 и чл. 74 СК. Три иска са подадени по реда на ГПК, като от тях два са уважени, а един е неразгледан.

Подадени са общо 51 уведомления по реда на ЗОПДИППД.

Съотношението към 2007 г. е следното: нараснал е броят на гражданските дела, в които са участвали прокурорите, като 2007 г. същите са 2639, а за 2008 г.- 3378.

Даваните от тях заключения и становища в огромното си мнозинство са възприемани от съда.

3.    Специален надзор и дейност по преписки и дела, образувани за някои категории тежки престъпления и такива от значим обществен интерес

3.1. Обобщени данни и анализ на специалния надзор

В Софийската районна прокуратура за 2008 г. са водени 22 преписки на специален надзор, като всички те касаят евентуално данни за престъпления, свързани със злоупотреба с фондове на ЕС. Всички преписки са новообразувани. От тях четири са решени с отказ от образуване на досъдебно производство, по две е образувано досъдебно производство, четири са изпратени по компетентност, а останалите 12 все още не са приключили.

Общо наблюдаваните дела на СН са 111[13]. От тях 28 са за документни престъпления и измами; 50 дела са за злоупотреби с фондове на ЕС; 33 дела от значим обществен интерес, по преценка на административния ръководител.

От тях новообразувани са 82 дела. Приключени са 31 дела, а от тях прекратени са 4 и внесени в съда са 24. Предадени на съд са 37 лица, а осъдени лица са 7, от които 2 за злоупотреби с фондове на ЕС, 4 за документни, данъчни и финансови измами и 1 по дело от значим обществен интерес. Влезли в сила са съдебните актове, с които са осъдени двете лица за злоупотреба с фондове на ЕС. По тези дела прокурорите сключиха споразумения и щетите бяха възстановени.

Оправдани са 3 лица по дела от значим обществен интерес.

За сравнение, през 2007 г. делата на специален надзор от тези категории са 72. Пет дела са прекратени, а 34 са внесени в съда. Постановени са осъдителни присъди срещу пет лица.

3.2. Дела за някои категории тежки престъпления и такива от значим обществен интерес

3.2.1 Организирана престъпност

В СРП за отчетната 2008 г. не е имало такива дела. Такова е било положението и през 2007 г.

3.2.2. Корупционни престъпления

По тези показатели също няма водени в СРП дела.

3.2.3, 3.2.4., 3.2.5 и 3.2.6. Престъпления, свързани с изпиране на пари и еврофондове, както и данъчни престъпления; престъпления, извършени от магистрати, депутати и членове на МС

Дела за пране на пари през 2008 г. няма, тъй като са от компетентността на СГП. Дела срещу депутати, магистрати, членове на МС също няма, тъй като и те са от компетентността на СГП. За 2008 г. по показателите в табл. 4.2.2 делата, свързани с еврофондове, са общо 29, а от тях 25 са новообразувани. Четири са внесени в съда, а от тях две със споразумения и две с обвинителен акт. Споразуменията бяха посочени по-горе.

Наблюдавани са общо 74 дела за данъчни престъпления по критериите, зададените в таблицата, а от тях 51 са новообразувани. 30 дела са внесени в съда, а 5 са прекратени.

За документни престъпления са водени 14 дела, от тях 5 са новообразувани. Едно е внесено в съда, а 4 са спрени.

За сравнение, по същите показатели за 2007 г. в СРП е имало само 3 дела за еврофондове, а данъчните престъпления са 85.

3.2.7. Прокарване в обращение и използване на неистински парични знаци и кредитни карти

В СРП за отчетната 2008 г. няма такива дела, тъй като са от компетентността на СГП.

3.2.8. Престъпления с предмет наркотични вещества

В СРП за 2008 г. е имало общо 1 592 дела за такива престъпления. Приключени от разследващите органи са 1 180 дела, а от тях решени от прокурор са 1 094. Спрените ДП са 178, прекратените са 483, а внесените в съда – 433. Осъдените лица са 172 по общо 168 осъдителни и санкционни решения. Оправданите лица са 21 по 21 дела.

За 2007 г. тази статистика изглежда по следния начин - 1 768 досъдебни производства, приключени от разследващ орган са 1 398, решени от прокурор са 992, внесени в съда са 580 дела, спрени са 119, а прекратени - 293.     Софийският районен съд през 2007 г. е осъдил 44 лица за престъпления с предмет наркотични вещества, оправданите лица са 11.

По отношение на тези дела следва да се отбележи, че те са едни от най-масовите, с които се занимава Трети отдел в СРП. Независимо от това, положителен факт е, че от решените от прокурор 916 дела 790 са приключили до 7 месеца, което прави 86%.

Иззетите наркотични вещества са както следва: 3.70 кг хероин, 0.57 кг кокаин, 10 кг марихуана и 4.20 кг други наркотични вещества.

Иззетите наркотични вещества през 2007 г. са както следва: 4.92 кг хероин, 0.26 кг кокаин, 11.20 кг марихуана и 23.31 кг други наркотични вещества.

3.2.9. Престъпления, свързани с незаконен трафик на хора

В СРП за 2008 г. е имало общо 50 дела за престъпления по чл.155 НК. От тях 27 са приключени от разследващ орган, а от тях – 23 решени от прокурор. Осем са спрени, пет са прекратени, а десет са внесени в съда.

За престъпления по чл.159а НК – чл.159в НК са наблюдавани общо 24 дела, от които приключени от разследващ орган са 13, решени от прокурор са 11. Две са спрени, две са прекратени, а шест са внесени в съда. Две от делата са приключили с осъдителни присъди.

За 2007 г. е имало общо 54 наблюдавани досъдебни производства за престъпления по чл.155 НК. От тях 49 са приключени от разследващ орган, а от тях – 18 решени от прокурор. Седем са спрени, две са прекратени, а шест са внесени в съда.

За престъпления по чл.159а НК – чл.159в НК са наблюдавани общо 17 дела, от които приключени от разследващ орган са 11, решени от прокурор са 5. Всички решени са спрени, като три от тях са спрени срещу известен извършител, тъй като извършителите се намират в чужбина.

Горната статистика показва, че като цяло през 2008 г. леко се е повишил броят на наблюдаваните и решените дела за трафик на хора.

Пострадали от престъпленията, свързани с незаконен трафик на хора, са само жени, като една част от тях са на възраст под 18 год. – от 116 пострадали жени 29 са под 18 год.

3.2.10. Престъпления, свързани с културно-историческото наследство

В СРП няма такива дела, тъй като те са от компетентността на окръжната прокуратура.

3.2.11    Престъпления, извършени от непълнолетни

По отношение на престъпленията, извършени от непълнолетни, през 2008 г. в СРП са наблюдавани общо 277 такива досъдебни производства. Най-голям дял от тях имат престъпленията против собствеността /200/. Приключени от разследващ орган са 220, а неприключени са останали 57. Решените от прокурор са 211, което е 95.9% от приключените от разследващ орган дела. Внесени в съда са 177 дела, което е 83.8% от решените от прокурор.

Осъдените непълнолетни лица през 2008 г. са 147, а оправданите са само 13.

Като се има предвид тази статистика, може да се каже, че делата срещу непълнолетни през 2008  г. са разглеждани и решавани по-бързо, отколкото през 2007 г.

По отношение на престъпленията, извършени от непълнолетни, през 2007 г. в СРП, положението е както следва: наблюдавани са общо 383 такива досъдебни производства. Най-голям дял от тях имат престъпленията против собствеността /281/. Приключени от разследващ орган са 316, а неприключени са останали 67. Решените от прокурор са 276, което е 87% от приключените от разследващ орган дела. Внесени в съда са 228 дела, което е 83% от решените от прокурор.

3.2.12. Престъпления, извършени в местата за лишаване от свобода

По текстовете, посочени в съответната таблица, в СРП за отчетната 2008 г. няма наблюдавани досъдебни производства за престъпления, извършени в местата за лишаване от свобода. Такова е положението и през 2007 г.

