|
РЕЗЮМЕ
на проект
на Прокуратурата на Република България, с номер на договор №
К09-15-1/30.11.2009 г. и наименование „Укрепване на капацитета на Прокуратурата на Република България
при взаимодействие с контролните органи за противодействие на
закононарушенията и престъпленията в защита на обществения интерес и
правата на гражданите” по подприоритетна ос I „Добро управление”,
подприоритет 1.5 „Прозрачна и ефективна съдебна система”, бюджетна
линия BG051PO002/09/1.5-02 на Оперативната програма „Административен
капацитет” (ОПАК)
Проектът е
с период на изпълнение 18 месеца,
на стойност 858 000
лева, осъществяван с финансовата подкрепа на Оперативната програма
„Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез
Европейския социален фонд.
Изпълнението
на проекта се осъществява от екип прокурори и съдебни служители от
Върховната административна прокуратура, Върховната касационна
прокуратура и Администрацията на главния прокурор.
Обща цел
Да се активизира
прокурорският надзор за законност върху работата на различните държавни
контролни органи, с цел по-пълноценно използване на контролните им
правомощия в съответните професионални области и утвърждаване ролята на
прокуратурата като координатор и коректив на дейността на контролните
институции.
Целеви групи
Прокурори
от Върховната административна прокуратура
Прокурори
от петте апелативни района.
В работата
си по надзора за законност прокурорите взаимодействат с държавни
контролни органи, които не са осъществили в пълен обем своите
законоустановени правомощия.
Обстоятелствата,
наложили необходимостта от изпълнението на проекта, са свързани с това,
че до голяма степен ефективността на дейността на прокуратурата се
предпоставя от работата и на останалите контролни органи в страната.
Поради
големия брой на специализираните контролни органи, в рамките на проекта
е предвидено изследване на взаимодействието на прокуратурата с четири
групи от тях.
Очаквани резултати:
Ø
да
бъде изработена съвременна методика
за по-резултатна дейност на прокурорите от ВАП и тези в петте
апелативни района по управление на процеса на съвместна работа с
конкретните контролни органи, с цел своевременно разкриване и
санкциониране на закононарушенията и престъпленията;
Ø
отпечатване
на методиката и въвеждането й като обучителен
модул в програмата на Националния институт на правосъдието;
Ø
обучени прокурори по тази осъвременена и
усъвършенствана методика;
Ø
по-добър нормативен баланс, недопускащ дублиране на контролните
функции на конкретните държавни контролни органи и затрудняване
взаимодействието на прокуратурата с тези органи; активно взаимодействие между прокуратурата и контролните
органи, осигуряващо прозрачност, включително разпознаване на схеми за
корупционни практики;
Ø
ефективно
реализиране на функциите на прокуратурата на координатор и коректив при осъществяване на надзора за
законност, чрез по-добра вътрешна организация и разпределение на
дейностите, както и чрез повишаване квалификацията на прокурорите.
Стратегията
за развитие на прокуратурата, обхващаща периода 2007–2009 г., утвърдена
от главния прокурор на Република България на 26.04.2007 г., посочва
като първа своя приоритетна цел осъществяването
на реформа в сферата на прокурорските функции и взаимодействието с
други органи. В т. 4 от дейностите по изпълнение на Стратегията –
Реорганизация на прокуратурата.
Намаляване на бюрокрацията и облекчаване работата на прокурорите, се
цитира: «Важна насока в дейността
на прокуратурата е активизирането на прокурорския надзор за законност върху
работата на различните държавни контролни органи, с цел по-пълноценно
използване на контролните им правомощия в съответните професионални
области. Трябва да се утвърди ролята на прокуратурата като координатор
и коректив на дейността на контролните институции, насочена към защита
на законността и правата на гражданите. Служебният ангажимент в това
отношение е на Върховната административна прокуратура. Тя следва да
изработи свои насоки за надзор върху дейността на контролните органи в
Република България.»
Проектът
предвижда, като начало, проучване и анализ на причините за
недостатъчната ефективност на прокуратурата да реагира своевременно и
на основата на надеждни доказателства, предоставени от конкретни
контролни органи. Този недостатък, от една страна, не позволява на
прокуратурата да отговори на очакванията на обществото и да се намеси в
области, които са в правомощията на други органи, а от друга, самата
прокуратура не може да допринесе за преодоляване на дефицитите във
взаимодействието с контролни органи за сметка на изпълнението на
нейните собствени функции. Прокуратурата се нуждае от ефективна
методика за управление на процеса на взаимодействие с контролните
органи, за да й подават те навременна и годна информация за извършени
нарушения и противозаконни действия, която да бъде използвана като
законен повод за образуване на досъдебно производство. В методиката
трябва да бъдат застъпени елементите „разпознаване на критерии за
възможни схеми на корупционни практики” и „прилагане на най-добрите
европейски практики”.
След
извършването на изследването, ще се пристъпи към проучване на
най-добрите европейски практики в същата област. На базата на
осъществените проучвания и анализ, ще бъдат изготвени: 1) препоръки за
подобряване на взаимодействието – предмет на проекта; 2) методика за управление на съвместната работа
на прокуратурата с другите елементи на държавната контролна система, 3)
изграждане на устойчиви механизми за усъвършенстване на методиката и
разпростирането на нейното прилагане спрямо по-широк кръг от контролни
органи, 4) повишаване квалификацията и капацитета на прокурорите от
всички прокуратури в страната, в това число и на младшите прокурори,
чрез пилотно обучение по осъвременен учебен модул, базиран на
методиката.
В началото
и в заключителната част се предвижда провеждане на две пресконференции
за широко огласяване на проведените дейности, резултатите от тях и
цялостния ефект от проекта.
По този
начин, целите на предложения проект съответстват на стратегическите
цели на ОПАК: 1) повишаване на професионализма
в съдебната система, 2) развиване на култура на иновативност и
пречупване на бюрократичния начин на функциониране на институциите и на
тяхното взаимодействие, както и на специфичната цел „Ефективно функциониране на
съдебната система” на приоритетна ос І „Добро управление”.
Дейности по проекта
Дейност 1
– Проучване на състоянието на съвместната работа на Прокуратурата и
четири групи, обхващащи петнадесет държавни контролни звена, както
следва:
Първа
група – Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/; Агенцията за
социално подпомагане /АСП/; Изпълнителната агенция „Главна инспекция по
труда”/ИА ГИТ/;
Втора
група – Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/; регионални
инспекции по околната среда и водите /РИОСВ/; Изпълнителна агенция по
горите /ИАГ/; дирекции на националните паркове;
Трета
група – Националната ветеринарномедицинска служба /НВМС/; регионални
инспекции за опазване и контрол на общественото здраве /РИОКОЗ/;
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/; Изпълнителната
агенция „Автомобилна администрация”;
Четвърта
група – Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/; Комисията за
защита на потребителите /КЗП/; Агенцията „Митници”; Агенцията за
следприватизационен контрол /АСК/.
Дейност 2
– Провеждане на изследване за установяване на две държави – членки на
ЕС, със сходна организация на взаимодействие на прокуратура и държавни
контролни органи, прилагащи най-добрите практики в конкретната сфера
Дейност 3
– Анализ на установените проблеми във взаимодействието на прокуратурата
с избраните контролни органи
Дейност 4
– Посещение в препоръчаните две държави – членки на ЕС, с цел
запознаване с утвърдените най-добри практики за съвместна работа на
прокуратурата и съответни на тук изследваните държавни контролни звена
Дейност 5
– Организиране на четири фокусни групи за изработване на препоръки и
подпомагане формулирането на устойчиви механизми за подобряване
взаимодействието на прокуратурата с избраните групи органи на
контролната система в България
Дейност 6
– Провеждане на кръгла маса по проблемите на съвместната работа на
прокуратурата и държавните контролни звена с участието на широк форум
от представители на компетентните институции и на неправителствения
сектор; публикуване на доклада от проведената кръгла маса в
електронните сайтове на Прокуратурата на Република България,
Националния институт на правосъдието, Висшия съдебен съвет и
Министерството на държавната администрация и административната реформа,
както и в специализирано периодично печатно издание
Дейност 7
– Изготвяне на методика за подобряване на ефективността при упражняване
на надзора за законност от прокуратурата върху дейността на контролните
органи; публикуването й в линкове на сайта на Прокуратурата на
Република България и Националния институт на правосъдието. Оформление и
отпечатване на методиката в тираж 3000 и въвеждането й като обучителен
модул в програмата на Националния институт на правосъдието
Дейност 8
– Осъществяване на цикъл от пилотни обучения върху новата методика, под
формата на шест семинара по места за прокурори от апелативните,
окръжните и районните прокуратури от петте апелативни района на
страната, с участието на прокурори от Върховната административна
прокуратура
Дейност 9
– Провеждане на встъпителна и заключителна пресконференция за
огласяване целите, същността, действията на прокуратурата и резултатите
от изпълнението на проекта пред медиите, обществото и представители на
трите власти.