3.2.13. Престъпления, извършени от служители на МВР и МО

В СРП за отчетната 2008 г. не е имало преписки и дела за престъпления, извършени от служители на МВР при и по повод изпълнение на службата им. ЗИДНПК, с който родовата подсъдност на делата за този вид престъпления се променя, влезе в сила от 01.01.2009 г.

4.           Административносъдебен надзор

В изпълнение на разпореждане на Върховната административна прокуратура, дадено в писмо № И-18/25.05.2006 г., и в изпълнение на Заповед на главния прокурор на Република България, в СРП е създаден отдел “НАДЗОР ЗА ЗАКОННОСТ”. Същият осъществява дейност по разкриването и отстраняването на закононарушения в дейността на органите на държавната и общинска администрация, специализирани и контролни органи и други.

Изискванията към прокурорите от този отдел са да следят за спазване на законността, да разкриват и предприемат действия за отмяна на незаконосъобразни актове, което задължение произтича от чл. 127, т. 3 от Конституцията на Р България и чл. 16, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс и чл. 145, ал. 5 от Закона за съдебната власт, както и да прилагат разпоредбите на чл. 145, ал. 1, т. 5 ЗСВ. Правомощията са очертани в Указание № И-38/26.07.2006 г. на главния прокурор на Р България относно “Дейността на прокуратурата по отмяна на незаконосъобразни административни актове“. В тази насока това специализирано звено към СРП извършва проверки на съответните държавни органи и институции, както и общински администрации и други специализирани учреждения, с оглед териториалната компетентност на СРП. Водещо начало и приоритет в този вид дейност е важен държавен или обществен интерес, които се засягат при такъв вид правоотношения.

Следва да се отбележи, че към настоящия момент с оглед измененията на нормативната уредба, а именно, новоприетият закон за съдебната власт, в сила от 11.08.2007 г., липсват методически указания за извършването на такъв специализиран вид дейност от прокурорите. Това обстоятелство препятства оптималното функциониране на този вид дейност в работата на СРП отдел НЗ.

Като количествени параметри за отчетната 2008 г. са разгледани 564 преписки, от които 15 по инициатива на прокурора, 549 по искане на граждани и организации.

Извършените проверки по реда на чл. 145, ал. 1 ЗСВ са 237. Общият брой проверени административни актове е 9000. За извършването на необходимата проверка е създадена специална организация.

Изготвени са четири специални точки, които да обхванат периметъра /нормативен/ на извършваната проверка, като тематично са ангажирани 24 районни кметства на СО; СДВР, вкл. 9-те РУ на територията на гр. София, както и отдел “Инспекторат” при СО. Нормативната база е очертана при следните параметри.

По т. 1 – проверка на дейността на Столичния “Инспекторат” при СО на територията на 24 районни кметства, съвместно с органите на СДВР и 9-те РУ по повод изпълнението на ЗМСМА; ЗДС; ЗОС; ЗМВР /чл.55, чл.56 и чл.57/ по повод на Наредба № 1 на СО за издаването на констативни протоколи за административни нарушения и спазването разпоредбите на ЗАНН, по осъществяване на текущ надзор за законност по отношение на изготвените административни актове. Проверката е извършена по реда на чл.145, ал.1 ЗСВ и са изготвени съответни предложения по реда на “Надзора за законност”, като периодът на проверката е имал обхват от 01.01.2008 г. до 01.11.2008 г., като е акцентирано върху правомощията на органите на полицията по реда на издаване на индивидуални административни актове при условията на обвързана компетентност, както по реда на ЗМВР, във връзка с Наредба № 1 на СО, така и във връзка със ЗМСМА.

По т. 2 е извършена проверка на територията на СДВР, вкл. 9 –те РУ за територията на гр. София по повод прилагането на чл.55 и чл.56 ЗМВР по опазването на обществения ред и покоя на гражданите /при констатирани нарушения – шум, нарушение на нощната тишина, по повод извършването на строителни работи във времето, установено за почивка на гражданите/ по изпълнение на Наредба № 1 на СО и спазването на ЗАНН по издаването на индивидуални административни актове.

По т. 3 е извършена служебна проверка на територията на СК “Градски транспорт” по повод прилагането на Наредба за превоз на пътници и условията за пътуване с масовия градски транспорт на територията на гр. София, влязла в сила от 01.09.2008 г. по чл.36, ал.1 от същия акт за съставяне на актове за установяване на административни нарушения по реда на ЗАНН.

По т. 4 е извършена служебна проверка на територията на СДВР, вкл. 9 –те РУ за гр. София по повод прилагането на ЗБДС – чл.9, ал.1 от същия закон, като за констатираните нарушения на чл.32, ал.1, т.4 ЗБДС е реагирано чрез методите на чл.145, ал.1, т.5 и т.6 ЗСВ. Проверката е извършена посредством способите на чл.145, ал.1 ЗСВ и за период от 01.01.2008 г. към м. декември 2008г.

Като вследствие на извършените служебни проверки са проверени 9 000 /девет хиляди/ административни акта и са изготвени и внесени 48 /четиридесет и осем/ предложения по реда на “Надзора за законност”, на основание чл.145, ал.1, т.5 и т.6 ЗСВ.

Възлагателните проверки са 237. Решените преписки са 564, от които решени по същество 327, а изпратени по компетентност 237. Подадени са 48 предложения по реда на “ Надзора за законност”, като всички те са уважени. Общият брой на установените закононарушения е 285.

В сравнение с 2007 г. сега се отчита увеличение с повече от 40% в бройката на извършените проверки по реда на ЗСВ – за 2007 г. те са 166, а през 2007 – 237.

Един от същите прокурори постоянно заседава на територията на “Брачна колегия “ при СРС, находяща се на бул. “Цар Борис ІІІ” № 54, което обстоятелство следва да бъде отчетено като значително неблагоприятно за компактната работа на отдела като колектив, на едно работно място. Същият прокурор обслужва сам 11 съдебни състава, което значително натоварва обема на неговата работа.

5.           Административноръководна и контролна дейност

5.1. Натовареност на СРП и средно на един прокурор

Обемът на прокурорската дейност на СРП за 2008 г. продължава да нараства, като при това увеличението в сравнение с предходните две години е значително. Общо прокурорските актове и участия в съдебни заседания са 179 684. През 2007 г. тази цифра е 109 312.

Така например, за 2008 г. общо наблюдаваните досъдебни производства са 109 808, докато през 2007 г. те са 56 344, което е с близо 10 000 повече в сравнение с 2006 г., когато те са 46 651. Или, констатира се увеличение през 2008 г. спрямо 2007 г. с 53 464 повече досъдебни производства, което представлява ръст 94.88%.

Решени са през 2008 г. общо 87 256 дела, което прави 79.7% от всички наблюдавани ДП. Въпреки изключително високата бройка в абсолютни цифри, както на наблюдаваните, така и на решените дела, този процент е дори още по-висок в сравнение с 2007 г., когато решените ДП са представлявали 62% от наблюдаваните. През 2008 г. прокурорите от СРП са решили със 150% повече дела от 2007 г. /35 062/.

Прокурорите от СРП са взели участия в общо 28 061 съдебни заседания, което е с 10 000 съдебни заседания повече от 2007 г. /17 074/ и почти толкова от 2006 г. /17 744/.

Наблюдавани са 58 444 преписки. Общо прокурорските решения по преписки за 2008 г. са 50 637, което е 86.6% от наблюдаваните. През 2007 г. решените преписки са 83 % от наблюдаваните /64 187 наблюдавани и 53 199 решени/.

Решенията по преписките са както следва: 31 805 откази да се образува досъдебно производство, 16 191 постановления за образуване и 2 641 изпратени по компетентност. В сравнение с 2007 г. се наблюдава спад в бройката на образуваните ДП с около 3 500.