С
участието на прокурори от Върховната административна прокуратура,
прокурори от петте апелативни района ще вземат участие в пилотно
обучение в конкретната област, базирано на разработена в рамките на
проекта методика за взаимодействие с конкретни контролни органи и
техните териториални поделения, с които прокуратурите по места –
апелативни, окръжни и районни, имат конкретни взаимоотношения.
Обучението ще е структурирано в тридневни семинари по места. В третия
ден от обучението на всеки семинар ще се провежда обучение на
обучители. Последният, шести семинар ще бъде програмиран за аудитория
от прокурори от районните прокуратури в петте апелативни района и
преподаватели от преминалите обучението в предходните пет семинара.
Пилотното обучение е много важно за създаване впоследствие на
качествена програма за обучение на прокурори по тематиката в Националния
институт на правосъдието.
В работата
си по надзора за законност прокурорите се сблъскват с трудности в
казуси, в които контролните и санкционни функции на различните държавни
контролни органи се дублират. В рамките на проекта е предвидено
изследване на взаимодействието на прокуратурата с четири групи
контролни органи.
Първата
група включва Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/; Агенцията
за социално подпомагане /АСП/; Изпълнителната агенция „Главна инспекция
по труда”/ИА ГИТ/.
Втората
група включва Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/;
регионалните инспекции по околната среда и водите /РИОСВ/;
Изпълнителната агенция по горите /ИАГ/; дирекции на националните
паркове.
Третата
група включва Националната ветеринарномедицинска служба /НВМС/;
регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве
/РИОКОЗ/; Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/; Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация”.
Четвъртата
група включва Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/;
Комисията за защита на потребителите /КЗП/; Агенцията „Митници”;
Агенцията за следприватизационен контрол /АСК/.
Защо тъкмо
тези контролни органи? Нивото и резултатите от реализираното досега
взаимодействие на прокуратурата с отделните контролни органи, предметът
на упражнявания надзор за законност спрямо техните действия и актове,
характерът и съдържанието на постъпващите в прокуратурата сигнали и
жалби, както и честите публикации в печата и електронните медии за
случаи на закононарушения определиха избора на групите контролни
органи, които да бъдат обект на изследване в настоящия проект, за да се
проучат проблемите и състоянието на работата по надзора за законност,
упражняван от прокуратурата спрямо тези органи, техните актове и постъпващите
от тях материали. Анализът и проучването на проблемите на прокурорското
взаимодействие с тези групи органи биха довели не само до по-ефективен
надзор върху контролно-санкционните им актове, но и до по-резултатно
противодействие на престъпността в икономическата сфера, в това число
корупционните практики.
В
дългосрочен план: иновационната методика, която трябва да бъде
разработена, утвърдена и отпечатана в подходящ тираж, трябва да бъде
интегрирана като учебен модул за прокурори в годишната програма на НИП,
а също така и предоставена на книжния и електронния библиографски масив
на Учебния център към Института, с оглед бъдеща специализирана
квалификация на прокурори, в това число младши прокурори.
|