По досъдебните производства прокурорите са се произнесли с 55 929 постановления за прекратяване, 25 588 постановления за спиране и 5 809 прокурорски акта, с които делото се внася в съда. Това прави общо 87 526 решения по досъдебните производства. Като цяло, в сравнение с 2007 г. се наблюдава леко увеличение в бройката на спрените дела за 2008 г. /през 2007 г. тя е 22 171/, за сметка на което има също така лек спад в бройката на внесените в съда дела /през 2007 г. тя е 6 234/. Внесените в съда дела /5 809/ представляват 5.29% от всички наблюдавани. Върнатите от съда дела са 861, което представлява 14.8% от внесените в съда. За сравнение, през 2007 г. върнатите от съда дела са 1 129, което е 18% от внесените в съда за същата година /6 234/.

Предадените на съд лица са 6 496, а осъдените – 5 536, от които с влязла в сила осъдителна присъда или решение - 3 861. Това прави 59.4% осъдени лица от всички предадени на съд, което е добър резултат.

Не може да не се отчетат като огромен труд прекратените по давност стари дела, които са 49 765.

През 2008 г. са направени 1 588 искания до съда за определяне на мярка за неотклонение, за одобрение/разрешение за извършване на действие по разследване. За сравнение, през 2007 г. тези искания са 1 457, а през 2006 г.- 936.

Подадените протести срещу присъди са общо 417, като тук влизат срещу оправдателни и срещу осъдителни присъди.

Изпълнени са присъди срещу общо 5 234 лица.

Проверени са 9 000 административни акта.

От данните за тежката престъпност се вижда, че наблюдавани в СРП за 2008 г. са 1 719 дела, решени са 1 151, а от тях внесени в съда са 473. Това означава, че 66.95% от наблюдаваните дела са решени, а от решените 41% са внесени в съда.

Всички тези статистически данни показват само едно – обемът работа в СРП е нараснал!

За отчетния период в СРП по щатно разписание е имало 200 бройки за прокурори. От тях реално са работили в СРП средно през годината 149 прокурори.[14] На всеки един от тях средно се пада по 1 205.93 прокурорски акта и участия в съдебни заседания, което е с 451.96 повече прокурорски акта и участия в съдебни заседания в сравнение с 2007 г. /тогава е 753.876/.

Наблюдавани досъдебни производства средно от един прокурор за 2008 г. са 737, което е почти два пъти повече, отколкото за 2007 г. – тогава са 388.6. Решените досъдебни производства са 587.4, което отново е близо два пъти и половина повече в сравнение с 2007 г. /241.8./ За 2006 г. наблюдаваните от един прокурор досъдебни производства са 322, а решените такива – 271. От гореизложеното е видно, че натовареността с наблюдавани досъдебни производства на един прокурор в СРП се е увеличила през 2008 г. в сравнение с 2007 г. с 89%, като увеличението се дължи главно на делата с изтекла давност.

Наблюдаваните преписки от прокурор в СРП средно за 2008 г. са 392.2. По тях с решения средно един прокурор в СРП се е произнесъл с 213.5 отказа и 108.7 постановления за образуване на досъдебно производство. Това прави средно 322.2 решения на прокурор по преписките. По този показател се отбелязва спад в бройката на наблюдаваните преписки в сравнение с 2007 г., когато на един прокурор са се падали средно по 443, а решените от него средно са 358.7.

През 2008 г. средно един прокурор в СРП е взел участие в 188.329 съдебни заседания, което е доста повече в сравнение с 2007 г., когато те са 118.

Що се отнася до решенията по досъдебно производство средно те са, както следва: 38.99 прокурорски акта за внасяне на делото в съда /през 2007 г. – 43/, 375.4 прекратени досъдебни производства /през 2007 г. – 44.4/ и 171.7 спрени досъдебни производства /през 2007 г. – 153/. Това означава, че средно един прокурор е решил 79.7% от наблюдаваните от него досъдебни производства / а през 2007 г. този процент е 62%/.

Средно всеки един прокурор е решавал 66.9% от наблюдаваните от него досъдебни производства за тежка престъпност, а от тях 41% са внасяни в съда. През 2007 г. процентното отношение на решени от прокурор спрямо общо наблюдавани дела от тези категории е 56.3%. Внесените през 2007 г. в съда дела са 33.23% от наблюдаваните. Всичко това показва, че трайно се увеличава ефективността на СРП по тези направления.

Внесени са средно по 10.65 искания до съда, като тук се включват исканията за мярка за неотклонение, за претърсване, изземване, обиск, освидетелстване.

На един прокурор средно се падат по 2.7 протеста срещу присъди и по 35.13 изпълнени присъди срещу лица, а също така по 60.4 проверени административни акта.

5.2. Кадри и квалификация

5.2.1. Обезпеченост с разследващи органи и прокурори. Състояние, проблеми и предложения

Наблюдава се засилваща се тенденция дознателите да напускат системата на СДВР. За 2007 г. щатът за дознатели е 339 щатни бройки, от които реално заети са 256. Напусналите /69/ са повече от назначените /57/.

През 2008 г. щатът е запълнен дори още по-малко – реално работещи са 251 дознатели, което означава, че и средната натовареност на един дознател е нараснала. Честото текучество на дознатели изключително много пречи на екипния принцип на работа, заложен в НПК. Смяната на един разследващ орган с друг по едно и също дело е предпоставка за некачествена и забавена работа.

По данните на СДВР средно на един дознател през 2008 г. са се падали по около 206 /а през 2007 г. – 158/ дела за разследване, което означава, че дознателят е изправен пред дилемата, дали да изпълнява стриктно указанията на наблюдаващия прокурор и да нарушава винаги сроковете на разследване, или да ги изпълнява формално, колкото да „отхвърли” работата. И двата варианта влияят отрицателно върху качеството на разследването, респ. върху разкриваемостта и доказването на престъплението и вината на извършителя.

Следва да се отбележи, че натовареността на дознателите излиза дори още по-голяма, въз основа на статистиката на СРП. От общо наблюдавани от дознатели 56 447[15] дела на всеки един от тези 251 дознатели средно се падат по 225 дела. Дори щатът за разследващи полицаи да бъде запълнен и се запази и през 2009 г., броят на разследвани от тях досъдебни производства, средно на един, ще се падат по 167 дела. При това положение разследващите полицаи отново обективно няма да могат да провеждат качествено и срочно разследване по делата. Горният извод е направен, без да се отчитат делата, наблюдавани от Софийската градска прокуратура, които са с фактическа и правна сложност, но по обясними причини не влизат в статистиката на СРП.

Друг проблем при противодействието на престъпността е твърде недостатъчната кадрова и материално-техническа обезпеченост на органите на СДВР и главно на дознателския апарат. Разследващите органи като бройка са изключително недостатъчни за обема от работа на територията на гр. София.

Обезпечеността с прокурори в СРП е достатъчна, ако се гледа щатното разписание. Следва обаче да се има предвид, че този щат от 200 магистрати не е запълнен – за изминалата 2008 г. около една четвърт от тези 200 хора не са изпълнявали реално задълженията си в СРП. Една голяма част от тях преминаха в СГП и СРС, други продължават да бъдат командировани в СГП, има в отпуск по майчинство, напуснали и дисциплинарно уволнени. По този начин, макар щатът да е достатъчен, работата се разпределя между значително по-малко прокурори, което прави натоварването по-голямо. Проблемът би могъл да се разреши, ако се запълни незаетият щат чрез назначаване на младши прокурори, прокурори или връщане на командированите в СРП.

5.2.2. Квалификация – състояние, проведени обучителни мероприятия, необходими мерки за повишаването й

В течение на цялата година повечето прокурори от СРП бяха изпращани на обучения и семинари. Такива е имало по следните теми: интелектуална собственост, закрила на детето, европейско сътрудничество по наказателни дела, финансови престъпления в Интернет, киберпрестъпления, наказателноправни аспекти на обществените поръчки, борба с трансграничната престъпност, разследване и разкриване на компютърни престъпления, защита на класифицираната информация и др.

Някои колеги спечелиха специализации в чужбина, други се обучават по международни програми с финансова подкрепа от бюджета на прокуратурата.

За повишаване квалификацията на прокурорите е добре да се организират повече семинари по практически въпроси с участието и на съдиите от СРС, за да може да се постигне уеднаквяване на практиката по прилагането на закона.

През изминалата година нееднократно бяха провеждани семинари за деловодители и прокурори на тема работа с УИС и компютърна грамотност. Добре би било тази тенденция да продължи и през следващата година.

5.3. Извършени проверки и ревизии – констатации, мерки и предложения

През изминалата година в Софийската районна прокуратура беше извършена комплексна ревизия, обхващаща дейността на СРП за 2007 г. Със Заповед № 1416/16.09.2008 г. на градския прокурор на София, г-н Н. Кокинов, беше назначения комисия от прокурори от Софийската градска прокуратура. Комисията излезе с доклад за резултатите от проверката, в който бяха направени препоръки в следния смисъл: да се изпращат своевременно материалите на горестоящите прокуратури, когато се изискват от последните;  да не се изпращат на органите на МВР спрените дела срещу известен извършител, тъй като са били констатирани единични такива случаи; прокурорите да датират обвинителните актове.

По повод извършени проверки по конкретни преписки и досъдебни производства от Инспектората на ВСС са дадени препоръки да се прецизират обвинителните актове, така че да не се стига до връщане на делото от съда, както и по-стриктно да се упражняват прокурорските правомощия при предявяване на обвинението, предявяване на разследването и в стадия „Действия на прокурора след приключване на разследването”. Други препоръки се отнасят до извършването на съвместни анализи на съда и прокуратурата за причините за връщането на делата.

В изпълнение на дадените препоръки от по-горе беше обърнато внимание на всички прокурори от СРП по-ефективно да упражняват своите правомощия по чл.219, ал.1 НПК, чл.226, ал.2 и ал.3 НПК и чл.242, ал.2 НПК, да прецизират прокурорските си актове, да поставят дата на обвинителните актове, съобразно чл.246, ал.3 НПК, спрените дела срещу известен извършител да се оставят на съхранение в СРП.

Отделно от това, препоръките на СГП бяха обсъдени на общо събрание на прокурорите. Беше организирано и проведено и общо събрание между прокурорите от СРП и наказателните съдии от СРС, с предмет анализ на причините за върнатите от съда дела.

По повод на други извършени от Инспектората на ВСС проверки, са дадени препоръки за реално и ефективно осъществяване на функцията по ръководство и надзор на разследването; спазване на процесуалните срокове, независимо от вида на прокурорския акт, с който приключва досъдебното производство.

За изпълнение на тези препоръки беше извършено следното. На Инспектората на ВСС е отговорно с писмо, че вече е създадена организация, която цели спазване на процесуалните срокове в досъдебното производство. С цитираната по-горе Заповед № 115/2008 г. са въведени следствено-календарни планове по новообразуваните дела срещу известен извършител. Един екземпляр от тях се намира у наблюдаващия прокурор за осъществяване на личен контрол, втори екземпляр е предоставен на прокурора – координатор със съответното РУ, който извършва ежеседмични проверки за спазването на календарните планове. Проверките на прокурорите-координатори са предназначени, именно, да доведат до повишаване на контрола на разследването и спазване на сроковете. Съгласно същата заповед в края на всеки месец от разследването дознателят докладва за хода на делото и оставащия срок, за да може прокурорът ефективно да упражни правомощията си по чл.196 НПК.

В течение на цялата година многократно и по различни поводи ръководството на СРП е извършвало вътрешни проверки на работата на прокурорите. Като част от тези проверки следва да се посочат ежеседмичните справки за решените по същество дела на прокурорите от трите отдела. Целта на тези справки е да се засили бройката на решените по същество дела.

Отделно от това, извършвани са текущи и инцидентни проверки, насочени към постигане още по-стриктното спазване на НК и НПК. Обект на такива проверки са конкретните дела, взети на специален надзор с предстояща да изтече давност, делата с открита процедура по чл.368-369 НПК, старите дела с изтекла давност.

Ежедневно се извършват справки за делата, по които изтича 30-дневният срок за произнасяне по чл.242 НПК, след което съответният ресорен ръководител обръща внимание на всеки прокурор поотделно да се произнесе до изтичането на този срок. С това се цели да се постигне максимално спазване на НПК в това отношение.

По сигнали на граждани или по инициатива на административния ръководител са извършвани цялостни проверки на доклада на конкретни прокурори с оглед проверка отново на срочността за произнасяне. При констатирани допуснати нарушения на сроковете по НПК са образувани дисциплинарни производства и са налагани наказания със заповед на административния ръководител.

5.4. Анализ на причините, довели до образуване на дисциплинарни преписки, средна продължителност за решаването им и взаимодействие в тази връзка с Инспектората на ВКП

Като основна причина, довела до образуване на дисциплинарни производства, може да се изтъкне неспазването на сроковете по НПК и забавянето с месеци на дела и преписки от прокурорите. Заради такива нарушения са наложени наказания на двама прокурори със заповед на административния ръководител. На трети прокурор е наложено също дисциплинарно наказание от административния ръководител, но заповедта е отменена от ВСС, като главният прокурор е направил предложение този прокурор да бъде уволнен. След приключване на дисциплинарното производство ВСС е взел решение да бъде наложено наказание намаляване на основното трудово възнаграждение.

На четирима прокурори е обърнато внимание със заповед на административния ръководител на основание чл.327 ЗСВ, като отново констатираното нарушение е забавяне на движението на дела и преписки.

Копие от тези заповеди са изпращани на отдел „Инспекторат” и отдел „Административен” във ВКП. В тази връзка трябва да се спомене, че част от заповедите за обръщане на внимание по реда на ЗСВ са инициирани от Инспектората на ВСС след извършените там проверки по повод на конкретни сигнали.

В края на отчетната 2008 г. бяха образувани четири дисциплинарни производства, които не приключиха до изтичането на годината.

6.           Информационно осигуряване

6.1. Отчетност за дейността на СРП

Изискванията към отчетността за дейността на СРП непрекъснато нарастват. Увеличава се броят, честотата и показателите, по които се изготвят статистически справки и сведения, а също така и справки по конкретни дела и преписки. Това затруднява, както работата на деловодството, така и работата на прокурорите. Наред с изпълнението на преките им служебни задължения, свързани с осъществяване на ръководство и надзор по делата и участия в съдебни заседания, прокурорите ежедневно пишат справки. Що се отнася до деловодството, трябва да се каже, че статистическите данни за всяка справка се броят основно ръчно.

Затруднение представлява, на следващо място, въвеждането не в началото на съответния отчетен период, а през самия период, на изцяло нови показатели и критерии за отчетност. Това отнема дори още повече време на деловодството да извлече исканата информация, тъй като тя не се е въвеждала в никакви дневници, регистри и книги преди това.

Не са малко случаите, в които се поставят изисквания да се предостави статистическа информация, която налага да се преглеждат делата едно по едно. Когато исканата справка касае и правна материя, деловодството не може да се справи. Затова обобщаването на справката се извършва обикновено от заместник районен прокурор, за да се спести от времето на прокурорите и те да могат да работят по делата си.

Нерядко е трудно да се удовлетворят изискванията за справки с даден много кратък срок, тъй като обикновено се иска обемна информация, която не може да се събере в този срок.

В много от получените в СРП искания за справки информацията е неточна. Например, посочват се номерът на дела, които не отговарят, посочват се само номера на досъдебни производства, без да се посочи съответстващият им прокурорски номер на СРП, в някои случаи се посочват само номера на досъдебни производства, без да се посочва по опис на кое РУ са, и т.н.

В резултат на всичко гореизложено се забавя деловодното обработване на постъпващите и излизащите дела и преписки, които се трупат с купчини, а същинската прокурорска работа изостава. 

6.2. Внедряване на УИС

Унифицираната информационна система е внедрена в СРП и работи с нейната последна версия – 3.0. От 2008 г. вече се въвеждат в УИС и данни по присъдите, а така също и административните номера. т.е. в УИС вече е обхваната цялата дейност на СРП.

УИС допринася за осъществяването на контрол на сроковете на разследване по делата и сроковете на проверките. За допълнителното усъвършенстване на УИС може да се направи предложение цялата информация, която се въвежда, впоследствие да може да бъде разбита по отделни показатели и извличана за статистически цели. Тогава би било и възможно горестоящите прокуратури да получават исканите от тях статистически справки директно от УИС, без да се необходимо да се изискват справки от СРП. В крайна сметка, това ще осигури бързина на получаване на информацията, а, от друга страна – разтоварване на деловодството не само на СРП, но и на всяка друга прокуратура.

Що се отнася до цялостното информационно осигуряване в СРП, може да се каже, че през изминалата 2008 г. бяха подменени 83 компютърни конфигурации и 30 монитора.

СРП обаче се нуждае от още 228 компютърни конфигурации, като в т.ч. влизат 106 необорудвани изобщо работни места за служители. Останалите 122 комп. конфигурации се нуждаят от подмяна, тъй като наличните са морално остарели. При подмяна е необходимо освен това да се закупят и съответната бройка принтери и сървъри.

7.           Материално осигуряване и финансово-стопанска дейност

7.1. Материална база на прокурорите

През 2008г. беше постигнато значително подобрение на материалното осигуряване на прокурорите и служителите в СРП. Бяха закупени климатици за помещенията почти във всички сгради, с изключение на част от кабинетите на ул. „Майор Векилски” № 4 и ул. „Раковски” № 185. Закупени бяха скенери и шредери – по един за всеки прокурорски кабинет. Предоставени бяха на СРП три леки автомобила и два микробуса, като беше взет един. Подменени бяха и част от компютърните конфигурации, което беше вече посочено.

В помещенията на ул. „Развигор” № 1 успешно бяха прокарани телефонни линии по МВР и БТК.

Изградено беше ново архивно помещение в сградата на ул. „Майор Векилски” № 4, което вече е запълнено. Поради това, необходимо е да се отдели още площ за архивни помещения. Препоръка в тази насока е дала и комисията от Софийската градска прокуратура, която извърши ревизия на дейността на СРП през месец октомври 2008 г.

Въпреки подобренията, остава най-сериозният проблем - липсата на една сграда, в която да се събере цялата Софийска районна прокуратура. От службата по трудова медицина беше извършена проверка, при която е установено, че не могат да бъдат осигурени необходимите изисквания за площ и кубатура на работните места при минимални стандарти 4.5 кв.м за служители и 12 кв.м за магистрати.  Преградени са коридори, за да се създадат повече работни места. В същото време, предстои запълване на щата за прокурори в СРП, което ще изправи ръководството пред още по-трудно разрешимия проблем да се намерят свободни работни места за новите магистрати. Неизпълними остават изискванията, въпросните работни места да отговарят на критериите за здравословни и безопасни условия на труд. Например, средно в един прокурорски кабинет на човек се падат по 3.6 кв.м работна площ, а в канцелариите на служителите – под 2 кв.м на един деловодител.

Докато СРП се премести в нова сграда, е наложително да се смени дограмата в помещенията, ползвани сега от СРП.

Необходимо е да се отпуснат средства за изграждане на пожароизвестителна система, в изпълнение на даденото от 04 Районна служба ПБЗН предписание – за всички помещения, ползвани от СРП.

7.2. Финансово-стопанска дейност

Необходимо е да се отпуснат средства през 2009 г. за подобряване на материално-битовите условия, при които работят прокурорите и служителите в СРП, а именно: оборудване на помещение за архив, компютърни конфигурации, пожароизвестителна техника, боядисване, подмяна на ел. инсталацията, тъй като същата не е в състояние да издържи нарасналата консумация на ел. енергия, поради увеличения брой ел. уреди. Средства са необходими и за смяна на дограмата, дооборудване с климатици, за негорими врати и пожарогасители за архивните помещения, за оборудване на стая за разпознаване.

8.           Обобщени изводи, проблеми и мерки. Приоритети

8.1. Обобщени изводи, проблеми, мерки и предложения по видове надзори и основни направления в дейността на СРП и разследващите органи

8.1.1. Следствен надзор

От статистическата информация, посочена по-горе, може да се направи извод, че през отчетния период се наблюдава подобрение в работата по преписките. Това личи от по-голямата бързина при решаването на преписките, както и от повишаване в качеството на извършване на проверките и произнасянията на прокурорите. За това е спомогнала и подобрената организация при докладването на преписките, създадена от СРП.

Проблем представлява, както беше посочено вече, проявяваната от органите на МВР мудност при извършване на част от проверките, все още недобрата комуникация между прокурорите и полицейските служители и обстоятелството, че прокурорите не се възползват в достатъчна степен от възможността да прекратяват преписките с резолюция, която им дава Указания № И – 281/2006 г. на главния прокурор на РБ. Допълнително подобрение може да има и ако по-често се възлагат проверки на компетентните други държавни органи, което ще разтовари полицейските служители.

За преодоляването на горните проблеми са предприети мерки, изразяващи се в засилване взаимодействието между СРП и органите на МВР по повод работата по проверките. Конкретно става въпрос за ежемесечните справки, в които са изброени проверките, възложени на съответното РУ, по които предстои да изтече или вече е изтекъл срокът за извършването им.

По отношение на досъдебното производство може да се каже, че се увеличава непрекъснато обемът от работа. Тази тенденция се запазва от предходните отчетни периоди и се очертава да продължи. Положително впечатление прави, че по-малко дела са останали неприключени в края на 2008 г. Прокурорите са спазвали по-стриктно законовия едномесечен срок за произнасяне. Повече от три пъти са се увеличили споразуменията от досъдебната фаза. Увеличила се е и бройката на делата, разследвани от прокурор. Взети са мерки за недопускане изтичането на давностните срокове и прекратяването на делата на това основание. Прокурорите осъществяват контрол не само върху делата, които се разследват, но и върху спрените такива, като се следи дали не са налице основания за възобновяването им и какви оперативно-издирвателни мероприятия се извършват по тях.

Прокурорите са сигнализирали административните ръководители на дознателите при допуснати груби нарушения на правилата на НПК, с оглед предприемане на действия по ангажиране на тяхната дисциплинарна отговорност. От своя страна, районният прокурор на гр. София също е налагал дисциплинарни наказания на прокурори за неспазване на процесуалните срокове.

С приоритет се разглеждат делата от висок обществен интерес. По тях са създадени екипи от наблюдаващи прокурори и разследващи органи. По тези дела самите прокурори извършват процесуално-следствените действия.

За подобряване на координацията с разследващите органи е създаден специален ресор, оглавяван от един заместник районен прокурор и девет прокурори – координатори със съответното РУ. Пак със същата цел е въведено и териториално разпределение на прокурорите по сектори вътре в трите отдела на СРП.

При периодичния анализ на работата на разследващите органи се констатира, че същите работят приоритетно най-вече върху бързите и незабавните производства. Това е обяснимо, тъй като при тях априори извършителят е известен и престъплението не се отличава с фактическа или правна сложност. В същото време се наблюдава, че по много от делата, разследвани по общия ред срещу известен извършител, са били налице още от самото начало основанията за образуването им като бързи производства. В тази връзка усилията на СРП ще бъдат насочени към стриктно спазване на закона и започване на бързи производства всеки път, когато са налице предпоставките за това. Това е с оглед установената по-добра работа на дознателите, именно, по бързите производства.

Затруднение за прокурорите представлява спазването на заповедта на градския прокурор на София за лично запознаване с делата на Софийския градски съд. Това особено важи за прокурорите в Трети отдел на СРП при работата им по дела за документни престъпления. В редица случаи по делата на СГС се съдържат оригиналите на документите, както и доказателства, относими към предмета на доказване по делата на СРП. Това налага прокурорите лично да ходят в СГС и на място да се запознават с материалите, за да преценят кое им е необходимо по наказателното дело. По същия начин се процедира и при изискването на документи, намиращи се в делата на СГС.

8.1.2. Наказателносъдебен надзор

Като цяло за дейността на СРП по наказателносъдебния надзор може да се каже, че през 2008 г. се отчита повишаване на качеството на работата. Това се изразило в по-голямата бройка на постановени от съда осъдителни и санкционни решения, което показва отговорното отношение на прокурорите при внасянето на делата в съда. Този извод се потвърждава и от това, че е намаляла бройката на върнатите от съда дела заради процесуални нарушения. Оправдателните присъди се запазват константна величина в сравнение с 2007 г. и 2006 г.

СРС през 2008 г. е постановил и няколко осъдителни присъди по важни дела от висок обществен интерес, което отново сочи на професионално изпълнение на служебните задължения на прокурорите.

На следващо място, повече от три пъти се е увеличила бройката на досъдебните споразумения, което свидетелства за усилията на прокурорите от СРП да доведат до край наказателното производство, което е съпроводено с възстановяване щетите на пострадалия, спестяване на процесуално време и разходи за осъществяване на правосъдието.

За уеднаквяване на практиката на СРП и съдиите от СРС, НО ще продължат да бъдат провеждани съвместни събрания, на които да се обсъждат спорните въпроси. Приоритет за 2009 г. ще остане и постепенното намаляване на оправдателните присъди, постановени, поради това че не са били налице предпоставките за внасяне на делото в съда.

8.1.3. Изпълнение на наказанията

В този ресор на дейност на СРП също важи изводът, че е нараснал през 2008 г. обемът от работа, като същевременно се е повишило качеството и срочността на произнасянията на прокурорите в отдел ИНПЛ. Това личи най-вече от по-малкия брой останали неприведени в изпълнение присъди и по-малкия брой лица, по отношение на които е допуснато надлежаване.

Проблем при изпълнение на наказанията остава недобрата организация на работа на ГДИН, което води до забавяне изпращането на необходимата информация за преценка приложението на чл.23-25 НК.

Друг съществен проблем е недостатъчно добрата работа на органите на МВР по издирване на лицата, които следва да търпят наказание лишаване от свобода и пробация.

За преодоляване на тези проблеми е създадена организация, при която ежемесечно прокурорите от отдел ИНПЛ изпращат напомнителни писма до сектор „Издирване” при СДВР – с цел активизиране на работата по издирването на лица, и до ГДИН – за изпращане на необходимата информация с оглед преценка основанията за извършване на кумулация.

8.1.4. Гражданскосъдебен надзор

Относно дейността на прокурорите в отдел ГСН на СРП следва да се отбележи тяхното участие в съдебни заседания по граждански дела, както в СРС-ГО така и в ІІІ ГО при СРС /бивша брачна колегия/. Четирима прокурори в този отдел покриват сами заседанията на цялата гражданска колегия на Районния съд на гр. София. Друг вид дейност на територията на СРП се осъществява от същите прокурори в отдел „Надзор за законност”, предвид липсата на обособено самостоятелно такова звено. Те приемат жалби и сигнали на граждани, които се образуват като преписки в деловодството на СРП, след което по същите материали се извършва проверка на основание чл.145, ал.1, т. 1 и 3 ЗСВ и се произнасят с краен прокурорски акт или евентуално внасят искова молба пред СРС – ГО.

8.1.5. Специален надзор и наказателни дела за някои категории тежки престъпления и такива от значим обществен интерес

В този раздел най-значимо място заемат делата от висок обществен интерес от компетентността на СРП. Сред тях са такива с предмет средства на ЕС, тежки случаи на измама, длъжностно присвояване, престъпления, извършени от нотариуси, и др. Специално по отношение делата с предмет еврофондове трябва да се отбележи, че Софийската районна прокуратура има най-много от всички първоинстанционни прокуратури в страната такива наблюдавани. По отношение на тези дела ръководството на СРП е създало организация за ефективно провеждане на екипния принцип на работа между наблюдаващите прокурори и разследващите органи. Създадено е специално звено от прокурори, на които се възлагат тези дела.

Наблюдава се нарастване с всяка изминала година на делата, възложени на екипа от разследващи прокурори. Това показва, че е възможно фигурата на наблюдаващия прокурор по НПК да бъде пълноценно проведена на практика, с уточнението, че това не може да стане по всяко дело. Резултатите от внесените в съда дела също са положителни, тъй като са постановени предимно осъдителни присъди. Сред тях най-вече трябва да бъдат изтъкнати двете одобрени от съда споразумения, които имат характер на влязла в сила осъдителна присъда, по дела за присвоявания на средства от еврофондове. Това са и първите за страната осъдителни присъди с предмет такива средства.

Проблем, който се констатира при делата с предмет наркотични вещества, е разграничението между държане и разпространение. Делата с предмет държане на наркотици са от компетентността на СРП, а делата с предмет разпространение на наркотици са подследствени на СГП. В тази насока много полезно би било да се издадат указания, които ясно да посочват при какви доказателства е налице разпространение.

8.1.6. Административносъдебен надзор

Приоритет за прокурорите в СРП, отдел НЗ за 2009 г. ще продължи да бъде изпълнението на Указание № И-29 от 2008г. на Върховната административна прокуратура, а именно – осъществяване на постоянен текущ надзор за законност на дейността и издадените административни актове от местните органи на власт и управление. В тази насока през първото тримесечие на 2009 г. предстои да се изиска от районните кметства регулярно и своевременно да изпращат в СРП, отдел НЗ всички техни решения и актове.

8.1.7. Административноръководна и контролна дейност

Общо по този показател може да се каже, че през 2008 г. средната натовареност в СРП се е повишила - близо два пъти е нараснала бройката на наблюдаваните досъдебни производства, един път и половина са се увеличили решените от прокурор дела, а с 10 000 са повече съдебните заседания. Единствено са намалели преписките, като положително впечатление прави, че също така са намалели като цяло делата, образувани от прокурор, а са се увеличили постановленията за отказ, което означава, че все по-рядко се образуват от прокурор досъдебни производства, без да са налице основанията за това по НПК.

За този нараснал обем от работа може да се каже, че прокурорите в СРП биха били достатъчни, ако щатът беше запълнен. Проблем обаче представлява, че не всички назначени в СРП прокурори изпълняват служебните си задължения тук, а и има незапълнени щатни бройки. Ако се попълни щатът, това ще облекчи работата на всички останали и така всеки един наблюдаващ прокурор ще може по-ефективно да упражнява правомощията си по закон. През 2008 г. СРП е работила с почти една четвърт по-малко от предвидените по щат магистрати.

По същия начин недостатъчна е бройката на разследващите органи, които са изключително претоварени и напълно естествено не смогват да извършват разследване по около 200 дела едновременно. Текучеството при тях е голямо, както нееднократно вече беше споменато, което пречи на провеждането на екипния принцип от тяхна страна, на качеството на разследване и на срочността.

В тази връзка проблем за качественото осъществяване функциите на наблюдаващ прокурор оказва командироването на прокурорите от СРП в СГП. В течение на цялата 2008 г. непрекъснато бяха командировани едни, а връщани от СГП други прокурори, което наложи преразпределяне на доклада на тези, които заминават в командировка. Около 10 000 дела и 10 000 преписки са преразпределени, поради горните причини. Това се отрази неблагоприятно на упражняването на ръководство и надзор по делата и срочността на разследване. Освен това, натовариха се допълнително и прокурорите, които останаха да работят в СРП.

За повишаване професионалните умения на прокурорите от СРП през цялата 2008 г. са провеждани семинари и обучения. Почти няма прокурори от СРП, които да не са посещавали обучителни мероприятия. При подбора на конкретните лица са взети предвид главно съставите от НК, по които те работят и нуждата от специализация в тази област.

Голяма част от семинарите бяха по програмите на Националния институт на правосъдието. Отделно имаше и други, организирани от външни институции и неправителствени организации.

Макар и да бяха проведени множество семинари и обучения, все още има нужда от задълбочаване и повишаване квалификацията на прокурорите главно по въпросите за киберпрестъпленията, компютърните измами, трафика на хора, документните измами и др.

По отношение на проверките и ревизиите като част от ръководната и контролна дейност на СРП може да се спомене ревизията, извършена от прокурори от Софийската градска прокуратура, при която бяха отправени препоръки за датиране на обвинителните актове, съхраняване на спрените досъдебни производства срещу известен извършител в СРП и да се изпращат своевременно материалите на горестоящите прокуратури, когато се изискват от тях.

По повод на проверки от Инспектората по конкретни прокурорски преписки бяха отправени препоръки до СРП да се прецизира работата по обвинителните актове, да се спазват процесуалните срокове и да се упражняват по-активно правомощията на прокурора в досъдебната фаза.

В насока изпълнение на дадените препоръки, а и изобщо за подобряване качеството на работа, бяха провеждани нееднократно събрания с прокурорите от СРП, а така също и съвместни събрания между СРП и съдиите от СРС, НО. С няколко прокурори бяха организирани индивидуални срещи и провеждани разговори с предмет на обсъждане конкретно възложените им дела. На четирима прокурори беше обърнато внимание със заповед по реда на чл.327 ЗСВ, а на двама беше наложено дисциплинарно наказание след извършена проверка и установени дисциплинарни нарушения.

8.1.8. Информационно, материално и финансово осигуряване

Информационното, материалното и финансовото осигуряване на СРП може да се обобщи по следния начин: заложените по тези параметри цели в началото на 2008 г. са изпълнени в течение на отчетния период. Същевременно обаче, нужно е да се предприемат още редица действия за подобряване условията на труд на прокурорите и служителите на СРП. Предложенията, свързани с финансиране на СРП, бяха подробно изложени по-горе. Трябва да се отбележи, че те целят единствено осигуряване на едни крайно минимални стандарти на работа.

8.2. Взети практически мерки за преодоляване на установените проблеми в работата

Като част мерките, взети за преодоляване на установените проблеми в работата, на първо място трябва да се споменат някои заповеди на административния ръководител, издадени през 2007 г., които продължиха да действат и през 2008 г. По-важните от тях са: Заповед № 4/09.01.2007 г., с която се въведе организация по приемането, предаването и съхраняването на веществените доказателства в СРП; Заповед № 48/20.03.2007 г. за проверка основанията за възобновяване по спрените досъдебни производства; Заповед № 76/19.04.2007 г. за създаването на специален регистър за данъчни и финансови престъпления; Заповед № 78/20.04.2007 г. за организацията на работа по делата, по които обвиняемият е направил искане за внасяне на делото му в съда /чл.368-369 НПК/; Заповед № 81/26.04.2007 г., с която се оптимизира работата по дела, по които предстои в рамките на 18 месеца да изтече давността за преследване; Заповед № 95/18.06.2007 г. за въвеждането на Специалния надзор по определени категории дела; Заповед № 98/26.06.2007 г. за подобряване организацията на работа по спрените досъдебни производства и преодоляване на причините за прекратяването им поради изтекла давност.

Продължи също така да действа въведеният през 2007 г. деловоден ред за своевременно докладване на наблюдаващите прокурори на писмата и всяка друга кореспонденция, която идва от висшестоящите прокуратури. С нарочна Заповед № 98/10.07.2008 г. организацията в тази насока беше подобрена още, като беше разпоредено на деловодството да докладва незабавно на ръководителите на трите отдела постъпили напомнителни писма от горестоящите прокуратури, които да следят за изпращането на исканите материали или справки. На самите прокурори също беше наредено срочно да изпълняват указанията на горестоящата прокуратура.

През 2008 г. в допълнение на горните заповеди и за решаване на възникналите през отчетния период затруднения са издадени други заповеди. Със Заповед № 29/12.03.2008 г. беше създаден специален регистър с данни за нарушения на финансовите интереси на ЕС по преписки и досъдебни производства в СРП; Заповед № 78/29.05.2008 г., с която беше възложено на един от заместник районните прокурори да осъществява координацията с разследващите органи. Взаимодействие между СРП и разследващите органи беше обезпечено в още по-голяма степен с въвеждането на териториалния принцип на работа вътре във функционалния. В рамките на трите отдела в СРП бяха създадени по четири сектора, като всеки един сектор обхваща територията на две РУ. Прокурорите в секторите осъществяват ръководство и надзор по делата, извършените на територията на тези две РУ. Така се постигнаха две цели едновременно – от една страна, запази се специализацията на прокурорите, които наблюдават еднотипни дела, а от друга – подобри се координацията с разследващите органи. Това беше извършено със Заповед № 115/01.10.2008 г. Със същата заповед бяха определени девет прокурори – координатори, които да осъществяват контактите с всяко едно РУ и да следят за спазването на процесуалните срокове на разследване и изпълнението на прокурорските указания. Разпоредено беше по всяко новообразувано досъдебно производство срещу известен извършител да се съставя следствено-календарен план, който да се изпраща на наблюдаващия прокурор за утвърждаване. Екземпляр от този план се предоставя и на координаторите за осъществяване на допълнителен контрол при периодичните срещи с разследващите органи в районното управление.

Заповед № 97/10.07.2008 г. отново беше насочена към подобряване на ръководството и надзора на наблюдаващия прокурор. С нея беше разпоредено след получаване на уведомлението за образувано по реда на чл.212, ал.2 НПК същото да се докладва на наблюдаващия прокурор, за да може последният да следи за срока на разследване още от самото образуване на делото и стриктно да упражнява правомощията си по чл.196 НПК.

В течение на цялата 2008 г. бяха издавани заповеди за преразпределяне на доклада на командированите в СГП и на напусналите СРП прокурори.

Освен вътрешни заповеди, мерки за преодоляване на проблемите в прокурорската работа бяха взети с провеждането на събрания между всички прокурори от СРП. На тях се поставяха на обсъждания въпроси по прилагането на закона, бяха изтъквани пропуски и грешки в работата, беше обсъждана практиката на ВКС и СРС. Отделно, бяха провеждани и съвместни събрания между наказателните съдии от СРС и прокурорите от СРП, с предмет върнатите от съда дела или принципни позиции по определени престъпни състави от НК.

За преодоляване на причините за оправдателни присъди беше извършен анализ на постановените такива присъди и бяха проведени индивидуални срещи с конкретни прокурори.

Периодично, при възникване на проблеми в практиката във връзка с приложението на НК, НПК и други закони, ръководството на СРП е изпращало запитване до завеждащите отдел “Досъдебно производство” и отдел “Съдебен” във ВКП за становище и указания.

Част от взетите мерки за преодоляване на пропуските и грешките включват и налагането на дисциплинарни наказания на прокурори и служители при констатирани дисциплинарни нарушения.

За подобряване на материално-битовите условия на работа през отчетната 2008 г. са отправяни искания, които са удовлетворени в голямата им част.

8.3. Анализ на противоречивата прокурорска и съдебна практика и други проблеми по прилагане на закона. Взети мерки от компетентността на СРП. Изготвени сигнали до по-горестоящата прокуратура и/или други необходими мерки

Противоречива прокурорска и съдебна практика има по отношение на престъпленията измама, като в някои случаи съдът приема, че са налице гражданскоправни отношения.

 Противоречиви разбирания сред прокурорите от СРП има по отношение на престъпленията по чл.212 НК – документна измама. За по-ефективната борба с престъпността в сферата на жилищните измами е изготвено становище до ВКП с предложение за иницииране на законодателни промени, с които да се въведе и недвижимата вещ като предмет на документна измама.

Проблеми по прилагането на закона съществуват при престъпленията, извършени от нотариуси, квалифицирани по чл.311 НК, тъй като е трудно да се докаже субективната страна.

Взетите мерки за преодоляване на противоречивата практика се изразяват в провеждането на общи събрания с прокурорите от СРП, както и съвместни събрания между прокурорите и наказателните съдии от СРС. Провеждани са също така и лични срещи на ръководството на СРП с отделни прокурори и обсъждане на конкретни казуси. На тези събрания е анализирана и съдебната практика на ВКС по поставените въпроси.

Във връзка с делата за еврофондове бяха провеждани многократни срещи между районния прокурор и екипа от разследващи прокурори, от една страна, и зам. градския прокурор, Б. Джамбазов, заедно с прокурорите от ръководеното от него звено, от друга страна, и с участието на ръководителя на VІІІ отдел във ВКП, М. Попова, и работещите в този отдел прокурори. На тези срещи в резултат на задълбоченото обсъждане на отделните казуси се достигна до единно разбиране относно правната квалификация и методологията на разследването по тези дела.

Изготвени са сигнали до ВКП по повод нуждата от указания за разграничаване на държането на наркотици от разпространението на наркотици.

В течение на годината на няколко пъти са пращани на ВКП становища относно необходимостта от законодателни промени, както в процесуалния, така и в материалния закон.

8.4. Необходимост от законодателни промени, специализация и други предложения

Законодателни промени бяха извършени с приемането и влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на НПК с ДВ, бр. 107/2008 г., но те не са достатъчни. На практика, те не доведоха до по-ефективно правораздаване, а основно до попълване на законови празноти. За действително ефективното провеждане на досъдебното производство и за използване на доказателствата, събрани в досъдебната фаза, би могло да се извърши законодателна промяна в насока опростяване на правилата и премахване на излишния процесуален формализъм в досъдебната фаза. По-конкретно, би могло да се възстанови правилото, че показанията на свидетеля, дадени в досъдебното производство, могат да се четат, без да е нужно съгласие на защитата. Ако такова становище не бъде възприето, по-добре е да се облекчи режимът на събиране на доказателства в досъдебното производство, като отпаднат изискванията за съставяне на протоколи със съответните реквизити, след като и без това показанията на свидетеля се събират наново в хода на съдебното следствие.

Би могло да се въведе първоначалните следствени действия и действията по досъдебните производства срещу неизвестен извършител да се извършват и от оперативни работници, за да се разтоварят малко разследващите полицаи и да могат да съсредоточат усилията си върху делата с известен извършител.

Институтът на съкратеното съдебно следствие действа, но същевременно трябва и да се отчете, че по този начин доказани престъпници получават несправедливо занижено наказание. В тази връзка вероятно е добре да се обмисли ограничаване приложението на този институт така, както е направено това при споразумението.

За разкриването и доказването на тежки финансови и други престъпления, извършени от мрежа от лица, е необходимо да се въведат правила, които дават по-голяма защита на свидетеля или предвиждат намаляване или дори отпадане на наказателната отговорност на лица от престъпната група, в случай че се съгласят да свидетелстват срещу главните извършители.

Би могло да се помисли за въвеждането на разпоредби в института на „Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия”, които да ограничат възможността на обвиняемия активно да пречи на органите да приключат разследването в двугодишния /респ. едногодишния/ срок или в двумесечния, ако процедурата вече е стартирала. На практика се получава така, че при даден от съда двумесечен срок, обвиняемият започва да прилага всички възможни похвати, които законът му дава право да използва, за да постигне изтичане на срока, преди делото да бъде внесено в съда. Редно е да се каже, че на практика се получава изопачаване на идеята този институт да дисциплинира органите на досъдебното производство. В действителност в редица случаи той се превръща в антипод на максимата, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

Предвид констатираните случаи на незаконосъобразно върнати от съда на прокурора дела и липсата на законова възможност за реакция на прокурора, предлагаме възстановяване на правилото, че разпорежданията за прекратяване на съдебното производство поради процесуални нарушения подлежат на протест. Алтернативен вариант представлява предвиждането на норма, съгласно която съдът изобщо няма възможност да връща делата на това основание, а е длъжен да ги насрочи и разгледа.

Що се отнася до нуждите от законодателни промени в материалния закон, становището на ръководството на СРП е, че може да се постави на обсъждане въпросът за разделението на престъпленията на две категории – същински престъпления и простъпки. Вторите да се наказват по административен ред. Така ще се разтовари не само прокуратурата, но и цялата съдебна система.

Необходимост от законодателна промяна има в текста на чл.212 НК, който в сега действащата си редакция обхваща само измамите с предмет движима вещ. Голям проблем в практиката представляват случаите на жилищни измами, където действителният предмет на престъплението е, именно, имотът на пострадалия. За да се запълни законовата празнота и да не се получи така, че тези престъпни деяния остават непреследвани, се използва изкуствена конструкция от реална съвкупност от обикновена измама и документно престъпление.

За повишаване резултата от пряката прокурорска работа в СРП е нужно да се въведат прокурорски помощници така, както е направено това и в други прокуратури. Ползата от тях специално за СРП ще бъде особено голяма, като се има предвид обемът от работа тук.

 Необходимо е да се провеждат по-често специализации на прокурори в областта на престъпленията, извършени чрез компютри /компютърни измами, измами по интернет, порнография в интернет и др./, тъй като тази материя е специфична и прокурорите като цяло нямат достатъчно добри познания, за да ръководят разследването по такива дела.

Други специализации са нужни за по-доброто разбиране и прилагане на закона при престъпления с международен елемент /трафик на хора, пътнотранспортни произшествия, извършени на чужда територия от български граждани и др./.

8.5. Приоритети

Следва да се отбележи, че планът за дейността на СРП за 2008 г. е бил изпълняван в частта му за текущите задачи.

Приоритет ще продължи да бъде повишаване квалификацията и ефективността на работата, както на прокурорите, така и на деловодния персонал. По-специално, що се отнася до прокурорите, следва да се повиши тяхната квалификация в областта на относимото европейско право и чуждоезикова култура. Ще бъде засилена тенденцията, прокурорите от СРП, които се обучават по европейско право, да изнасят доклади пред всички останали свои колеги от СРП, така че последните също да придобият необходимите знания в областта на европейското законодателство.

Внимание ще бъде отделено, както и през 2008 г., за контрол върху срочността на произнасяне на прокурорите, намаляване бройката на върнатите от съда дела и оправдателните присъди. По отношение на срочността периодично ще продължат да се извършват проверки на произнасянията на прокурорите. Що се отнася до намаляване бройката на върнатите от съда дела, в тази насока ще продължи да се извършва анализ на причините, довели до връщането на делата на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Този анализ ще се поставя на обсъждане, както със съдиите от Наказателната колегия при СРС, така и на общи събрания с прокурорите. По същия начин анализ ще се извършва и на причините за оправдателните присъди.

Приоритетно ще продължи да бъде повишаването на бройката на решените по същество дела от прокурорите, в т.ч. внасяне на делата в съда със споразумение, когато това е възможно, вместо с обвинителен акт. Усилия ще бъдат вложени и в намаляване на случаите на преобразуване на бързи производства. Ще се запази стремежът да се водят повече бързи производства, когато са налице основанията на НПК за това.

Приоритет ще остане засилването на контрола на разследващите органи.

Както и досега, и през 2009 г. ще бъдат обобщавани практическите проблеми, свързани с приложението на НПК и други закони, с оглед информирането на главния прокурор на РБ и на съответния отдел във ВКП за преценка необходимостта от изготвянето на предложение за промяна в законодателството.

Приоритет за СРП и през 2009 г., до намирането на решение на сградния проблем, ще бъде полагането на максимални усилия в рамките на възможностите за осигуряване на нормални условия на труд на прокурорите и служителите. В частност, планирано е извършването на ремонт на третия етаж от сградата на бул. „Др. Цанков” № 6, който включва боядисване и смяна на дограмата. Разрешение ще се търси и на проблема с намирането на допълнително архивно помещение.

Ще продължи да бъде приоритет прозрачността в дейността на СРП и добрата комуникация с медиите.